#Дългоочакваната премиера на българската лента "Завръщане 2" наднича зад ъгъла, а ние нямаме търпение да разберем защо, как и кога. Ще се смеем ли или ще плачем? Или по малко и от двете? Няма нужда да гадаем, защото днес се срещаме с режисьора, сценарист и един от главните герои във филма - Ники Илиев.

Темата за връщането към едно или друго винаги е актуална, но напоследък изглежда особено на място. Искаме да се върне онова не толкова старо време, в което пътуването се случваше просто с резервация и самолетен билет. Нищо повече. След едни определени години искаме да се върнем и в детството. Само ако имаше такъв вариант. Вероятно баба ми иска да се върне социализмът, защото й било по-добре тогава. И как не - била е млада. Аз пък искам да се върне лятото. Всеки би върнал времето малко назад, за да изправи кривите си стъпки. 

"В първата част идеята беше, че човек търси постоянно условното щастие. Ако имам тази работа, ако имам толкова пари, ако пътувам еди къде си - ще съм щастлив. А всъщност трябва да се върне към себе си и към корените си, към това да намери сам щастието. Във втората част идеята е по-скоро, че те се завръщат отново към приятелството, към това да са заедно и тръгват да правят един филм, за да помогнат на героя на Башар да си спаси плажа от бившата му съпруга. Но идеята е, че по този начин се отдалечават от техните любими - от жените, с които са. Започваме да усещаме как ги взимат за даденост и как това, което в момента ги вълнува по някакъв начин е свободата, която ти търсиш, когато си с някого. И в един момент те започват да се завръщат към семейството, към любовта и към това да ценим повече това, което имаме.", издава част от сюжета Ники.

Снимка: Личен архив

Няма как да не се запитаме към какво се връща самият Ники Илиев, защото съдбата, както се казва, си знае работата. Историята показва, че "Завръщане" може много лесно да се асоциира и с личния житейски път на режисьора. Преди години, по време на снимките на друг свой филм - "Нокаут или всичко, което тя написа", Ники се докарва буквално до фалит, за да покрие разходите по продукцията в Ню Йорк. Именно "Завръщане" се оказва филмът, който буквално го връща в играта. Питаме директно - това завръщането на Ники Илиев ли е всъщност?

"До голяма степен - да. Всъщност, човек като създава нещо, като твори нещо - това, което най-много работи според мен, е да използваш личните си преживявания, като по някакъв начин ги украсяваш с малко фантазия. Аз наистина бях в трудна позиция в професионален и в личен план, и наистина се чудих как да се измъкна от тази позиция. Мислих си "Добре, аз какво мога да направя?"... Нищо друго не мога да правя, освен да правя филми. И нека да използвам тази си трудност в момента, тези проблеми, които имам. Да не ги изкарвам на близките си хора или да се затварям, а по някакъв начин тази негативна енергия да я пренасоча в нещо креативно и по този начин да я превърна в нещо хубаво. Да излея всичко вътре. И тогава започнах всеки ден да пиша този сценарий, вкарвайки лични неща и стигайки до заключението, че човек трябва да обича това, което му се случва, за да може да обича живота.", споделя откровено режисьорът.

Снимка: Личен архив

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

"В повечето сучаи ти искаш веднага да се оправиш. Търсиш моментално решение, за да може още утре да си "ок" и това в повечето случаи те замразява, така да се каже. Блокираш и влизаш в една спирала, която може да те води надолу постоянно. Това, което всъщност открих е, че без трудностите ние не можем да направим нещо по-специално в живота си и с живота си. Ако всичко е спокойно и наредено, и ние нямаме някакво здравословно ниво на стрес и трудности, които трябва да преодоляваме сравнително често, умът ни няма да търси варианти да създава нови неща или да подобряваме живота си и живота на близките си.", допълва още Ники.

Щом филмът до известна степен е отражение на режисьора, то ни се питаме каква част от душевността и характера на самия Ники можем да открием у героите в "Завръщане 2"?

Снимка: Личен архив

"Аз издавам изключително много, но хората не го знаят това. Може би го знаят всъщност, не знам. Всичките герои, които са във филмите, които аз пиша, по някакъв начин са прототип - всеки има по нещо от мен. Ние имаме много страни в живота си. Например караш, някой те засича и ти излизаш и избухваш, правиш някаква тъпотия и след това казваш "Това не бях аз". Да де, ама това си ти. Просто това е тъмната ти страна, която ти потискаш. Или чувството на завист... Всчики изпитваме чувство на завист понякога, но никой не иска да си го признава. Хората често казват "Аз съм много гневен", "Аз съм много агресивен", но никой не казва "Аз съм много завистлив". А ако се научим да разпознаваме тези си чувства, те след това много по-лесно си отиват. И това, което аз разпознавам в себе си, го вкарвам и във филмите, които правя. Когато имам някакви неща, които ме тормозят или някой, който е постъпил кофти с мен и аз не съм му отмъстил, слагам негов прототип във филма, който не постъпва по най-добрия начин и това е моето отмъщение. И само ние двамата знаем, че става въпрос за него. Честно казано, това е много готина професия, която може да има човек.", смее се Ники.

Гледайте новия епизод на #Матине, за да научите още кой и защо затвори цяло пристанище заради Ники Илиев; как така в "Завръщане 2" има вече не един, а двама Орлин-овци и кой е най-важният урок, който режисьорът преподава на своите студенти в Нов Български Университет. В заключение само ще добавим - внимавайте как се държите с Ники Илиев и не го ядосвайте много, за да не се видите като някой зъл герой в следващия му филм.