#Екстремни покупки – ако не сте чували за тях, те са онези, които не са по джоба ви, но сърце не ви дава да ги пропуснете. Точно в тези моменти си мечтаете да имате банкова карта без лимит, да сте във връзка с богата половинка, или да спечелите неочаквано от лотарията.  

Сигурни сме, че поне веднъж в живота си толкова сте искали да си купите нещо, че сте се оглеждали по паважа и тротоарите с плаха надежда да си намерите късметче. Доскоро да теглиш кредит за обувки звучеше по-скоро като шега, нали? С Visa Classic Shopping Card – екстремните покупки са възможни – на разсрочено плащане. Новата пластика на UniCredit Bulbank може да се окаже точното решение за вас, особено ако сте любител на силните усещания или не правите компромис с гардероба си!

С Visa Classic Shopping Card ще ви разкажем няколко истории за екстремни покупки, които вече може да си позволите да направите. Първата среща от серията „Екстремни покупки“ е с един любител на даунхил колоезденето – Ясен Димитров. С него не само ще научим повече за един от най-високо адреналиновите спортове, но и ще добием представа колко скъпо може да бъде едно хоби!

За разлика от велосипеда, който познавате от деца, планинските колела трябва да са добри най-вече в едно – спускането. Катеренето обикновено се случва чрез седалков лифт, кола или автобус в чужбина, а в полите на Витоша - само с частен превоз поради спрения достъп до автобуси и липсата на лифт. Но изборът и поддръжката на подобно колело не е проста работа. Трите важни фактора са бюджетът, наборът от умения и навиците ви в карането. Те играят съществена роля за избора на размера на колелото, материала на рамката и начина, по който байкът ви ще се справя надолу. Пазарът на даунхил колела се състои от високо специализирани мотоциклети за спускане, които развиват нелепи скорости!

„В чужбина, особено на запад, този спорт има по-стари традиции и е по-развит като инфраструктура и индустрия“, разказва ни един от запалените столични даунхилисти и компютърен специалист Ясен Димитров.

Сблъсква се с маунтийн байка преди 12 години и оттогава се старае да не пропуска уикенд за спускане от Витоша!

„На запад са изградени големи по мащаб байк паркове и също така състезателите са на осезаемо по-високо ниво. Мисля, че последното скоро ще се промени, защото в България все по-често виждам младежи в юношеска възраст на много добро ниво. През зимата в Алпите се организират големи състезания с едновременен старт, където стартират по над 120 състезателя едновременно. Интересно състезание е това в Saas Fee, което стартира от 3500 м надморска височина, а скоростите, които състезателите развиват по снежните склонове достигат 140 км/ч“, разпалва се нашият събеседник.

"В началото харесвах крос-кънтри стила и даунхила ми се струваше по-скоро спорт за откачалки, след като тествах едно от трасетата им с крос-кънтри колелото. Преходът стана постепенно за година-две преди десетина години, когато започнах да се спускам с колело с твърда рамка и вилка 140 мм ход. Това, което ме впечатлява, е лекотата, с която можеш да се пуснеш с такава скорост през планината, да усетиш вятъра и самата нея под гумите на фона на цялата ѝ красота. Ако караш без почивка с енергично темпо може да се спуснеш от височината на х. Алеко до кварталите в полите на Витоша за около 10 мин“, казва Ясен.

За първи път се качва с крос-кънтри колело в планината през 2008.

„Ново струваше около 500 лв. Преди това съм карал само в града bmx и градски колела. Първото ми колело за спускане сглобих на части, като теглих кредити, защото доходът ми не позволяваше да си купя колело или части с налични средства“, спомня си Ясен.

Усещането от спускането за него е полет и красота, придружени с приятно гъделичкащ лек уплах от това, което виждаш да изчезва под гумите или минава покрай теб с тази скорост.

„През зимата всичко се случва по-плавно и меко като усещане. Когато се спускаш, мисленето донякъде изчезва, подобно на медитация, и затова нямам много спомени да съм си мислил за нещо, докато карам. Може би единственото, което се сещам, са мислите ми към края на карането за предстоящото разпускане!", споделя даунхилисът.

От поне 7-8 години Ясен Димитров вече е напълно екипиран като части за колелото и протектори или дрехи. Повечето разходи са или в началото, когато си е набавил всичко от първа необходимост!

„После харчиш по-малко, ако не си маниак и не се прехласваш постоянно по нови покупки. Това, което е ново от последните години при мен за зимните карания са гетите, които ти спестяват целия сняг и мокрота в краката от падания или от това, че задната гума хвърля сняг върху тях“, казва Ясен.

Нощно каране с Яската Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Разлика в консумативите за зимния и летния сезон няма, но пък по време на разговора ни Ясен изведнъж се сети, че са му леко скъсани ръкавиците за зимно каране и трябва да ги сменя.

„За зимните карания специално са необходими малко по-топли дрехи и ръкавици за зимно колоездене, и евентуално тънка шапка или чорап тип барета под каската. Само с каска без нещо под нея съм се чувствал добре на -17 градуса, но това си е до сила на вятъра и усещането за студено. Зимата карам с къси панталони и клин под тях, върху който слагам наколенките. Отгоре обикновено съм с тениска, ризницата и зимно яке. Нерядко ми се е налагало да свалям якето, защото само след 5 минути спускане в снега ти става в пъти по-топло. Протекторите, с които карам през лятото също са върху мен. Наложи ми се да взема хубав фар и челник, защото много от зимните спускания се случват вечер заради по-ниските температури и съответно по-добри условия. През зимата съм оборудван, с пльоска 100-200 мл. и термос 500 мл. с билков чай. Неделима част е и аудио колонката, която ни създава музикално оформление. По колелото за зимата единствено слагам гуми с по-голям грайфер, имам и фабрична гума с шипове, която слагам отпред в периоди със снеготопене и лед.“

Определено спускането е вид ритуал за момчетата, които са фенове на този индивидуален спорт.

Най-весело е, когато има състезания и се събират много практикуващи спорта в хотел, което се случва и през зимата.

„Като навик през зимата, веднага след каране, е да седнем някъде на завет, но навън сред снега до байковете и да пием по чай и да се порадваме на впечатленията от пускането преди това. Има различни типове практикуващи. Има хора, които подхождат по-сериозно и спортсменски към спускането и трудно се впускат в подобни разпускащи мероприятия покрай карането. Аз попадам по-скоро в категорията любители карачи с години натрупан опит.“

Една традиция, за която с тъга си спомня Ясен се оказват качванията с автобус 66 на Витоша, преди да бъде забранен достъпа до него на даунхилистите.

Може да видите голяма част от малчуганите в София да тренират тези скокчета Ясен е запален по даунхил вече повече от 10 години Снимка: Ема Паунова, ConceptCreative

Снимка: Ема Паунова, ConceptCreative

„Когато в следобедните курсове той се качваше почти празен нагоре, сме го изпълвали с по над 20 колела и велосипедисти. Беше много весело.“

Не е ли прекалено скъпо занимание за стандарта на България, питаме Ясен Димитров?

„В последно време спортът стана по-разпространен като култура, което увеличи предлагането и съответно изгодните оферти при покупка на колела или части. Като инвестиция едно колело плюс екипировка струва колкото кола на старо, но при добра покупка последващите разходи за експлоатация са минимални, ако не говорим за човек, който кара всеки ден. Мисля, че такъв вид инвестиция е поносима спрямо стандарта в България и въпросът по-скоро опира до желанието“, казва Ясен.

Ясен Димитров и с любимото колело Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

За колелото си не се е лишавал от нищо друго освен от пари, което се усещало само в началото, когато бил студент с ниски доходи и същевременно правел своите първоначални инвестиции в спорта. Сега годишно отделя не повече от 200 лв. за самото колело като поддържа и консумативи, грубо казано.

„Транспортните разходи за достигане на местата за каране заедно с цените за карти в байк парковете годишно са значително повече от разходите за поддръжка“, уточнява даунхилистът.

В раницата си Ясен носи компактни инструменти, комплект за лепене на гуми и помпа.

„Нося и екшън камера, която монтирам на каската при някои от каранията. Може би най-задължителният елемент от екипировката при спускане е каската. Аз не карам с хора без каска. Някои от най-големите професионалисти понякога карат само с каска и дори без ръкавици. От там нататък всеки допълнителен елемент от протекцията повишава сигурността, което не е свързано с неудобства, ако нещата са качествени. Протекцията на гръбнака и краката също е важна. При частите за колело е желателно да се избира висок клас, защото в тази дисциплина силно важи правилото „евтиното излиза скъпо“, а и не на последно място компонентите висок клас означават допълнителна безопасност и сигурност“, казва той.

Всяко спускане е супер интересно само по себе си. Понякога в карането участват диви животни, като например успоредно тичащи сърни или зайци.

„С хищници не съм сигурен дали искам да имам такива случки. През зимата се случва да караме успоредно със скиори, бордисти и дори чук-и-гекъри, което се е случвало и вечер в планината. Веднъж един бордист снима отстрани, докато караме заедно през гората, като същевременно и аз снимах, и се получиха интересни кадри“, споделя Ясен.

Друг интересен случай е от една януарска вечер на Витоша.

Тогава от гората се появил бордист, Яската и компанията му си почивали на Бай Кръстю.

Видеото от спускане на Яската може да видите тук:

А относно вечния въпрос „Жената или колелото?“:

„Като цяло намирам подкрепа у нежната половинка за спорта. Ако човек обича спорта, едва ли ще успее да изтърпи жена, която му вдига скандали заради това хоби“.

И макар в момента Ясен Димитров да има всичко необходимо, ако разполагаше с Visa Classic Shopping Card …, би си купил ново колело!

„Мисля, че в България културата се разви значително и ми е трудно да кажа дали има нещо, което не знаем. Такова усещане за непознатост се усеща по-скоро у институциите в някои региони, които сякаш не знаят и не придават значение на потенциала на този спорт да привлича туристи. Например в София след 2014 г. беше забранен достъпът на велосипедисти до автобусните линии нагоре към Витоша без никаква алтернатива с изключение на Драгалевския лифт, който беше спрян през 2017 г. Така остана вариантът всеки да се качва в планината, както намери, със собствен транспорт или такси. Този спорт дава самоувереност, свобода на духа и това основно усещам като засилени качества у мен от него“, казва Ясен.

А ние с UniCredit Bulbank и Visa Classic Shopping Card му пожелаваме приятно, безаварийно спускане и този сезон!

Да избереш между стягане на байка и почивка с половинката – със сигурност не е лесно, но пък вече не се налага да го правиш! Можеш да избереш Visa Classic Shopping card вместо това. Пластиката се изработва само за два дни и може да бъде доставена до адреса ви. С нея може да пазарувате от 500 до 10 000 лева и да разсрочите плащанията си над 100 лева за 3, 6, 9, 10, 12, 18, 24 или 36 месеца. Вноските и сроковете им може да изберете в момента на пазаруване или след като се приберете у дома онлайн. Първите две години не плащате годишна такса, а след това – трябва да си предвидите по 25 лева. Повече може да научите тук.

 


 

*Материалът е подготвен за UniCredit Bulbank