#Винаги има съмнение и винаги има страх. Винаги има проблеми, винаги има напрежение. Напрежение и проблеми; страх и съмнение; война, война, война, и тогава, точно навреме — сякаш по магия, идват Лийдс, Лийдс, Лийдс.
Не съм го писала аз. Цитатът е на британския писател Дейвид Пийс, роден в Лийдс и по чиято книга е създаден и филма "The Damned Leeds United" (2009), но пасва много добре и на моята лична история. Рожден ден на стадиона Елънд Роуд във Великобритания. Кой би си помисил, че една мечта да гледам мач на отбори от Висшата лига ще увенчае личнния ми празник ?!
Пийс още пише, че първото нещо, което някога си спечелил - като първите ти обувки, първата целувка и първата кола - никога няма да забравиш, както и часовете на точно този ден. Тази първа среща с "Лийдс Юнайтед" е точно това - вечен спомен за едно пътешествие, базирано на футбол, страст и приключения!
Винаги има един мач във всеки сезон, един момент в този мач, когато всичко може да се промени, когато знаеш, че точно този сезон ще запомниш завинаги. За мен това бе мачът на Лийдс Юнайтед срещу Челси, който завърши с победа за домакините. А аз - аз бях един от гостите на точно тези домакини...
За още повече спомени
Подарък преживяване, което да остане завинаги. Това за мен бе контекста на полета за Лондон, а оттам с влак до Лийдс и обратно. Време, в което се превръщаш в още един футболен фен, обсъждайки моята Fantasy Premier League и бидейки част от случващото се в реално време - с Hospitality пакета за домакинство на Лийдс Юнайтед.
Това е един от най-сигурните начини да се сдобиете с гарантирани билети за мача на хубави места, да си осигурите ВИП пропуск до местата малко преди мача, а преди това да се срещнете с истинските фенове на отбора и неговите легенди, вечеряйки в луксозна атмосфера и наслаждавайки се на разказаните от сцената спомени на Легедните на клуба. Аз бях привилегирована малко повече - в деня на мача срещу Челси празнувах рождения си ден, което ми гарантира специално отношение, подаръци и поздрав от сцената!
Но преди това... Месец организация!
Сякаш времето бе спряло, а до декември имаше безкрай.
Първо си зададохме въпроса: Къде да кацнем?
Отне ден и половина да изберем къде да кацнем - Лондон или Манчестър. Разбира се, първият вариант ми се услаждаше много повече, заради симпатиите към Лондон - градът на високите токчета и червеното червило в 7 сутринта и бляскавите чаши розе по обед. Оттам нататък обаче следваше да нагласим добре влаковата верига от Лутън до Лийдс, от Лийдс до Лондон и връщането ни до Лутън отново през Лондон, откъдето да тръгнем обратно към България.
Всъщност всичко това се наложи, защото когато нямате анлийска карта за пътуване има някакъв шанс да останете без места за влака. Осъзнах това в момента, в който след сюрреалистичния ни полет рано сутринта от София, се оказахме в шатъл до Лутънската гара. След бързата и топла английска закуска на крак пред нея, озовахме се вече пред претъпканите жп линии, където десетки хора чакаха влакове, с които пътуват към работните си места всеки ден.
Изключително важно е да следите добре часът на влака си, предвид че те са почти на всеки две-три минути. Въпреки че питахме няколко пъти служителите, всеки път те ни даваха различни отговори, което ни принуди да викаме Неволята и сами да се ориентираме по таблото, при това успешно.
Важно е да отбележим, че от Лутън пътуваме само до Лондон Кингс Крос, a оттам тепърва се качваме на друг влак до Лийдс... Ето за това напасване на билетите споменах по-рано...
Пътят до Лийдс
Около два часа и 20 минути. Време, което прекарваш в удобни купета с масичка по средата, но впечатление прави, че всички места са заети. Хората разпъват лаптопите си, слагат слулшалките и потъват в своя свят до следващата спирка. А ние потъваме във Fantasy Premier League, за да нагласим отборите си за новия кръг. Вълнението ни изпълва, разглеждайки снимки на стадиона и четейки за историята му.
Докато влакът ускоряваше между зелените поля и малките градчета на Йоркшир, мислите ми летяха към историята на Лийдс.
Елънд Роуд, домът на Лийдс Юнайтед от 1919 година, не е просто стадион — това е храм на общата страст към футбола и сплотеността на една общност. През годините той е преживял всичко: възходи, падения, смазващи поражения и велики победи. Любопитен факт е, Елънд Роуд е един от малкото стадиони във Великобритания, който има отделна трибуна, кръстена на играч — Yeboah Corner, в чест на Гуджо Йебоа, чийто голове оставят незабравим отпечатък върху феновете.
Лийдс, за разлика от много други големи градове в Англия, които имат по няколко отбора, има само Лийдс Юнайтед - единственият професионален клуб, което го превръща в символ за жителите. Футболът тук е местна религия, която е част от сюжетната линия дори на филма The Damned United. През влака усещаш духа една цяла индустриалната история, разказана от фабрики, мостове, стари тухлени сгради и множество жълто-сини графити. Сякаш всичко води към стадиона, всяка улица и всеки тротоар имат своята история, свързана с отбора.
Колкото повече приближаваме към Лийдс, толкова по-ясно усещам магията на Елънд Роуд — място, където миналото и настоящето се сливат, където всеки мач е част от живота на целия град и където всеки фен, нов или стар, влиза в едно голямо семейство.
Бургери с още история
Слизаме на гарата и решаваме да се отправим пеш към хотела, а оттам и към The Fat Hippo - мястото не е случайно. То също е част от историята на Лийдс.
Fat Hippo не е просто ресторант за бургери. Това е събднатата мечта на един студент, който през 2010 година, между домашните и лекциите, представя "най-сочния бургер на света". Fat Hippo бързо се превръща в култ за местните. Майк започва като обикновен поп‑ъп в Trinity Kitchen, но страстта и смелите му комбинации печелят сърцата на хората, а в края на краищата ресторантът намира постоянно място в Headingley, Лийдс.
Менюто е като карта на съкровища, така че единственият консенсус между нас е за виното и тъмната бира, които държим в ръцете си, докато се опитваме да решим какво да поръчаме. Само до преди малко заведението се "пръскаше по шевовете", но докато оставим багажите, сякаш тълпите са потънали вдън земя и сме само ние. Fat Hippo не бе просто късен обяд, а онова преживяване, което подготвя душата за магията, която предстои...
След като прекарваме близо два часа в задушевни разговори, забелязваме буквално горещия дух на хората на Лийдс през стъклата - чак сега ни прави впечатление, че на минусовите температури повечето момичета са по потници и без чорапогащници, а мъжете - по къси ръкави.
Ранна Коледа при Рита
Ние, доста по-дебело облечени, решаваме, че сме готови за коледния базар, където прекарваме още час сред оживлението, лутайки се между павилионите, топлейки ръцете си на чашите греяно вино и наслаждавайки се на онези сладки, които помня от дете - с тънка шоколадова глазура отвън, бял, захарен пух отвътре, а дъното им - вафлена коричка.
Само след час предстои първото ни спортно събитие в Лийдс - пици и коктейли Маргарита в култовия спортен бар Rita`s House - оказваме се сами пред три големи телевизора, на които ще следим едновременно и трите мача. Осъзнаваме, че тръпката далеч не е същата, защото утре е мачът, който чакаме с нетърпение...
The MatchDay
От вълненията и емоциите не помня кога съм заспала, но помня добре събуждането на рождения ми ден. След бързата английска закуска в хотела, решаваме да се отправим пеш до стадиона. Движим се между мостове и шосета, през паркове и сгради, следвайки графитите на Лийдс, които са буквално навсякъде.
Пристигаме доста по-рано за мача, а колкото повече наближаваме, толкова повече знаци на Лийдс Юнайтед срещаме по пътя си. Пред Елънд Роуд сме към 15 часа, като решаваме първо да посетим фен магазина.
Намира се точно до входа на стадиона, на Бремнър Скуеър - официалното пространство за почит пред легендите на Лийдс Юнайтед, разположено пред стадиона. Това не е обикновен паметник, а историческо и символично пространство, проектирано да разказва историята на клуба и неговите герои. В центъра е статуетката на Били Бремнър — може би най‑великият капитан в историята на Лийдс — обградена от хиляди индивидуално гравирани плочки с послания на фенове, които са част от живота на клуба.
Във фен магазина, в деня на мача цари оживление, а тениските на отбора са с 40% намаление. Самият магазин също разказва историята на Лийдс Юнайтед през сувенирите, до тениските на определени футболисти и сезонните продукти, като коледните пуловери, от които вече имам един. Отделете си поне час за магазина, защото въпреки че работи до късно и след мача, тогава е почти невъзможно да пропуснеш опашките и тълпите фенове, които се насоччиха право натам след победата над Челси.
Старият паун
И както винаги се случва, когато нямаш план, тогава се случва най-хубавото. Оказва се, че всички заведения за хранене около стадиона са само за фенове на Лийдс, но отварят към 18. Оказваме се, обаче, в култовия Old Peacock! Това не е просто пъб, а духовен дом на фенската общност. Основан още през 1826 г., той започва живота си като Peacock Inn, уважавана спирка за миньори и работници от околните индустрии, преди още да се е появил футболния стадион отсреща. С годините пъбът се превръща в неизменно препратка към "Елънд Роуд". Още когато отборът Leeds United е само мечта, Old Peacock вече е място за срещи и разговори.
Поколения фенове се събират на групи, всички с екипи на Лийдс от преди и сега. Бащи и синове, майки и дъщерия, цели фамилии, начело с момичетата и момчетата зад бара, също окичили се с аксесоари на отбора.
Кръчмата е била свидетел на трудни години - когато клубът е изпаднал в трета дивизия и дори когато Supporters` Club спасява Old Peacock oт затваряне, но на време на триумфи, когато виковете за победа се носят още преди да започне срещата на стадиона.
Go Leeds, Go Leeds...
Освен историческата си стойност, Old Peacock е и част от ритуала в деня на мача: огромният му удобен двор, пълен с фенове, е огласян от тостове, смях и британска реч тостове го превръщат в биещото сърце на мача.
Неусетно минава времето и вече усещаме, че трябва да се насочим към Centenary Pavilion - разположен точно срещу източната трибуна на Елънд Роуд, там ни посрещат в огромна зала, с кръгли маси за феновете, тристепенно меню и множество малки подаръци.
Напитките са според вкуса на всеки и без ограничения и разполагаме с около 2 часа преди началото на срещата.
Благодарение на пакета VIP Hospitality, влизаме без опашки на местата си, а след това можем да се върнем отново за афтърпарти, стига да имаме повод... а ние имахме - победата за Лийдс.
"All The Family"
Когато най-накрая пристъпихме към трибуните, усещането беше като да влезеш в съня си. Песните на феновете ехтяха, задавайки ритъма на пулса ти. След първия гол за Лийдс и повеждането в мача, еуфорията достигна своя пил, което превърна този момент в истинска магия.
Импулсивно облякох коледния си пуловер от фен магазина и целият сектор започва да ни снима с усмивки и радост, защото идвахме чак от България, за да видим любимия им отбор.
За тях ние сме цяла забележителност, част от общността само за миг, но вечна в спомените. "Аll for the Family" казва на баща си едно малко британче, въртейки над главата си шала на Лийдс Юнайтед".
Точно като във viral видеото, на което Доминик Калвърт-Люин и Илия Груев излизат от тунела след съблекалните и казват "All the Family" — реплика, която обобщава духа на Лийдс, на отбора и на феновете.
Триумфът вече е факт, нашето гостуване някак магически съвпада с подема на Лийдс в следващите седмици до победата им от 17 януари, което бе вчера. С всеки мач, който вече гледам пред телевизията в България се сещам за онези преживявания в Centenary Pavilion, където дори и след мача празникът продължава, смехът е заразителен, а усещането е че си част от това фенско общество.
За онзи смешен момент, когато оставяме Елънд Роуд зад гърба си, чакайки такси на опашка с целия град, тръгвайки към ходела и в крайна сметка... задавайки грешен адрес. Следва второ такси, което пука гума и поръчка на трето такси, което се оказва всъщност първото... Звучи малко като в сън, а в реалност го превръщат само думите на шофьора:
"Или Лийдс е твърде малък, или вие не искате да си тръгнете"...
Достоен завършек - прибиране с три таксита от Елънд Роуд, до който стигнахме пеш и денят вече е легенда, рожден ден, победа, приключения и магия, събрани в едно. Реалността просто е различна, ако веднъж си бил на Елънд Роуд, значи вече си фен на Лийдс Юнайтед, отбор, който е истинска градска легенда.
Или както казва Пийс: "Веднъж щом принадлежиш на Лийдс, той никога не те напуска."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Ще има ли втори сезон на „Мертьой“ и защо HBO не бърза с отговора