Мъжемразка и женомразец на бул. "Витоша"

Хитра Петра

Градските истории са любимата ни тема за разговор с приятели. Особено ако са за малки добрини, големи хвалби, ако са забавни, злободневни и ни карaт да си мислим за точно онзи наш любим познат с подобен манталитет... Затова и #URBN oтделя специално място за анекдотичните разкази на #Хитра Петра! Щафетата се поема от писателката Диана Петрова, която влиза в ролята на разказвача! Очаквайте нов градски анекдот всяка седмица!

***

По улиците се смесва мириса на изгорял бензин с този на рози – дали от парфюмите на прясно изкъпаните кокони или от градинките с рози пред НДК. Улица Витоша гъмжи от човешки лица. Заведенията са едно до друго, а хората са изложени вътре като в зоопарк – пият, ядат и всички минаващи ги наблюдават.

Аз, мъжемразката, имам среща със софийски женомразец. Почти не помня как изглеждаше, но сме се разбрали да се движим в средата на алеята, за да се познаем. И ето го. Срещу мен се задава мъж, който е висок около метър и деветдесет, върви с айляшка самоувереност и на всичко отгоре се е усмихнал. Ами да, това е един от най-големите коцкари от крайните квартали на София и каквато и харизма да приложи, ще го върна с кеф на мястото му. Явно искаме да запазим добрия тон и всеки се е облякъл долу-горе прилично, така че нито да предизвиква другия, нито да проявява неуважение с прекомерна небрежност в облеклото.

Сядаме в заведение в пресечка на главната улица, като едва намираме маса навън. И започваме да разговаряме за децата си. Преди около два месеца двамата катастрофираха в кола на връщане от Пловдив. Чувстваме споделена вина – той, затова, че е дал колата на сина си, а аз затова, че съм пуснала дъщеря си с шофьор, който едва е навършил пълнолетие. Синът му се размина с няколко счупени ребра, а дъщеря ми с охлузвания. След инцидента двамата се разделиха с див скандал.

- Е, искаше да говорим за нещо – казвам с хладна деловитост в гласа.

- Да, синът ми е отново с дъщеря ти, знаеше ли?

- Не може да е вярно! Стига бе.

- Е, да. Извикал съм те, защото намерих ето това в шкафчето му.

Вади пачка с пари, прегънати на две. Столевки са. Не помня откога не съм виждала толкова кеш. Преди да реагирам както и да било, той вади още една пачка.

- Още ли? – възкликвам.

- Бяха в чантата на дъщеря ти.

- Претърсил си я? Що за.... – внезапно пламвам.

- Трябваше – хваща ме той за ръката. – Знаеш ли нещо, как тези пари са се озовали у тях?

- Нямам никаква представа.

- Да не е почнала да проституира и да го цани за сутеньор? – разсъждава той на глас, но така че звучи заплашително.

Мале, ще го изпепеля, казвам си.

- Да не е почнал да продава наркотици и да я е прилъгал да ги разпространява? – връщам му със стиснати устни.

Счепкваме се. Повишаваме тон и сме готови да се разделим, без да сме постигнали нищо. В крайна сметка здравият разум надделява. Решаваме той да хване някой да ги проследи, а още сега аз да се обадя на родители от класа им. Още първата жена, на която звъня, се спуква от смях.

- Това са парите за спа във Велинград, което класът им си организира след баловете. Двамата са се хванали да ги събират. Това поне знам от моята щерка.

Олеква ни. Дори се разсмиваме. Пием по още една чаша и се разприказваме. Сега, когато темата за децата е захвърлена, спокойно минаваме на отношения между мъже и жени. Той се хвали колко жени е минал, а аз колко мъже съм отрязала. Класика. Сипем клише след клише и пресушаваме чашите. Не забелязваме как е минало полунощ. Малко гузни, тръгваме към дома. Хващаме общо такси, което ще ни остави по пътя. Млъкваме и всеки започва да зяпа нощна София през прозореца. Таксиджийката говори по телефона с мъж, но някак любовно, тихо.

- Това с омразата към другия пол е чиста загуба на време – казва.

- Особено в началото на лятото – отговаря й той.ю