Завършила стрелба с лък в НСА (Националната Спортна Академия), нищо общо с работата ѝ в офис, Павлина е и майка на едно артистично момче, което, докато правим това интервю, е "придобило" брада и мустак от фулмастер, изнамерило си е и лула, и е облякло костюм, точно като представител на Стара София, където се срещаме. Така я чака, защото "мама му е казала, че не може да си готви сам". Въпреки това, все по-често може да видите и нейния малък наследник да приготвя маринатата в канала "Дивата кухня" или да дялка пръчки, за да си направят онези магически на вид, карамелизирани ябълки,ито се продаваха по панаирите...

@the.wild.kitchen.bg Помните ли ябълките от съборите? Днес ги направихме у дома с децата. Карамелът се прави лесно, но има няколко важни правила: • 2 чаши захар• ½ чаша вода• 1 ч.л. лимонов сок• червена сладкарска боя Сложете захарта и водата в тенджера и загрейте на среден огън. Разбъркайте само в началото, после не бъркайте. Когато започне да ври, добавете лимона и боята и оставете да се вари. Карамелът е готов, когато достигне около 150°C или когато капка в студена вода се втвърди и се чупи. Потопете добре подсушените ябълки и ги завъртете леко, за да се покрият равномерно. Малки трикове: добавете 1–2 с.л. глюкозен сироп или малко мед – карамелът става по-гладък и лъскав ябълките трябва да са напълно сухи, иначе карамелът няма да хване след потапяне завъртете ябълката няколко секунди във въздуха – така карамелът става по-равномерен и лъскав Оставете върху хартия за печене и след минута ще имате твърд, хрупкав карамел като на съборите. #карамелизираниябълки #ябълки #домашнисладки #готвенесдеца #съборниябълки ♬ original sound - The Wild Kitchen BG

"Дивата кухня" е рожба, създадена почти на шега. Към днешна дата този кулинарен профил е феномен, който среща Павлина очи в очи с четирите стихии - вода, въздух, земя и огън, там някъде между градската рутина и свободата на природата.

Какво всъщност е outdoor cooking и защо досега беше "мъжка игра"

Outdoor cooking далеч не е просто готвене навън, а цяла култура, част от по-широкото движение на outdoor living, което в последните години се превърна в глобален тренд, особено след пандемията, когато хората започнаха да търсят повече време извън града и по-близо до природата. В основата му стои идеята за автономност, връщане към първичните умения и преживяване на храната като процес, а не просто като резултат.

В този свят, обаче, имената, които се спрягат, почти винаги са мъжки, защото outdoor cooking традиционно е свързвано с къмпинг култура, лов, риболов и екстремни активности, доминирани от мъжко присъствие. Дори когато се появяват жени, те обикновено са професионални готвачи, автори на кулинарни книги или дългогодишни къмпингари, за които животът сред природата е философия, изграждана с години, но те никога не участват сами в преживяването.

На този фон, Павлина Николова е аномалия, защото не идва от тази среда, не израства с палатка и раница, нито обкръжението ѝ е част от подобен начин на живот, а напротив - тя е градско момиче, което просто обича природата, най-вече огнената магия, но открива този свят почти случайно и го превръща в лична авантюра.

Outdoor готвенето при нея няма нищо общо с луксозни къмпинг кухни или професионално оборудване, а се случва на жив огън, със самоделни решения, с продукти от фермерски пазари или собствената ѝ градина, която ми сочи с пръст и виждам на прозореца ѝ, край реки, езера и гори, където въздухът, водата и земята стават част от самия процес. Основна муза са не само те, но и традиционните рецепти, което е някак очаквано, предвид факта, че Павлина е запалена и по народните танци, и по фолклора. Това е друг елемент, който я отличава от глобалното Outdoor cooking течение, което напоследък залага предимно на гурме комбинации или хапване в стил "нещо набързо".

Топ постовете на Павлина, обаче, са прословутият кашкавал по рецепта от село Лещен, пиле, набучено на бирена бутилка, странно завързани на пръчка пилешки бутчета, направени в нейната импровизирана фурна от тава и кофа...

@the.wild.kitchen.bg Кашкавал в кори от баница. Продукти: кашкавал, кори, яйца, масло. За гарнитура – нарязан домат. Просто, бързо и вкусно. Готвим на огън #диватакухнябг #thewildkitchenbg #кашкавалвкусотийка #кашкавалпане #паниранкашкавал ♬ original sound - The Wild Kitchen BG

"Идея, която просто дойде... и си намери мястото"

Началото няма нищо общо с амбиция за популярност или предварително изграден план, а по-скоро с момент, в който нещо вътрешно си идва на мястото и започва да се развива естествено.

"Просто някаква идея, която прерасна в нещо голямо. Не е нещо, което съм планирала дълго време и не съм имала ясна представа какво ще стане. Имах желание да създавам съдържание, но не знаех в каква посока. Това просто дойде и си легна на мястото, като че ли липсваше парче от пъзела."

Важното е всичко да се случва в правилния момент. Това е и философията на Павлина, която казва, че "Дивата кухня" е нейната нова страст и начало. 

Първото видео, заснето почти импулсивно край река, вдъхновено от свинско с лук и кашкавал, се превръща в отправна точка за нещо, което за броени седмици излиза извън контрол и достига аудитория, за която самата тя не е била подготвена.

"Едно от първите ми видеа направи един милион гледания още в първия месец. Става дума за една любима моя рецепта - кашкавал в кори от баница. Не съм очаквала, че така бързо ще се развие и че ще има такъв интерес. Това беше момент, в който осъзнах, че хората наистина реагират на това, което правя. И може би, точно защото е различно, защото не е в кухня..."

Между графика и свободата

Един от най-силните контрасти в историята на Павлина е този между ежедневието и уикенда, между структурата и импровизацията, между офиса и огъня.

"Имам си нормална работа, работя в офис и това е моето ежедневие през седмицата. Това, което правя навън, е начин да се разнообразя и да се откъсна. Имала съм много хобита, винаги съм била активна, но това е нещото, което най-много ме зарежда. То не ми тежи, напротив, дава ми енергия."

Това не е бягство в крайност, а по-скоро балансиране между два свята, което прави проекта още по-близък до хората, които живеят в града, но търсят начин да излязат от него, макар и за кратко.

"Много хора идват на местата, на които снимам, дори през зимата има движение. Виждала съм двойки, групи, дори възрастни хора, които излизат на поход. Всеки може да избяга, дори и за малко. И дори с най-просто оборудване човек може да си приготви нещо навън и да усети разликата."

Организация, сила и талант

Зад всяко видео стои процес, който няма нищо общо с романтичната представа за готвене сред природата, защото изисква дисциплина, физическа подготовка и сериозна организация.

"Нося си дървата, защото не мога да разчитам, че ще намеря на място, особено зимата. Имам кола, пълна с посуда, различни съдове за всяко ястие. Вече нося по 5-6 торби с оборудване. Самото заснемане отнема поне 2-3 часа, а готвенето също толкова. Всичко трябва да е подготвено предварително."

И въпреки това, най-силното впечатление от разговора остава, че това не е просто физическо усилие, а умение, което се изгражда с усет и търпение, защото огънят не прощава грешки.

"В началото имахме гафове, изгорихме баница, защото не знаехме как да контролираме жаравата. С времето се научих да усещам огъня, да знам колко жар да сложа и как да внимавам с печенето. Това е нещо, което не става от първия път, трябва практика."

Четири стихии, една кухня

"Дивата кухня" не е просто място за рецепти, а пространство, в което природата се превръща в активен участник в процеса.

"Природата е нещо, което винаги съм обичала, още от дете. Обичахме да палим огън, да си печем картофи и това усещане се върна. Сега го виждам като връзка с четирите елемента - огън, въздух, вода и земя. Всичко присъства и всичко има значение."

Тази връзка постепенно се разширява и към храната, която започва да идва все по-директно от източника си.

"Започнах да си отглеждам подправки, после домати, чушки, и идеята ми е да затворя кръга. Да мога да използвам това, което съм произвела сама, и да го готвя навън. Това е нещо, към което се стремя."

В последно време обикаля и фермерските пазари. Именно те са нейна муза за това какво ще готви този ът. 

Жена на "мъжка" територия

Outdoor cooking традиционно се свързва с мъжко присъствие, но Павлина влиза в този свят без да се опитва да доказва нещо, а просто като човек, който знае какво прави.

"От това, което виждам, няма много жени, които да готвят навън. Повечето хора избират комфорта на кухнята, защото навън изисква много организация. Аз обаче от дете паля огън и това никога не ми е било проблем. Огънят винаги е бил по моята част."

И именно тази естественост, липсата на поза и желание за доказване, правят присъствието ѝ толкова силно.

Автентичността като стратегия

В свят, в който съдържанието често е изчислено до последния детайл, "Дивата кухня" се развива в обратната посока - без стратегия, но с усещане.

"Всичко си правя сама - от идеята, през заснемането, до обработката. Никога не съм имала опит пред камера и още се уча. Затова гледам нещата да се случват по-полека и да са автентични. Не искам да бързам."

И може би точно това обяснява защо толкова хора се припознават в нея и следват видеата ѝ, все повече и повече...

"На този етап не съм сигурна, че искам да превръщам това в работа. Страх ме е да не се опорочи, защото това е нещо, което много ме зарежда. Искам да го запазя такова, каквото е."

Десертът

"Дивата кухня" не е просто канал, а усещане, че има друг начин да живееш. Когато огънят замества с пукането си шума, а храната отново има вкус...

А Павлина Николова не просто готви навън, тя показва, че свободата не е абстрактна идея, а нещо, което можеш да си сготвиш сам.