17-11-2017 20-11-2018

Изкуството на Войната: Арт (С) Писък от Украйна

Рап, графити, голи статуи от сапун и бунт чрез социалните мрежи

07:43 | 21 февруари 2022 0 24340 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #bizarre

#„Два дълги пътя има на Земята, но само един от тях води към Рая. По тях от много, много години вървят две тъжни любови. Два пътя, но само една е съдбата“ Текстът е на руско-украинска песен, която стана хит в цял свят през 2006 година...

„Два пути/Два шляхи“ е съвместен проект на украинската певица Руслана и руската поп звезда Варвара. Разбира се, песента е създадена не сега, а преди близо 16 години. Ако бе създадена сега, това щеше не само да е новина, но и истински бунт чрез изкуството на музиката заради нажежената военна обстановка между двете държави – Украйна и Русия.

Още снимки вижте тук>>>

Два дълги пътя, осеяни от чувства крайни има и сега, а по тях вървят Русия и Украйна. Но къде ще ги отведат не смеем да гадаем, докато цивилни се готвят за война с дървени пушки, а деца си играят върху танкове в Киев, докато една държава е обградена от войскови части, а бунтовници стрелят по собствения си народ заради чужди идеали.

Ако „Два пути/Два шляхи“ беше създадена сега едва ли би имала толкова приятелско звучене...

Само 8 години след като песента вижда бял свят, двата славянски народа тръгват по различни пътища, не рамо до рамо като Варвара и Руслана, а един срещу друг. А борбата за правда и свобода на Украйна и амбициите на Русия намират съвсем естествено своя исторически отзвук в изкуството.

Ключова дума: Свобода

Чували ли сте за т.нар. Казашки песни? Най-общо казано това са фолклорни песни, вдъхновени от руски и украински народни мелодии, които играят важна роля в историческото и културното развитие на двата враждуващи към този момент народа. В наши дни тези песни се смятат за нематериално културно наследство, нуждаещо се от спешна защита. Списъкът на ЮНЕСКО споменава хоровите групи Криница, Богуславочка и Першоцвит.

Характерно за всички тях е едно – основна муза е Свободата.

Изявеният лингвист и славист Макс Ю́лиус Фри́дрих Фа́смер проследява в етимологичния си речник пътят на древната източнославянската дума „козакъ“ като заемка от кумански, в който cosac означава „свободен човек“, но и „авантюрист“.

Войски, подкрепени от музика

Това, което се знае за казашките етноси е, че те са романтици и идеалисти на тема свобода. Това е и причината през 2017 година избрани украински певци и музикални групи да издадат компилация с патриотични песни за войната в Източна Украйна, вдъхновени именно от казашкия дух и звучене. Хайдамаки, Олга Мирошникова, Сонячна машина, Юрий Поляков и Влада Маринчук, Sunrise, украинската реге банда The Vjo и още много други популярни групи и музиканти се включиха в колаборацията.

Жени пеят патриотични украински песни

Снимка: Getty Images

В някои от песните съвсем ясно се долавя влиянието на украинската народна музика, най-вече на казашките песни, но и творчеството на нови поколения украински музиканти. Оказва се, че участниците в компилацията редовно посещават фронта и с концертите си оказват морална подкрепа на войските. Многобройни отзиви на войници свидетелстват за важността на тази подкрепа. Желанието на артистите е да допринесат за този компактдиск без да получат нищо в замяна - пример за патриотизъм. Всички приходи от компилация са използвани за подкрепа на украинските войски.

В последното десетилетие украинското изкуство навлезе в нов исторически период – Изкуство, родено във и от война. Голяма част от творците и работещите в арт сферата позагърбиха призванието си, за да се готвят за фронта. Като русокосата Аня, която позира за портрет с автомат по време на тренировка на отряда за териториална отбрана на 5 февруари 2022 г. в Обухов, Украйна. Аня работи като търговски директор в рекламна агенция и посещава обучения през последните шест месеца.

"Разбрах за войната и какво да правя в случай на ескалация на ситуацията", казва тя.

В цяла Украйна хиляди цивилни участват в такива групи, за да получат основно бойно обучение и обучение за оцеляване и по време на война ще бъдат под прякото командване на украинските военни. Докато украинските власти признаха, че страната има малък шанс да отблъсне пълната руска инвазия, руските окупационни войски вероятно ще се сблъскат с дълбоко вкоренено, децентрализирано и продължително въстание. Русия е събрала десетки хиляди войници на границата си с Украйна.

Съвсем разбираемо е проводник на всички човешки емоции – страхове, надежди, мечти и любови, да бъдат именно съвременните артисти. А всички ние ставаме свидетели на едно вечно творчество, което ще остави следите си за векове напред. Този компактдиск от 2017 година, наред с десетките графити, есета, пиеси и съвременни танци, разкрива един малко познат аспект на войната. Тя е силна муза, която се натрапва, за да събуди инстинкта за съхранение, но най-вече да създаде жива верига, която да пази идеала за свобода на Украйна.

Евромайдана ги вкара в артелита

Всъщност тласъкът, който Музата на Войната предизвика, бе налице още през 2014 година. Революцията на достойнството и нейните последици, руската окупация на Крим и инвазията на Донбас изградиха нов канон за украинските художници, музиканти, графити артисти, актьори, писатели, поети, танцьори. В тези бурни години, украинското изкуство стана разпознаваемо и признато в целия свят.

През 2013-2014 г. Украйна нашумя с протестите на Евромайдана и изведнъж малката, отдавна забравена държава някъде из Европа предизвика световното любопитство. Този интерес и представянето на страната в световните медии помогнаха на много украински артисти да бъдат видени и чути:

Украинската худжничка Мария Куликовска след нейната акция в Ермитажа, когато се покри с украинското знаме и бе в списъка на забранени творци в Русия. Акцията се казва „254". Това е номерът, под който се регистрира като бежанка от Крим след анексията. Нейната поредица от изпълнения със сапунени скулптури стига до Лондон, Малмьо, Мюнхен;

„Реконструкция на паметта“ – кураторският проект на Лия Достлиева и Андрий Достлиев, който се провежда във Варшава, Познан и Прага;

Проектите на фондация ИЗОЛЯЦИЯ ("Култура и конфликти: ИЗОЛЯЦИЯ в изгнание" в Париж , Прага, Берлин и Кошице, #ваканция на 56 -то Венецианско биенале).

Украински художници в европейските галерии

Няма съмнение, че след Революцията на достойнството украинската художествена и културна сцена започна да расте и да се развива както в разнообразие, така и в мащаб. Вероятно най-големият проект извън Украйна, който представи нова художествена хронология и се опита да формира нов украински арт канон, е изложбата, курирана от Алиса Ложкина и Костянтин Акинша - „Перманентна революция“. Проектът e прецедент в съвременното изкуство на Украйна.

От 2014 г. украинското изкуство присъства постоянно на специализирани арт платформи в други страни – от частни галерии и културни панаири до големи биеналета и фестивали. До известна степен това се дължи на факта, че украинските художници, които започнаха да творят през 2000-те, най-накрая получиха международно признание през 2010 г.

Като Никита Кадан и самостоятелните му изложби в Берлин, Лондон, Любляна, Виена и Париж; (На снимката виждате "Подслон" - творбата му, представена на Бианалето в Истанбул)

Embed from Getty Images

Като Жана Кадирова, която бе поканена да представи работата си на самостоятелна изложба по време на Биеналето във Венеция през 2019 г.

Embed from Getty Images

Донецкият Банкси и стрийт арта

От самото начало на войната в Източна Украйна, художникът Сергей Захаров протестира срещу превземането на Донецк от руски бойци. Заради своите арт инсталации художникът бе задържан в мазе на терористите от временно окупираните от Руската федерация територии на Източна Украйна за шест седмици, където е разпитван и измъчван.

Днес Сергей живее в Киев и участва в проекти за рехабилитация на бивши затворници, военнопленници и войници. Наричат го Украинският Банкси, заради полето му на изява – улиците и градските пространства. Както знаем Банкси, който е британски художник и политически активист, е една от най-впечатляващите фигури в културата на уличното изкуство. Графити културата също се развива активно в Украйна днес. Особено популярна е в големите градове като Киев, Харков, Одеса и Лвов. Един от най-известните улични художници в Украйна е Хамлет Зинковски от Харков, чиито творби многократно са боядисани от общинските служби за почистване.

Въпреки това, именно в Източна Украйна уличното изкуство пое нова роля като форма на политическа съпротива след окупацията на Донецк от руски войски и до днес...

Художникът Сергей Захаров е роден в Донецк. Рисува от дете. За художника нормалният живот спира през 2014 г. с началото на руско-украинската война и окупацията на част от Източна Украйна от руски войски. Междувременно украинците образуват протестно движение срещу новия режим. В интервю за „Ukrainer” Захаров казва:

„За мен Украйна започна с Майдан. Преди това бях продукт от постсъветската епоха като всички останали. Не изисквах нищо повече от живота, освен удобно място.“

След прехода на властта и създаването на нова система, някои от местните жители са направили всичко възможно, за да покажат, че Донецк е Украйна.

Снимка: Getty Images

„Появиха се шаблони с тризъбец - украински държавен герб.Живеех в центъра на града, където имаше купчина пръст, някой заби знаме в нея. Друг го събори. После пак бе забито. Така че имаше някакъв вид борба, само че тя вече не се водеше на политически митинги, а беше по-скоро размяна на символи.”

Когато започва обща съпротива сред местните жители на Донецк, Сергей създава арт група, която прави политически карикатури по улиците на града. Още тогава художникът разбира, че е необходимо да се бори с окупацията на ментално ниво, за да промени мисленето на хората. Уличното изкуство е избраната форма на съпротива, защото достига до широка публика, но и променя визуалната картина на окупирания град.

Така се ражда сдружението „Мурзилки“ (кръстено на измислен герой от съветската детска литература). В началото са само Сергей и негов приятел фотограф. Много артисти отказват поканата на сдружението от страх за себе си и близките си. Съвсем очаквано по улиците на града става опасно. Забранено е да се носят украински символи. В града в въведен полицейски час, което възпрепятства работата на „Мурзилки“. Първите произведения на изкуството са създадени от Захаров в дома му. Сутринта, преди да свърши полицейският час, Сергей и фотографът излизат на улицата, за да ги поставят на видими места. Всяка рисунка или инсталация е снимана и качена в социалните мрежи, за да могат повече хора да видят, че в града има артистична съпротива срещу окупацията. Срещу хотел „Великобритания“ е нарисуван Шариков (персонаж от романа на М. Булгаков „Кучешко сърце“ — ред.). Сепаратистите обаче били най-разгневени от карикатура на техния лидер Игор Гиркин (известен още с псевдонима Игор Стрийлков — бел. ред. ), с опрян пистолет в слепоочието и надпис „Просто го направи!“

Започват хайки за улични художници

Донецкият Банкси се мести в Киев, където достига до международната благотворителна фондация „Изоляция”, която работи за опазване на паметта на Донбас, както и по въпроса за реинтеграцията му в Украйна. Заедно с „Изоляция“ Сергей създава проекта „Къща от карти“, за да убеди зрителите за нестабилността на окупационния режим в Донбас и неговата зависимост от подкрепата на руските власти.

Embed from Getty Images

Като част от този проект художникът посещава Германия и Чехия. В много отношения изкуството е и форма на терапия за самия Сергей Захаров, но и неговият метод да общува със света, да предава своите преживявания и чувства и да говори за неща, които понякога не могат да бъдат изразени с думи.

„С други думи, не е нужно да се връщаме там – в руския свят – а да се движим към нормално европейско общество, към нормална страна“, казва Сергей Захаров.

В допълнение към гореспоменатата „Изоляция“, сред най-големите постижения на украинското съвременно изкуство в света е Центърът за визуална култура във Варшава, Харковската общинска галерия в сътрудничество с арт център в Грац, Австрия, галерия ARTSVIT, платформа TYU и др. Премахването на визите и по-евтините билети в Украйна улесни мобилността както на художници, така и на куратори. За съжаление пандемията на коронавирус наруши осезаемо сътрудничеството в световната художествена и музикална индустрия. Но ефектът на Евромайдана допринесе за еманципацията на украинската арт сцена в постсъветското пространство, където руското изкуство традиционно доминира. Освен това Украйна започна да се изявява и в някои културни аспекти на съветското си наследство.

Украинските мозайки, създадени през съветския период, се превърнаха в истински международен хит!

Важно е да се отбележи, че до онзи момент украинската артистична общност е била или напълно непозната извън Украйна, или автоматично е била идентифицирана като руска.

Украинският РАП

През 2020 година елитарният британски блог за уличен лайфстайл High Society публикува материал, за възхода в украинската рап музика и посочи 10 изпълнителя, които задължително трябва да преслушаме. Да бъдеш рапър в Украйна означава постоянно да вземаш решения с високи залози, които имат незабавни последици:

Ако рапираш на украински, се обръщаш към страна, която все още се бори с постсъветската си идентичност.

Избереш ли руския, достигаш до по-голяма аудитория.

След това - по-стабилният, организиран и добре финансиран музикален елит е в Москва. Какво ако рапърът избере руски лейбъл?

На кирилица ли да са песните или в опит да обслужите западните слушатели ще използва латиница?

Това не са избори, направени само веднъж - те постоянно се затвърждават или отхвърлят и имат сериозни последици за всеки артист с амбиция. Тъй като интернет постепенно измести иначе строгия постсъветски музикален бизнес, липсата на инфраструктура на украинската музикална сцена позволи на артистите да дефинират собствен имидж. Но украинската хип-хоп сцена не трябва да се разглежда само в отношенията с Русия – вярно е, че подобно на други страни, украинските рапъри продължават да подражават на американската хип-хоп сцена, но ролята на хип-хопа в САЩ като изтъкнат световен производител на вкус е надценен. Погледнете еволюцията на музиката на Дрейк през последните няколко години, например, и ще видите колко силно тя е повлияна от Лондон и регетона на испаноезичния свят.

Момичета в Донецк рапират на прозореца в дома си

Снимка: Getty Images

Всъщност украинският рап изпреварва Дрейк в няколко ключови области – докато в САЩ съчетанието на хип-хоп с електронна музика често се нарежда в жанра „алтернативно“ или „експериментално (или е Чикагски Juke, или е Лос Анджелис трип-хоп), подобна комбинация в Украйна се приема естествено от силната, местна рейв сцена. Това не важи само за хип-хопа – украинските тийнейджъри през 90-те носеха широки анцузи и заемаха рап поза за снимки много преди западната улична култура да възприеме тези две естетики. Но много украинци биха предпочели да гледат напред, вместо да разсъждават върху миналото на страната.

По време на празника на Деня на независимостта на 24 септември 2020 година, вместо традиционния танков парад в сърцето на Киев, новоизбраният тогава за президент актьор Владимир Зеленски реши да проведе музикална демонстрация на младите талнти.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски е актьор по професи - на снимката е по време на изборната кампания

Снимка: Getty Images

Това изглежда като относително банално събитие (особено като се имат предвид реалните, непосредствени проблеми на Украйна със съседите), но е важно за постсъветска страна, толкова добре запозната със силата на символизма. Основни теми в рапа към момента продължават да са бляновете за големия град и влечението към не толкова перфектно възпитание.

Но и украинският хип-хоп трябва да бъде свободен, за да изследва всякакви теми, които сметне за подходящи!

Отчасти тази незаинтересованост да се обръща поглед към миналото е причината за културния Ренесанс, който се случва точно сега в Украйна.

И все ппак последните събития в изкуството дават повод за оптимизъм:

Украйна започна да приема сериозно културното си наследство и да работи върху имиджа си в чужбина. Нужни са ресурси и културен живот, но преди всичко трябват свобода и оцеляване. Само това може радикално да промени ситуацията в Украйна. Може би един ден украинците могат да се изправят с гордост и да кажат с увереност: