#"Mамо, ти не си такава...", казва 11-годишната дъщеря на актрисата Надя Дердерян, след като вижда превъплъщението ѝ в Черната царица в сериала "Мамник".
"И слава Богу, нали, майче? Дъщеря ми беше доста разстроена", споделя Надя, с която разговарям след фурора, който предизвика с появата си, и броени дни преди последния епизод на българската фентъзи история. "Може би не беше много добра идея да я оставя да гледа епизода. Искам да използвам момента да се извиня и на съседите си, които се наслушаха на какви ли не клетви, заклинания и викове, докато се подготвях за ролята. Кой знае какво са си мислили, защото според мен те не знаят, че съм актриса..."
Дори по време на този разговор Надя Дердерян е толкова въздействаща, истинска и интригуваща, че сякаш е способна да активира емоционална бомба само с погледа си. Признава, че неведнъж е обмисляла дали да не се откаже и да си намери "нормална работа". Не защото не обича професията си, а защото доста пъти е била отхвърляна или неглижирана.
"Дългото очакване може да бъде демотивиращо", казва тя.
"Може да звучи клиширано, но от малка знаех, че ще бъда актриса - още от шестгодишна. Просто го знаех, заявих го на всеослушание и толкова. Родителите ми винаги са ме подкрепяли, въпреки че нямат нищо общо с тази професия. Инвестирали са в мен, в образованието ми, макар да са знаели колко труден е този път. И аз не бих посъветвала децата си да тръгнат по него, но и не бих ги спряла... макар че със сигурност би ми се свило сърцето."
Приемат я в НАТФИЗ от втория път, в класа на проф. Снежина Танковска, след като първия път я късат на финалната права. Нейният преподавател насърчава студентите да се развиват в много области: да учат езици, да танцуват, да владеят разнообразие от умения, да са любопитни към живота и света.
"Кандидатствах тайно, без да казвам на родителите си, за да няма очаквания и разочарования. Взе, че се получи.", казва Надя.
След НАТФИЗ, Надя Дердерян играе 5 години в Ловешкия театър и успоредно завършва магистратура по "Спортна журналистика", за да има план "Б" (към който не е посягала). В последните 20 години е преминала през палитра от роли във всички жанрове. В момента се подготвя за премиера в Плевенския театър на 31 март в docu-fiction спектакъл, заради който попада в Сливенския затвор с изследователска цел, но ѝ предстои да посети това място и втори път.
"Да, ще го играем и в Сливенския затвор", издава Надя и прибавя поредния многопластов персонаж към богатата си колекция от роли - сладки, комични, трагични, драматични, плашещи. Наричали са я многоликата Надя Дердерян, хамелеон, сравнявали са я с Глен Клоуз и Мерил Стрийп, което за нея е и приятно, и стресиращо.
"Гледам да приемам подобни сравнения с чувство за хумор и не се взимам много на сериозно. Имам си моя смешка по темата. Казвам си: "Виж как хубаво им вървят кариерите и на двете, моята защо така не потръгва толкова години, хем сме от "една величина", смее се Надя. "Вижте ги къде са, вижте ме мен. Казват, че човек работи 10 години за професията си, а после професията започва да работи за него. При мен тази формула очевидно не сработи, и поне досега, каквото и да съм правила, явно не съм успявала да впечатля достатъчно широката общественост."
С ролята в "Мамник" обаче Надя се заяви убедително на актьорската сцена. Феновете пишат: "Къде сте крили тази актриса, този талант?"
"Не съм се крила", отговаря им Надя. "Бях тук. Работих."
Смеем да твърдим, че в епизода с участието на Надя Дердерян изгряват още няколко звезди - тази на Гринго-Богдан Григоров, който разкрива сериозния си актьорски потенциал в образа на Лазар, и Калоян Трифонов, който буквално ни кара да го намразим, гледайки го от дивана. Заслугата да видим в тази ярка светлина нови лица на екрана е на кастинг режисьора Жорета Николова, която виждаме за кратко и като вещицата Зара и, разбира се, на режисьора Виктор Божинов, който ги е избирал.
Не успяваме да изкопчим информация дали след като "Мамник" свършва идния четвъртък, ще видим отново любимите ни герои - полицая Камен (Йордан Ръсин), Божана (Екатерина Лазаревска) и Митко (Мариян Стефанов), но ако съдим по поредицата на писателя Васил Попов, в която има още две книги - "Лехуса" и "Аждер", би трябвало...
Но каквото и да се случи с поредицата, убедени сме, че Надя Дердерян ще бъде все по-често в полезрението.
"Ролята на Черната царица наистина е незабравима. Паралел с друга роля, която е близка до сърцето ми, е тази на Варя във "Вишнева градина".
Ролята на Варя ѝ носи номинация за "Икар" за поддържаща женска роля през 2018 година и вниманието на гилдията.
"Работата с режисьора Василий Сенин бе интензивна и много приятна. Сроковете бяха кратки. По принцип изключително много харесвам Чеховите герои, както и тези на Ибсен, и героините на Стриндберг... Но имам една недовършена работа с Хеда Габлер, с която се срещнах още като студентка. Може би ще дойде и този миг, в който ще си намеря точното място, точния режисьор и ще си довърша работата с тази жена, защото в този образ има доста какво да се изследва и да се дълбае", казва тя.
Смята, че такива роли няма как да не оставят своите следи по актьора и го правят по-емпатичен.
"Умението да състрадаваш, според мен, е задължително за нашата професия. Генерално би било хубаво да бъдем преди всичко добри хора, а чак след това добри професионалисти."
Казва още, че ѝ е трудно да говори за себе си и че не обича автореклама, но добавя с чувство за хумор:
"Добре, че толкова ме преобразяват за ролите ми, че трудно ще ме разпознаят на касата в магазина, което за мен е добре. Казвам го, разбира се, с най-добро чувство, но наистина... Аз харесвам анонимността, въпреки че моята професия е публична по своята същност. Звучи парадоксално, но е факт, че по-скоро се притеснявам от публичността и вниманието. Аз съм обикновен човек и като всички имам и добри, и лоши дни. И аз псувам на светофара, когато някой ме засече или ме изпревари отдясно на магистралата. Добре е да отбележа, че не кълна", пояснява тя заради ролята си на Черната царица.
"Имам си своето напрежение като майка на две деца, свързано с безкрайната логистика, битовизмите, но между всички тези ангажименти се опитвам да бъда и добра актриса. Моето ежедневие си е абсолютна въртележка, като на голяма част от жените, но не сме тук да се оплакваме", казва още Надя.
И макар да осъзнава, че за да върви кариерата ѝ, първо трябва да добиеш популярност, споделя, че мечтае и си пожелава да има лукса да си избира ангажиментите и да отказва онези, които не я провокират.
"Защото всичко дотук сама съм си изработила и нищо даром не съм получила в тази професия."

НАЙ
Пастелен Великден: Брънч, "nude" яйца и естествена светлина
Защо съвременниците ни искат да са "друговремци"