#Тя вече не е малкото, дяволито момиченце, със скейтборд под мишница пред асансьора на Народния театър, придружавано от баща си. Не е и красавицата с лилава бална рокля и кецовете на абитуриентската. Тя винаги ще си остане енергична, движеща се светкавично между мисли, вдъхновения и емоции Алена Вергова, но вече пораснала, уверена и здраво стъпила на земята, правеща това, което обича най-много - да забавлява, да те кара да се замислиш, да се чувстваш сякаш си на най-якото парти с нея, дори когато пиете просто виртуално кафе. Такова е усещането ми, когато говоря с Алена Вергова малко преди рождения ѝ ден, който е точно днес.
Първият ни разговор бе около нейния абитуриентски бал, на прага на НАТФИЗ, на струна разстояние от музиката, в началото на това, в което вече се чувства успяла и напреднала.
Към днешна дата, нашата пораснала главна героиня в разговора - рожденичката Алена Вергова, е актриса с главна роля в Театър "Българска армия", в премиерното представление на режисьора Иван Урумов - "Евридика". Днес денят ѝ е специален, защото утре е премиерата на новото и музикално парче "ОЩЕ", с което ни връща в 80-те наред със замесените в клипа - големи имена от българския афиш. За да го чуете, просто трябва ѝ напрвите "подарък" като си купите един билет за премиерата му в "Строежа", където ще може да я поздравите лично. Вероятно ще го направите още днес, когато прочетете това интервю, защото Алена Вергова със сигурност е от младите, остроумни, забавни, изключително интересни хора, които ще виждате все по-често на сцената, на екрана, ще чувате по радиото и неминуемо ще засечете, ако се разхождате често в центъра на София.
Когато я видите, тя вече няма да носи скейтборд под мишница...
"Той остана само за сцената, защото още в първото представление на сцената на Театър "Българска армия" - "Истината или се осмеляваш", режисьорът Васил Дуев ми предложи да вкараме скейта ми. Казах му: "Как така на сцената, та това е професията ми!", а той подчерта, че когато имаме хобита, те са отличаващи ни и са плюсове за представлението. Реално, само там можеш да ме видиш да карам скейтборд", споделя Алена.
Oще снимки вижте ТУК>>>
По същия пример музиката следва неотлъчно Алена и в професионания ѝ път още от трети курс в НАТФИЗ - покрай кабаретния мюзикъл "Опера за три гроша", по Брехт, с режисьор проф. Ивайло Христов който може да видите последно на 5 май.
"Неминуемо, като актьор трябва да имаш певчески способности и музикален слух, според мен".
Самата Али Вергова свири на китара от първи курс, но един от най-емоционалните ѝ моменти, свързани с музиката е сериала "Революция Z".
"Като започнем да говорим за това, ми се изпотяват петите, защото баща ми участва в него. Май съм ти казвала и друг път, че съм била влюбена в Кольо Млякото и много съм мечтала да бъда Ани някой ден. В контекста на музиката, говорейки за банда, по-добре се разбирам с момичета - girl power!"
Разговорите с Алена са точно такива - смели, открити, разкриващи нейната премерена честност, казващи достатъчно, но и леко загадъчни.
"По едно време създадохме група "Контакт" с четири момчета, музиканти, но не успяхме да се нацелим като заетости, а това за мен е много важно, защото тази група не ми беше актьорството, което ми е работата, а ми носеше добавена стойност. Исках хора, на които музиката да е втора работа. Така се създаде женската група "SAGA", която ще може да чуете на рождения ми ден, на 23 април в "Строежа". Единственият проблем е, че нашата китаристка е от Хасково и пътуваме дотам, за да репетираме... Защо пък не?"
"Задавай ми въпроси, не ми се усмихвай", гълчи ме Али, чиито мисли летят шеметно из всичко, което запълва живота ѝ и тя иска да сподели и да разкаже, отдавайки чест на всеки един миг. Така стигаме до темата за второто парче "ОЩЕ", което идва след дебютното - "Приключваме".
"Всичко определят "ОЩЕ" като лятна песен, но не знам защо така я усещат. Да, от Арапя тръгна, миналото лято. Имаше един човек, с когото няколко години имахме приливи и отливи и така и не разбирах какво точно се случва. Когато държиш нещо в вътре в себе си твърде дълго, рано или късно то трябва да излезе. Така, на брега с китарата, пред морето, се роди мелодията на "ОЩЕ". Не знам колко часа съм седяла. Текстовете си ги записвам на войс в телефона. Този, конкретно, ми дойде докато движих из София с мотора. Не променям текстовете си на по-късен етап. Вкарвам ги в музиката така, както са ми дошли. От неприятни случки се раждат, може би, най-смислените текстове. Идеята е всеки, когато чуе "ОЩЕ", да си хване това, от което има нужда в дадения момент".
Алена признава в песните си онова, което често хората не посмяват да споделят открито в ежедневието си - най-простите неща. "ОЩЕ" е за личните ѝ преживявания, които вече са на повърхността.
В клипа, Алена Вергова пораства
Видеото ни води през годините - от 80-те до днес. В него участват Стефка Янорова, Свежен Младенов, Пламена Гетова и Мартин Методиев. Визиите и кадрите носят усещането за "Криминале", за песните на "АББА, навява ти ностагия по едни времена, в които Алена открива за себе си лекотата на живота, която би искала да преживее.
"Литературно звучи доста добре, това, което казваш - да съм затворила един цикъл в живота си", смее се тя.
И оставя онази загадъчна врата притворена...
"Човек да не ви направи 15 смешки", връщаме се с присъщата ѝ лекота в разговора, за да преминем към сериозните теми - тези на същинското и порастване в театъра, на сцената, след НАТФИЗ.
"Бяха ме приели в Берлин, въобще исках да видя света по-скоро, но когато разбрах, че проф. Ивайло Христов и проф. Пламен Марков взимат клас, казах: "О, как не!". Това беше и покрай моя приятел и колега Ясен Атанасов, точно след снимките на филма "Петя на моята Петя". Благодарна съм, че не отидох в чужбина, какво щях да правя там изобщо и как бих се върнала тук, без опит?"
Казва, че още във втори курс си задава въпрос дали ще издържи и дали го може въобще. Към днешна дата се гордее, че се е справила и е удовлетворена.
"Със сигурност, след тези 4 години в НАТФИЗ си давам повече сметка за това, през което съм минала и как да се боря и да го задържа занапред. Най-важното, което научих от моя професор е, че за да съм добър актьор, трябва да съм добър човек. Старая се."
Така Алена успява да хомогенизира талантите си, за да ги влее в първите си стъпки на сцената и да се отличава.
"Дано да се отличавам, наистина. Защото не ми се иска да съм всичко. Не е нужно човек да е добър във всичко, но актьорството някак естествено съчетава много пластове по правилния начин".
Превръщайки се в хамелеон, което някак ѝ идва "отръки", Алена се въплъщава до такава степен в ролята на Евридика в едноименното представление на режисьора Иван Урумов, че не може да се възприеме на плаката му.
"Вижте ме, колко съм самовлюбена само", сочи младата актриса към него.
Успявам да измъкна още, че Евридика всъщност не умира, ухапана от змия, а от ревността на Орфей.
Как се играе любов?
Премиерният спектакъл "Евридика" е модерна версия, която ще изненада зрителя. Това е първата главна роля на Алена, в която може да я видите на 15 май от 19 часа на Голяма сцена на Театър "Българска армия".
Как се играе любов и какво е ревността за актрисата, питаме в контекста на пиесата, но и на живота.
"Не съм ревнива", признава Алена. "Това за мен е форма на недоверие. Аз сега имам доверие във връзката си. Само как небрежно стигна до този въпрос?", смее се тя и отговаря:
"Да, имам гадже, и да, имам му доверие".
За Алена любов не се играе. А ако някой не те ревнува, това не означава, че не те обича.
"Всъщност Орфей отнема живота на Евридика от ревност. Аз, като себе си, разбирам Орфей, но в живота за мен това би било условие, ултиматум, а аз съм против тези неща. Ревността не е измерение на любовта. Изкуството се занимава с болестите на обществото и ревността е именно една от тях, съдейки по черната статистика. Тя е проява на несигурност в самия теб, проява на себичност, егоизъм. Това чувство не е чисто. Не съм сигурна дали ревнуващият е намерил себе си и знае въобще какво иска от този свят. Но от позицията на Евридика - тя дава доста поводи на Орфей за неговата реакция. И в последната сцена тя много го обича, но е дала много поводи за това той да не ѝ вярва".
Така Алена защитава Орфей, героят на колегата ѝ актьор Владимир Матеев, който "не слиза от сцената", по думите ѝ.
"Била съм ревнувана и съм ревнувала. Помня, че когато бях малка, бях видяла една снимка у дома на баща ми с Мила Йовович и едно дете. Питах се защо баща ми има снимка с друго дете. След това във филма "Сбогом, мамо", баща ми играеше с едно малко момиченце. Във филма го чух да казва на това дете: "Обичам те!" Това ме фрустрира. Нормално е да се случи в живота, но съм привърженик на баланса. Нормална е някаква ревност, но амбициозната ревност е дупка, в която човек сам пада".
Лоялността за Алена Вергова е част от любовта, но признава, че се е случвало да провокира хората, за да разбере и да си даде сметка за протичащите процеси.
"Понякога дразня и без да искам. Имам проблем с това, че много си отварям устата".
Пораства ли човек, порастват и темите около него
Говорейки за любов и ревност, за ретроспекциите на живота в новия ѝ видеоклип, който прехвърля моди и години пред очите ни, стигаме до извода, че и във връзките има мода. Ревността също е мода, казва Алена.
"В снимките на видеоклипа на "ОЩЕ", например, се вижда най-ясно. Когато ние сме млади, всичко е ретро, някак по-леко и чисто. След това, с порастването, персонажът на Стефка Янорова се затваря, променя косата си, тя загърбила е себе си и се е променила, за да угоди на човека до нея. В есента на живота ѝ - тя пак се връща към себе си. До ден днешен смятам, че аз съм родена в грешни години. Ако живеех в 80-те, щях да се разцепвам, но има и едно "но". Къде - в България или на друго място? Сякаш устремено бягаме към ценностите на миналото, защото там се чувстваме спокойни. Новото плаши, новото време идва с нови проблеми".
Границите на новото време тогава не са съществували, казва Алена. Затова и би искала да вкуси от живота тогава. Дори да седне за 5 минути с някой от членовете на АББА за разговор. Нямало е социални мрежи тогава. Отново се връщаме към "Евридика" и дори допускаме какво би било, ако Орфей и тя биха имали достъп до Фейсбук и Инстаграм.
"В пиесата двамата се срещат на живо. На една гара. Един поглед и чиста любов. И ако с Евридика имаха социални мрежи, Орфей пак щеше да ѝ вярва до последно. Просто накрая му идва в повече и избухва. По-скоро Орфей и Евридика нямаше да имат профили в наши дни", обобщаваме накрая.
Любов в музиката. Любов в пиесата. Любов в живота.
И много работа. Така вижда живота си в следващите месеци Алена Вергова.
"Харесвам си живота. Благодарна съм за всичко, което ми се случва. Доволна съм, че мога да се трудя за това, което искам. Вярвам, че човек сам трябва да инициира да му се случват хубави неща. Така че прогнозата е слънчева с доумерени валежи. Къде, кога и как ще попаднат, не го мисля. Обичам си работата и талантливите хора, с които работя. Имаме нужда от любов без съмнения, да вярваме в хубавото, което се случва и да даваме без да очакваме възвръщаемост, за да бъдем стойностни хора."
В навечерието на рождения си ден, споделя още и че ѝ минават и мисли за музикален албум, но когато това се случи - веднага ще се обади на #URBN.
Алена Вергова може да гледате в:
"Опера за три гроша" на 5 май
"Евридика" на 15 май
"Ножица-трепчат" на 7 май и 13 юни, Театър "Българска армия" от 19:00 на Голяма сцена
"Урок по български" на 19 и 27 май и 8 и 10 юни, Театър "Българска армия, 19:30 ч. - Сцена-клуб Максим
"Много шум за нищо" на 30 април, 16 май и 19 юни, в Театър "Българска армия" на Голяма сцена от 19:00 ч
"Истината или се осмеляваш" на 24 април , 11 и 29 май, 11 и 15 юни, 19:30 ч. на Сцена-клуб Максим
"Фейк" на 22 април в София, а оттам на турне!
Премиерата на "ОЩЕ" в Строежа - 23 април

НАЙ
Журналистически разкрития, Ози Озбърн и литературна класика сред новите аудиокниги на Storytel през ноември – с 60% отстъпка за нови абонати
Да заминеш, за да се върнеш по-силен: Практическо ръководство за работа в чужбина