#SEEKERS е 7-минутен експериментален филм на режисьора Димитрис Георгиев - проект, създаван в продължение на две години като визуално есе за търсенето на внимание и нуждата да бъдем видени. Между тела, жестове и градски сцени, филмът улавя пулса на съвременните субкултури и онова крехко място, в което видимостта се превръща в идентичност.
SEEKERS е и едно от последните вдъхновения, по които работи стилистът Гроздан Михайлов. По време на снимките той си отива след тежко заболяване, а участието му остава неговата последна поява пред камера.
Димитрис Георгиев е сред младите български режисьори, които търсят нов език в киното. Той е завършил НАТФИЗ, с участия на фестивали, селекция в Talents Sarajevo и филми, които вече намират своя публика както на голям екран, така и в стрийминг платформи. Със SEEKERS прави крачка към по-интуитивно, асоциативно кино, в което усещането води разказа. В първото си интервю по темата, Димитрис Георгиев разкрива повече за мотивацията и вдъхновението, на които е плод новия му проект.
- SEEKERS е едва 7 минути, но носи усещането за импресия, почти визуално есе - кога разбра, че тази идея не трябва да бъде разказана като класически сюжет?
- Още в самото начало SEEKERS беше замислен като експериментален проект с много различни сцени и персонажи - всички търсещи внимание по свой, понякога ексцентричен начин. Темата за нуждата да бъдем забелязани ме вълнува отдавна и ми се струва, че е нещо, което вълнува и света около нас. Исках да тръгна именно от тази идея и върху нея да разгърна въображението си - да създам ситуации, които внушават, смущават, вълнуват, провокират любопитство. Затова филмът никога не е бил мислен като класически сюжет. По-скоро като серия от кратки срещи, жестове, тела, моменти, в които различни хора се излагат на погледа на другия по свой начин. Тези сцени не се подреждат в една линейна история, а се натрупват като мозайка от образи. За мен това беше и начин да предизвикам себе си и екипа да работим в пространство, в което не всичко е предварително обяснено. Имаше моменти, в които те може би не знаеха напълно какво точно се случва в кадър и защо, или как по-късно това ще бъде структурирано в целия филм. Трябваше просто да ми се доверят, че знам и съм сигурен в посоката, в която ги водя.
- Две години работа за 7-минутен филм е почти радикален избор - какво изискваше толкова време този процес?
- Проектът започна доста неочаквано. През 2024 г., докато бях в Рим, проведохме около четиричасов телефонен разговор с оператора Наньо Наньов. В един момент решихме, че искаме да направим проект, който да ни покаже дали можем да работим като истински творчески екип. От тази изходна ситуация се роди SEEKERS. Както често ми се случва, нещо малко постепенно започна да се разраства. Реших да превърна проекта в нещо по-амбициозно - форма, с която досега не съм работил, но винаги съм искал да експериментирам. Заедно със Sturshel Productions се впуснахме в този процес, без да предполагаме, че ще отнеме толкова време. Тук е момента и специално да благодаря на Александър Генчев, Боян Фераджиев и Елена Дорошенко. Работихме почти година върху развитието и заснемането на филма, като процесът остана много отворен и интуитивен. Участваха над шейсет души: артисти, приятели, непознати, хора от различни сцени и среди. Всеки от тях донесе нещо лично със себе си и това постепенно оформи филма. В този смисъл SEEKERS се превърна в колективно преживяване, изградено от много индивидуални мотивации, а не от една наложена интерпретация. Много съм благодарен на Виктория Караколева (Mooncut Film Studios), New European Wave Entertainment, Kay Be, Ваня Томова, Борислава Иванова и още много хора, без които този проект нямаше да съществува.
- Определяш проекта като експериментално кино, насочено към фестивали - това освободи ли те от очакванията за "разбираемост" и наратив?
- Не бих казал. Напротив - това, че формата е по-експериментална, не означава, че филмът може да си позволи да бъде неразбираем. Наративът е само един от възможните начини за разказване на история. В този случай търсех по-интуитивен и асоциативен начин на разказ, но въпреки това исках смисълът на проекта да бъде ясно усещан.
За мен най-лошото нещо за един режисьор е филмът му да остане напълно неразбран
Затова се стараех във всяка сцена, независимо колко визуална или абстрактна е тя, основната идея на филма да остава на преден план - нуждата от внимание, от видимост, от потвърждение, че съществуваме и имаме значение за някого.
- Филмът е почти без реплики - какво може да каже тялото, което думите не могат?
- Тялото може да каже почти всичко. В киното думите са много силен инструмент, но е важно кога и защо ги използваш. В SEEKERS исках да работя повече с присъствие, жестове и физическа енергия между хората. Тялото е мястото, където се срещат желание, уязвимост и власт. Понякога едно движение, един поглед или начинът, по който някой заема пространство, казват много повече от диалог. Затова и филмът се опитва да използва различни езици едновременно - мода, движение, образи, поезия, които заедно създават емоционалния ритъм на тези седем минути.
- SEEKERS изглежда крайно художествен, почти като серия от живи картини - кои визуални или артистични влияния стояха зад тази естетика?
- Следя много режисьори, които успяват да създадат своя собствена реалност във филмите си - свят със свои правила и енергия. Това беше нещо, което и аз търсех в този проект. Исках да създам пространство, в което много различни хора, култури и възгледи се сблъскват в една артистична реалност. Огромна роля в това има моят художествен екип - Иван Цуцуманов (стилист), Ева Вентова (художник продукция), Любика Георгиева (арт директор) и Valentin Blvk (грим). Заедно изградихме визуален свят, в който модата, телата и пространствата функционират като самостоятелни езици.
- Темата за вниманието минава през различни градски субкултури - татуисти, пиърсинг артисти, локални сцени - как откри тези хора?
- Още на сценарно ниво знаех какви хора търся и кои среди искам да присъстват във филма. Не исках да ги показвам като социално изследване или да ги съдя, а по-скоро да създам пространство, в което техният начин на изразяване просто съществува пред камерата.
След като имах ясна представа за тези среди, намирането на хората се случи доста естествено - чрез социални мрежи, приятели, препоръки. Много съм благодарен, че толкова много хора се включиха безвъзмездно в проекта, просто защото повярваха в идеята.
- Как подбираш кои лица и тела да влязат във филма - интуиция, кастинг или лични срещи?
- В повечето случаи разчитам на интуиция и засега тя не ме е подвеждала. Понякога правя класически кастинг, но много зависи от проекта. При SEEKERS процесът беше по-различен. По-скоро поканих хора, които имат желание да бъдат част от един по-нестандартен филмов проект. От всички, които се свързаха с мен, постепенно се оформи финалният каст от над 70 души. Всеки от тях донесе собствена енергия и присъствие, което накрая се превърна в част от филма.
- Кои субкултури реши да включиш и защо точно те ти се сториха най-честни в търсенето на внимание?
- Освен тату и пиърсинг културата, исках да покажем по-отблизо и други градски среди - локали, скейтъри, модели, спортисти, LGBTQ общността, темата за пластичната хирургия като все по-силен социален тренд и още много други. Общото между тях не е толкова самата субкултура, колкото начинът, по който хората в нея изграждат своята видимост. В свят, в който вниманието все повече се превръща във валута, различните стратегии за това да бъдеш забелязан стават много интересни за наблюдение.
- Филмът изглежда като пространство за "различните" - това ли беше отправната точка?
- "Различни" е много субективно понятие. Често си задавам въпроса - кои всъщност са различните? Ние или тези, които гледаме? По-скоро бих казал, че филмът е пространство за ексцентричните. За хората, които не се страхуват да бъдат видими по свой начин. Зад всеки такъв жест обаче стои нещо много човешко. Нуждата да бъдеш забелязан и разбран. В този смисъл за мен е много важно да спомена и Гроздан Михайлов, на когото е посветен филмът. Неговото участие беше изключително силно и лично присъствие в проекта. Той почина само няколко дни след снимачния си ден след тежка борба с рака. Неговото участие остава сърцето на филма и постоянно ми напомня, че зад всяко търсене на внимание стои една дълбоко човешка нужда да оставиш следа и да бъдеш запомнен.
Филмът SEEKERS вече тръгна по своя път към международните фестивали, като се очаква първият официален трейлър да излезе през лятото, а премиерата за България да е през есента на 2026 г.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Пастелен Великден: Брънч, "nude" яйца и естествена светлина
Защо съвременниците ни искат да са "друговремци"