#Емил Тошев не е инфлуенсър по професия, но е от хората, които алгоритъмът открива сам в TikTok. Собственик на магазин в центъра на София, той е онзи квартален персонаж, който съществува още преди социалните мрежи – разпознаваем, разговорлив и винаги на място си зад щанда. За дамите, които живеят на улицата от десетилетия, Емил е "сладурът, който им оправя деня". За по-младите –спасение в последния момент: кабел, батерия, преходник. Магазинът му е фаворит както на малчуганите от квартала, които го посещават след училище със своите родители, така и на редица популярни лица и култовите жители от арт-търговския квартал на София. За TikTok Емил неочаквано се превърна в лице на една от най-странните микроикономики на прехода към еврото.
Шестсекундно видео. Без монтаж, без идея за продажба. В кадър – пачка хартиени двулевки. Банкноти, които официално не са в обръщение от 1 януари 2021 г. Резултатът – стотици хиляди гледания и вълна от коментари. Колекционери, носталгици, хора, готови да платят повече от едно евро за нещо, което по дефиниция вече не струва нищо.
"Имам видеа без обработка, снимани с лошо качество, които стават популярни. Същото стана и с този клип. Видеото е шест секунди, не съм правил дубли. След това започнаха коментарите и хората буквално наддаваха. Повечето коментари бяха от колекционери. Може би е носталгия, не си го обяснявам. Много хора искат да си купят, включително за много повече от стойността им".
И уточнява:
"Видеото с двулевките не беше направено, за да ги продавам", казва Емил. "Имам TikTok профил от около четири години и там е важно да се качва съдържание. Понякога просто има моменти, в които трябва да се напънеш да измислиш нещо. TikTok е рулетка."
@emil.toshev Хартиените 2 лева #лев #лева #2лева #емилтошев #евро ♬ original sound - doms_glanza
Рулетката се завърта точно в навечерието на голямата промяна–когато левът започва да отстъпва вековното си място, а еврото още не е напълно възкачено на трона му.
Малка банкнота, голям спомен
Месеци по-рано, през юли, Емил оставя друга банкнота – петолевка – далеч от София. В Брага, Португалия, тя заема място на стената на малко местно заведение. Не като сувенир, а като разказ. Тогава той обяснява на собственичката кой е Иван Милев – художникът от червената банкнота, част от визуалната памет на България, която също скоро ще остане в миналото. По онова време еврото все още е абстракция. Нещо, което ще дойде, но не днес.
"Аз съм човек, който докато нещо не се е случило, не го усещам, не го виждам", казва Емил. "Покрай празниците почти не съм излизал, стоях вкъщи и оттам си събирах очаквания, ако мога така да го кажа. Но и по принцип нямам очаквания. Забелязах, обаче, че в първия работен ден хората бяха въоръжение с много търпение, защото покупките стават по-бавно, но затова пък са много по-разговорливи"
Зад касата на историята
Днес той е на първа линия – не в институция, не в банка, а зад касата на малък квартален магазин. Без ПОС терминал. С касов апарат, софтуер и много човешки разговори.
"Нямах никаква подготовка. Абсолютно никаква", признава Емил. "Даже не си бях подготвил много евро –само осем пакета с центове. Изненадващо ми ги дадоха от банката. Не исках да си създавам допълнително напрежение, бях се пуснал по течението."
Първият работен ден с евро минава изненадващо спокойно.
"Мина много добре", казва той. "И това дойде от хората и техните настроения. Физическите клиенти го приемат. Ние, които сме от другата страна на касата, сме в по-различна ситуация – при нас има повече стрес."
Хората питат. Опипват почвата внимателно. Всички са малко "на нокти"–клиентът какво ще направи, продавачът какво ще направи. Левове обаче има. И то много.
"Имат много левове – и едри, и дребни", казва Емил. "Имаше ситуации със столевки, но не както ги показват в TikTok. Случиха се без никакво напрежение. Обясних, че ако нямам евро, мога да върна в левове, и всички бяха напълно съгласни."
Истинското напрежение идва от друго място – от етикетите. Цени в две валути и правила, които се тълкуват различно.
"Първото нещо беше етикетирането", обяснява той. "Имаше различна информация – кое трябва да е отгоре, кое отдолу, в какъв период. Реално такива етикети - отгоре с евро, отдолу в цена в лева, просто няма. Имам чувството, че няма наложени общи правила и има много неясноти."
"Аз съм сам човек в магазина", добавя Емил. "Занимавам се с абсолютно всичко–от доставките до етикетите. И в един момент идва малко в повече. Но няма драма. Няма изкуствено закръгляне. Няма цени, които магически да стават от 2 лева на 2 евро. По принцип съм човек, който обича да спазва правилата и да избягва проблеми с институции, но не всичко зависи от мен. Няма да сменям отново етикетите, защото за да ги сменя, трябва ръчно да си ги правя."
Кешът като философия
Липсата на ПОС терминал отдавна е тема в коментарите под видеата му. В реалността обаче тя рядко е проблем.
"ПОС терминалът не е задължителен", казва Емил. "Работя за себе си и понасям целия стрес на тази работа. Движа абсолютно всичко в магазина – имам около 15 доставчика."
Причината да няма ПОс терминал е и прагматична, и принципна.
"Банката да влиза насилствено в моя магазин и да взима дивиденти от моя труд – за мен няма логика", казва той. "Това, че нямам ПОС, не означава, че не работя легално. Имам касов апарат и софтуер – нищо не може да мине без тях."
А и кеш има.
"Хората имат ужасно много кеш", казва Емил. "Повече, отколкото си мислим."
Закръглянето и градските митове
Закръгляне има. Понякога надолу, понякога нагоре – в рамките на стотинки.
"Това идва от софтуерите", обяснява той. "Говорим за жълти стотинки. Много хора отдавна не ги взимат като ресто. Не е в ущърб на клиента."
Големите страхове–за масово поскъпване и автоматично превалутиране – поне в този магазин не се случват.
"Цените не са станали от 2 лева на 2 евро", казва Емил. "Тези спекулации засега не се случват."
Първото евро
Първото официално похарчено евро на Емил не е за кафе или храна. "Фиш за ТОТО", усмихва се той. "Аз съм класик – играя всеки четвъртък и неделя. ТОТО пунктовете приемат и изплащат само в евро. От 1 февруари левът би трябвало да изчезне. От банките зависи дали ще има достатъчна наличност. Моите последни левове ще отидат в банката - това е най-бързият и безболезнен вариант."
Може би няма по-точен финал за тази история. Защото тя не е за валути, а за навици. Не е за паника, а за адаптация. И не за голямата икономика, а за малките места, където промените се случват бавно, с разговор и с усмивка.
А двулевката? Тя вече не е в обръщение. Но очевидно още не е готова да си тръгне.

НАЙ
50% визия, 50% поведение – тайният код на Адриана Стойкова
2026 е новото 2016: Защо се връщаме към времената, в които още имахме нерви
Рожден ден с "Лийдс Юнайтед" на "Елънд Роуд“, футболни страсти и градски легенди
Премиерите на филми и сериали на 2026: Кой какво очаква?
Най-странните и най-очакваните фестивали по света