#"Когато човек трябва да крие връзката си, вярвям, че той губи своето собствено самочувствие и характер. Преди да се е усетил, човек започва да премълчава и да лъже". Така започва разговорът с режисьора на късометражния филм „Те“ - Коста Каракашян. От самото начало той не говори за филм, а за преживяване - за личен път, който постепенно се превръща в художествен разказ.

Каракашян признава, че зад "Те" стои дълъг процес - личен и творчески - който се преплита с начина, по който филмът е възприет днес. 

Българско име с международен отпечатък

Каракашян има сериозна кариера зад граница и е разпознаваем в световен мащаб. Името му стои зад редица международни продукции и хореографии, включително с артисти като Rita Ora и Years & Years. Опитът му и неговия почерк ясно личи и в естетиката и ритъма на "Те" - кородукция между Studio Karakashyan и Hot Potato, с подкрепата на Национален фонд "Култура", ГЛАС и MotherFathers.

Коста Каракашян (вляво) отдавна е име с разпознаваемо присъствие извън България. Снимка: Никола Гюлмезов

Лентата прави своята световна премиера в рамките на Cinedans Festival в Амстердам и попада в Международната конкурсна селекция, която събира най-добрите и най-новите танцови филми от цял свят. В тазгодишното издание 29 филма от 26 държави се състезават за отличията на фестивала - контекст, в който "Те" не просто присъства, а се позиционира като част от глобален разговор за съвременното танцово кино.

Любовта като скрито преживяване

Филмът поставя в центъра си една интимна, но и социално натоварена тема - любовта, която съществува в сянка.

"На първо място се пази чистотата и искреността на връзката, дори и да не може да бъде изразена. Дори за кратки периоди в началото на връзката тази тайна може да изостри тръпката по приятен начин - много гей мъже свързват първите си романтични връзки с криене, вълнение и страст примесена със страх и свикват отношенията да минават през такива емоции, но това не е устойчиво, защото всеки заслужава връзка, която е с достойноство и му носи спокойствие. Когато човек трябва да крие връзката си, вярвям, че той губи своето собствено самочувствие и характер. Преди да се е усетил, човек започва да премълчава и да лъже, когато го попитат дали има човек до себе си и по този начин се засилва чувството за срам и невъзможност да се живее открито и спокойно. Много гей мъже живеят такъв двойствен живот, в който преминават през всичко интимно в тайна, докато в обществото мълчат.", казва Коста Каракашян.

Веселин Анчев е в ролята на професора Снимка: Никола Гюлмезов

Това напрежение между видимото и невидимото се превръща в основна драматургична линия на филма - и задава тона на целия проект.

Средата, която оформя личните истории

Разказът на Каракашян не остава само в личното. Той умишлено поставя героите в конкретна социална среда, за да изследва по-широките механизми на натиск и очаквания.

Коста Каракашиян и Калоян Минев Снимка: Никола Гюлмезов

"Вярвам, че всички сме продукт не само на нашето възпитание вкъщи, но и на средата около нас. Исках да изследвам кои са факторите в българското общество, които биха накарали двама успешни професионалисти с качества да решат да живеят в тайна и така се роди идеята да покажем и стигмата и клюките на работното място. За да има баланс, създадохме и контраст между чувството за свобода на двамата главни герои - Людмил (Калоян Минев), който е по-млад вероятно е имал възможност да пътува и да открие себе си по-лесно, докато Михо (Веселин Анчев), който е ръководител на катедрата е градил кариерата си в години, в които е трябвало да се придържаш стриктно към всички социални норми. Когато двамата за първи път се опитват да са в една среда едновременно, но не заедно, виждаме, че манталитетът им е различен, и по този начин успяхме да създадем баланс в сюжета."

Снимка: Никола Гюлмезов

Танцът като език, когато думите не стигат

В "Те" движението не е само форма, а съдържание и нюанс, обозрим начин за разкриване на чувствата. Танцът се превръща в основен език на героите, особено в моментите, в които думите не могат да носят тежестта на емоционалността.

"Танцът може да покаже всички тези истински жестове на грижа, любов, страст и утеха, които са нашата сила когато думите не са достатъчни. За главните герои танцът е техния израз на любов и близост след един изключително труден ден и за двамата. Беше много красиво да го наблюдавам още по време на кастинга, който проведохме със Star Box Casting и невероятните ни кастинг режисьори Милена Калева и Джули Герзилова. След първия кръг, поканихме петима актьори на втори кръг, в който една от задачите беше да импровизират финалната танцовата сцена от филма. Въпреки че имах идея за хореографията, не исках да им давам прекалено много насоки, за да усетим естествената химия. Калоян и Весо се свързаха толкова красиво и естествено и в този момент с продуцентката на филма Нура Ал Кадри се спогледахме и знаехме, че това са нашите актьори."

Снимка: Никола Гюлмезов

Личното като универсално

Макар историята да е дълбоко лична, Каракашян я поставя като универсална, като нещо, което може да бъде преживяно отвъд конкретния контекст.

"Вярвам, че всеки може да намери себе си в част от преживяванията на Людмил и Михо, независимо дали е преживявал точно този страх свързан с приемането на сексуалната ориентация. В България все още живеем в общество, в което робуваме безропорно на догмата “Какво ще кажат хората” и това диктува как се обличаме, къде ходим, как се изразяваме, каква компания поддържаме. За мен е важно като режисьор, който е гей, не само да разказвам истории, които са близки до моето сърце и моите преживявания, но и да намирам универсалното и достъпното за хора, различни от мен. Защото за мен силата на изкуството е в това да свалиш своята кожа, да си уязвим и да дадеш на някого да я поноси за няколко часа, за да усети как се живее като теб."

Филмът е включен в Международната конкурсна селекция, която събира най-добрите и най-новите танцови филми от цял свят. Снимка: Никола Гюлмезов

Личният опит като отправна точка

В основата на "Те" стои конкретно преживяване, което постепенно се превръща в идея за филм.

"Когато се върнах в България след четири години в Ню Йорк, започнах една връзка, в която по желание на човека до мен всичко трябваше да бъде много премерено, да внимавам на кого казвам за нас, да не споделям прекалено много за отношенията ни, да внимаваме кога и къде се докосваме, дори и по най-ежедневния начин и усетих, че това са неща, които му тежат в неговото съзнание. За мен беше много чуждо и се опитах да се съобразявам, но усетих, че това ме дразни и ме кара да се чувствам, че аз самия правя нещо скрито и нередно с това, че имам партньор мъж. Усетих, че това чувство за срам се е насадило в мен, без да усетя кога и как е станало. Това беше едно от първите зрънца вдъхновение, от които тръгна филмът. Радвам се, че днес до мен имам партньор, с когото можем да живеем свободно и да се обичаме открито."

Филмът "Те" може да бъде гледан онлайн в рамките на фестивала само до 5 април.

Трейлър: