17-11-2017 20-11-2018

Прокурори, процедури и потоци от пороци

За кривото на правото

09:35 | 19 май 2023 2 1701 Снимка: iStock by Getty Images

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Облаците на хоризонта се сгъстиха и дъждовната фигура на мрачното време взе месец май за заложник. Поруганата пролет се скри от силите на ентропията и интригата. Усещането за буря и безпорядък се пренесе през атмосферните слоеве и просмука зад внушителните фасади на институциите на Републиката. Градът почувства процесите на разграждане и самоизяждане. Смес от страх, хаос и фарс изпълни залите на властта и хвана хората за гърлата. И за други анатомични части.

В ноздрите нахлу острата миризма на опасността. Всеки с власт и пост дебнеше другия с пост и власт. По нож за всеки гръб, страх и омраза, но не в Лас Вегас, ала все пак с великански залози. Злокобни записи и компромати на стероиди. Прокурори, политици и други съмнителни персонажи започнаха танц със саби, но никой не знаеше мелодията, а леенето на кръв стана неизбежно. Пастата отказа да се върне в тубата, духът забрави за вътрешността на бутилката. Жребият бе хвърлен ("Alea iacta est") още преди Перловската река, какво остана за Рубикон.

Заместник-главният прокурор даде главния прокурор на прокурор!

Той пък поиска оставката на своя заместник, а самият заместник поиска оставката на своя си заместник. А онзи пожела неговата оставка. Всички пуснаха сигнали един срещу друг. Това беше сигурен сигнал, че нищо не е сигурно. Потекоха производства и потоци от пороци. Настъпиха съдбовните моменти на нейно величество Процедурата. Тя може да не е секси по принцип, но всеки властник иска да я обладае, да я опознае, да я ползва и насъсква срещу своя враг.

Републиката заприлича на сцена от прашен уестърн с класическата геометрия на "мексиканската безизходица" (Mexican standoff). Това е дефиниция за онази конфронтация между отделни враждуващи, в която сякаш няма стратегия и всеки може да победи. Няколко каубоя със заредени револвера, всеки срещу всеки, готови да се стрелят. Първият посегнал към кобура може да е и първият с олово в главата. Но и кой си тръгва доброволно от такава потенциална престрелка?

Кой обръща гръб на заплашителното дуло. Или дело?

Преди да се обърне срещу главния прокурор, заместник-главния прокурор беше видимо страшно близък със своя началник. Както и със своя заместник. Те вкупом бяха в топли отношения с едни политици и оперираха в режим на открита конфронтация с други политици. И обратното. После едни политици поискаха да махнат главния прокурор, но той отвърна, че по-скоро ще ги махне тях. Други политици рекоха да се махат всички освен тях. Сигурното до онзи ден ново правителство стана несигурно и се тръгна към почти сигурни нови избори, които може да произведат старите резултати. На моменти изглеждаше леко объркано, но после всичко се обърка тежко. Представете си подредена шахматна дъска и после невротична котка, която агресивно я обръща, та фигурите да се разпилеят. Вече не е ясно кой в кое квадратче е. Даже не е ясно има ли квадратчета. Топът взе функциите на коня. Офицерите се правят на пешки. Царят не знае какво става и скоро може да поиска да си смени пола и да стане Царица.

Франц Кафка и Джон Гришам едновременно биха се възхитили от разломите в Републиката. "Процесът" среща "Фирмата". Както и "Монти Пайтън". Защото цялата съдебно-политико-обществено-криминално-митологично-хумористична сага има скечов стил. Помните ли "Министерството на смешните походки"?

Е, сега имаме "Прокуратурата на спешните изявления".

Заместник-главният прокурор поиска охрана, защото се страхува от главния прокурор. Главният прокурор каза, че от нищо не се страхува. Това повтори и заместникът на неговия заместник, който каза, че не иска охрана. Комисии, колегии и други колективи инициираха разглеждания на отделните елементи от този потресаващ гоблен от главоболия. Но цялата картина е по-сюрреалистична от платно на Рене Магрит.

"Това по никакъв начин не помага за повишаването на авторитета на съдебната власт", рече един от маститите магистрати. Репликата е кандидат за "меко казано" на годината.

Прави бяха скептиците, които думаха за кривиците на правото. В сюжета са напъхани още бивши и потенциални премиери, предложения за посланически постове, както и предложения, "на които не може да се откаже". Плюс екзотични експерти. Имаме вещи лица и най-вече лица с вещи. С много вещи. И едно тлъсто, сочно, мазно, потно, превъзбудено очакване и обещание за "разкрития", които може да преобърнат Републиката. Да не стане само нещо подобно на онзи виц за Темида:

В съдебната зала:

- Подсъдимия, вашите последни думи!

- 50 000 000 $.

- Съдът се оттегля на съвещание...

Но май, май - няма връщане назад. Така надробеното, само под много големи килими се замита. Нервен смях по цялата верига на системата. Бутонът Enter сякаш съблазнително гледа своя колега Delete. Едно е сигурно - ситуацията не е копи-пейст на нищо нормално.

ИЗБРАНО