#Пуснах Easy за пръв път от стори на самия Джош между другото — бях сама в кухнята, пролетен вторник, вятърът развяваше пердето, а телефонът ми мълчеше нетърпимо. До онзи момент името Josh Breaks не ми говореше нищо. След около 2 минути вече имах цял сценарий за филм...
Всичко започва така:
В началото на лятото, все още нямаш планове, защото в живота има от онзи тип хора, за които си казваш:
"Не е за мен", "Няма смисъл", "Поредната глупост" и най-вече ... "Никога повече!"
След всеки спор; след всяка вечер, в моято ги няма; след всяка липса на отговор; след всяко отсъстващо "добро утро" и "лека нощ"; след поредното "приключихме". Казваме го убедено. Това беше. Говорим по 56875876 пъти на тази тема пред най-близките си. Може би дори вярваме в това във всеки един момент.
Но идва онзи особен юнски петък, когато телефонът светва в 23:41, и на екрана пише:
"Спиш ли?"
Разбира се, че не.
Защо не?...
Разбира се, че може да звъннеш.
Разбира се, че може да минеш за малко с колата...
Искаш ли да се качиш се за малко.
Много е късно вече, ако искаш остани...
Чао, ще се чуем след морето, весело там...
Защо го направих отново?
Кога ще ми мине?
"Easy" не е просто песен. Тя е връщане към точно тази нелека ситуация.
Гласът на Josh Breaks влиза като спомен, който си натикал в най-високия шкаф, до който не стигаш без да пренесеш стол от кухнята. Пускаш песента и вече няма проблем да го примъкнеш и да отвориш вратичката... Да видим дали е вътре още? Ето го, диша в теб.
"You said it"d be easy... but falling out of love never is."
Не боли като преди, но още го усещаш.
Не ти свива сърцето, но пак те кара да чуваш туптенето...
"Easy" звучи като момент след драма, пауза, много сърца под чужди снимки, но не и под твоята, много видяни без коментар сторита, много тишина и след нея - експлозия.
История, която не спира да се повтаря
На която отговаряш: "И между нас беше така. Събирахме се, разделяхме се, заклевахме се да не се връщаме обратно - и пак осъмвахме заедно. В неговото легло, у нас, когато съм сама, след излизане с приятелки, след много вино и смях, ставане в 7:00, бързо през банята и да бягаме...
Винаги преди изгрев. Не защото се криехме, а защото реалността причаква крадците на минало.
Къде да слушаш?
Josh Breaks ти нашепва, че тази песен се слуша в късен следобед, по залез и след това в тъмното.
"Now we"re just ghosts in the same old bed / breathing memories instead."
"Сега сме само сенки в същото старо легло / и вдишваме спомени"
"I"m trying to move like you did / with a smile that doesn"t mean a thing."
"Опитвам се да продължа напред, както ти направи / с усмивка, която не означава нищо"
"We said it"s over, but it"s only in words."
"Казахме, че е свършило - но само на думи."
Лято с многоточие..
Знаете ги тия многоточия... Никога не са краят. По-страшно е, вечното му повторение.
Има песни, които се танцуват. Има песни, които ти помагат да измиеш всичко със сълзите си. И има такива, които просто казват истината.
За мен "Easy" е хит от първото слушане. Това е песента, която пускаш всеки път в колата, всеки път, когато искаш пак да се върне. След поредното "Само тази вечер", какво пък толкова... Когато пак си тръгнеш и знаеш, че няма да сте във връзка.
Лятото има нужда и от такива парчета - не само за дансинга, а и за терасата в 3 сутринта, когато още усещаш аромата на чуждата тениска и все още не можеш да наречеш поредното повторение пак същата грешка. Дори да е така. Не е лесно!
НАЙ
Гластънбъри 2025: Последният танц на легендарния фестивал
Labubu: От мистично чудовище до световен културен феномен
Топ горещи моменти на открито на звездите: Жега и стил
Снимки на Седмицата: Моменти на прохлада и живот
Проектът URBREATH: 14 млн. евро за зелени квартали в 4 европейски града