#Трябва да имаш доста изчанчено въображение, за да можеш да направиш истинско пътуване назад във времето и да се върнеш в него истински и визуално, докато си тук, в Настоящето. Представяте ли си, пък, да отпрашите директно в Бъдещето? Да се транспортирате във викторианска Англия от 1870 година, когато няма пластмаса, парният локомотив не е измислен и все още се носят цилиндри и месингови часовници, за да създадете една извънземна машина, например? Извън България това е възможно вече повече от половин век, не в литературата и киното, а в реално време. Случва се на  големите фестивали като Коачела, по време на тайнствени сбирки и масови шествия на последователите на Стиймпънк субкултурата  в Лондон, Лайпцих и големите мегаполиси!

С #URBN ни допускат плавно в затворената, ъндърграунд среда на стиймпънк дизайнерите, за да ви покажем произведения на изкуството, които не само пренасят Ретро в Бъдещето, но и рециклират метала и му вдъхват втори живот.

Напредничавите, екстравагнтни, дори гениални хора от нашето време имат точно такова въображение.

Стиймпънк култура бе сред атракциите на Коачела фестивала

Снимка: Getty Images

Стиймпънк културата отдавна се развива като част от модата, но и като отделно движение. Всичко започва някъде около 70-те години на миналия век, като поджанр на научно-фантастичната литература. Последователите са вдъхновени от Жул Верн, Х.Г. Уелс, Брам Стокър и Мери Шели. Там се разказва за машини от бъдещото, коли компютри, задвижвани от зъбни колела, пара...

Книгата „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд е точно такъв пример - нейна Муза е стиймпънкът.

Изабела Уалковия е една от най-отявлените фенове на стийп пънк арт и куллтурата

Снимка: Getty Images

Стиймпънк дизайн и дизел пънк арт са сравнително нови, ъндърграунд градски занимания и техните творения вече повече от 10 години се развиват и в България. Тайнствените майстори се подвизават някъде в дебрите на нощна София, като в роман от викториански писател. Представяме си стиймпънк дизайнерите с цялата им ексцентричност, да майсторят в малко подземие, накъде между „Солунска“ и „Гарибалди“ в тъмна доба... Осветеното им в топло жълто малко прозорче, като в детска рисунка, намиращо се на приземен етаж, ги издава... Как ти се иска да надникнеш в такава работилничка, като от филма "Хюго"... Или си представяш малкото прозорче да отвежда в лабораторията на някой викториански учен или дори на самия Шерлок Холмс...

По време на фестивал за стийм пънк фенове в Шотландия

Снимка: Getty Images

У нас, някои от дизайнерите, които откриват магията на стиймпънк арт-а са завършили Катедра „Метал“ в Художествената академия, а други – като нашият гост Пламен Петков, са самоуки, но призвани да създават подобни скъпи, в прекия и преносния смисъл, творби. Малко от тях го правят, за да си осигурят прехраната и живота, макар да е постижимо с една единствена продажба на месец. 

Наричат стиймпънк арт и модата занимание за богатите. 

Пламен Петков, както и много хора от това супер смарт, супер талантливо и малко стиймпънк общество у нас, не е гледал никога на дарбата си като бизнес, а като призвание...

Стийм пънк дизайнерът Сивън Мюлер по време на изложение

Снимка: Getty Images

Затова и интервюто с Пламен отнема повече от месец, защото не обича да говори за себе си, камо ли публично. Предпочита да майстори с дни, затворен в ателието си, сам, във Фрабриката за градско изкуство. 

Той, както и хората от това общество, едва ли са знаели колко популярна, печеливша и уникална е дарбата им, защото просто са родени да го правят.

Пламен Петков се определя като асоциален, не обича комуникацията. Бил е какво ли не - от общ работник на строеж с надник от 8 лв до майстор на велосипеди и служител на Летище "София". В последните 4 години има само едно нещо, което може да ангажира съзнанието му и да го държи буден с дни. Той е стиймпънк дизайнер, както е правилно да го наричаме. Определя творбите си по-скоро като дизел пънк. Това е друг ретрофутуристичен жанр на научно-фантастичния сайбър пънк, близък до стиймпънка.

Подобно на стиймпънка, дизел пънка съчетава естетиката на технологията на дизелова основа на междувоенния период до 50-те години на 20 век с ретро-футуристична технология и постмодерна чувствителност. Измислен през 2001 г. от дизайнера на игри Луис Полак, за да опише ролевата си игра “Children of the Sun”, терминът се прилага за разнообразие във визуалното изкуство, музиката, картините, фантастиката и инженерството. Представя времевия период от Първата световна война до 50-те години, когато локомотивът на дизелова основа е основният технологичен фокус на западната култура.

Ретро мотор на Пламен Петков

Снимка: Личен архив

Наставката "- пънк", прикрепена към името, е представителна за контракултурния характер на жанра по отношение на противопоставянето му на съвременната естетика. Както се казва в статията „Дизелпънк: „Любовна афера с Машина“ този жанр на изкуството се интересува от различни странни машини, пълни с езотерични лостове, напукани стъкла, всички те визуално интензивни и доста зловещо изглеждащи. Японският художник Шуня Ямашита е създала един от обощаващите примери за дизелпънк изкуство с работата си.

За да разберем Пламен (доколкото ни позволи), първо трябваше да ви въведем в това непознато градско изкуство, което в чужбина е по-скоро бутиково забавление. Стиймпънк творби могат да се видят на елитарните партита на Коачела или да се организират за затворена общност милионерски наследници в Лайпцих, Шотландия, Лондон…

Творенията на Пламен са направени от използвани метали

Снимка: Личен архив

Но не си представяйте разглезено сборище, а начетени фенове на научната фантастика:

Всички до един влюбени в машините...

Стийм пънк и Дизел пънк не са комерсиално творчество, водят се модерно, съвременно изкуство за хора с много ярка фантазия. Наричат го изкуство за Бъдещето, защото творбите са направени от изхвърлени метални частици, на които се вдъхва нов живот. Металът е устойчив и ще може да говори за нашето минало, ако след десетилетия Новия вид намери някое от камиончетата на Пламен, заровено в дебрите на Земята.

Пренасяме се в атмосферата на филма "Хюго", малко "Шерлок Холмс", доста Перпетуум Мобиле...

Фантазията и технологията се съвкупляват, за да създадат нещо уникално, нещо, което не може да бъде пресъздадено никога повече по същия начин.

Стиймпънк изкуството е визуално, детайлно и силно привлекателено. 

Рециклиращо изкуство, което е просто хоби за Пламен Петков, отраснал във Видинския край, град Грамада. Пристига в София през 2001 година и създава работилница за велосипеди. Търсейки си помещение, попада във Фабриката за градско изкуство. Така се среща с Чудото - Чудомор Драгнев - един от най-големите ни майстори в художествената обработка на метал, занаят опасен и не е лек, който дава неограничени възможности на всеки изобретателен ум.

Отнема дни за направата на един макет

Снимка: Личен архив

"Може да се каже, че той ме откри за работата с метала", споделя Пламен Петков. 

Запалил се по заварките и нещата започнали да се случват от самосебе си. През 2017 година създава първото си творение. Докато въображението на Чудото е насочено към характерната за стиймпънка фантастика, Пламен се запалва по дизел пънка - вижда, че други автори създават самолети, ретро коли и други творби от този поджанр. 

"Оттогава 4 години не съм излизал от работилницата. Работех денонощно. Бях се запалил брутално. Сега съм по-балансиран. Преди ако си осветя очите, докато заварявам без маска, оставах въпреки това да работя. А сега си тръгвам веднага, за да нормализирам темпото. Заварявам без маска, защото това не са индустриални елементи, а има много дребни детайли, самата маска разсейва погледа и не уцелвам мястото, където трябва да бъде хваната", казва Пламен. 

Когато попада в работилницата на Чудото, си спомня вълнението и очарованието от задушевната атмосфера. Всичко, което Драгнев е сътворил е съчетание от вече изхвърлени метални части, за да създаде нещо красиво, различно, ново и невъобразимо в очите на Пламен. Работилницата е като във всички онези научно-фантастични филми - навсякъде изрядно подредени чарколяци, машини - артистичен хаос. 

Първата творба, която Пламен завършва, е едно пикапче в rat rod стил (бел.ред. - ретро кола, по която да си личат следи от употреба), което е много специално за него и си го е прибрал на специално място. 

"Направено е от лагерчета, болтчета, гайки, парченца ламаринки. Другите ми работи си ги доправям. Тоест ако не намеря същата част, си я произвеждам сам. Придавам формата на някакви метали, за да създам мимниатюрно калниче. Правя си сам джантите на макетите, защото няма такива готови неща. Изработват се от други. В повечето случаи ползвам пирони или парчета тел. С разни препилвания се получава", казва Пламен. 

Спортна кола на Пламен Петков

Снимка: Личен архив

За макетите ползвам фелкс, клещи и телоподавка. 

"В стиймпънк има и арт творби, които се движат на пара. Моите творби са по-скоро дизел пънк, защото са направени с двигатели, които се движат с бензин. Не правя макети, които да се движат, засега. Пластики са. За игра са трудни, защото са над 5-6 киограма. Подходящи са за модерни арт пространства, пасват добре като интериорни решения и декорации. Но моите не се продават. Не знам какво би било приложението им. Важното е хората да са запалени по такъв тип превозни средства и те биха им се изкефили, защото моите коли са направени с реални двигатели и всичките им части", казва Пламен Петков. 

Всеки един макет на Петков е максимално близък до реалността. Липсват най-миниатюрните части, като карборатори, например. За целта Пламен гледа предавания с Rat Rod коли, за да види разположението на осите и общия силует, за да гони линия на моторното средство. Уникалното за творбите му е, че няма план и чертежи и никога не знае това, върху което е започнал да работи, как ще изглежда и какво ще излезе накрая. 

Макер за самолет на Пламен Петков

Снимка: Личен архив

"Малко съм асоциален, както казах, нямам много съмишленици в тази градска среда, като изключим хората от Фабриката и най-вече Чудото, който е мой ментор. Има един много сериозен дизайнер - Петър Велинов от Варна. Чувал съм от приятели, че има много такива гаражи из София и България въобще, където хора, като мен, майсторят. Но реално, това е ъндърграунд култура", казва Пламен. 

Отскоро има нещо като "чирак" - Ален, който дошъл нещо да научи, но се оказал доста по-талантлив, отколкото си мислил. 

"Мисля, че и той не подозира каква дарба носи. Не знам колко учи от мен, защото той майстори неговите творби в свой стил. Получават се невероятни и не ги е видял от мен. Той ми е по-скоро колега. Просто имаме 20 години разлика и на майтап му казвам "робе мой" и Малкия. И чирак, и роб, и приятелче в работилничката", споделя Пламен. 

Снимка: Личен архив

Ако ви прави впечатление - стийм пънк дизайнерите имат и своите прякори. Издаваме ви, че на Пламен му викат Тегавия и оставяме на вас, да разберете защо. 

"В началото си намирах дреболии за творбите ми по вторични суровини. След това се спуснах покрай така наречените "битаци" - за зъболекарски огледалца. После се чатнах, че трябва да ходя по автосервизите, а след като хората ме научиха, на своя глава започнаха да ми събират някакви чарколяци за макетите. Събрал съм доста части от всякакви места. Даже се позатрупах. Иначе съм имал моменти - по пътя си намирам разни гайчици и други части, изпаднали от коли", споделя Пламен. 

Рисайкъл изкуство - това представляват заниманията на Чудото, Тегавия, Малкия и останалите.

Вдъхват втори живот на металите... 

"Моите не ги боядисвам, както правят колегите. Търся точно това - да се вижда от какво и как са направени. Кефя се точно на това, че разпознават някои от частите. Оставям ръждата понякога, за да се вижда, че това е рециклирано, че е даден втори шанс на метала", казва Пламен. 

Същинско прераждане на метала, който е изживял живота си като техническо средство, за да се превърне в нещо артистично след това! Работата на Пламен с обработката на метала е в хармония с възприятията му за живота, който се старае да е екосъобразен. 

Камионче на Пламен Петков

Снимка: Личен архив

"Със сигурност не си хвърлям фасовете и боклука, където ми падне. Старая се!", споделя той. 

Впечатленията му са, че хората реагират разнопосочно на стиймпънк изкуството - някои са въодушевени и очаровани, виждат и оценяват труда, а други - по никакъв начин не го разбират. 

"При Чудото бе дошъл някакъв човек, който каза: "А, вие сте онези, които правите някакви безсмислици". Едва ли не си губим времето в Работилницата. Има хора всякакви", откровено споделя Пламен. 

В самата Фабрика за градско изкуство са около 7 човека, които работят с метал. Сред тях има и момиче - Сончето, която е правила и снимките от работите на Пламен и Ален. Учила е в Катедра "Метал" и е единствената след ментора Чудото, която има специализирано образование. Останалите са самоуки, споделя Пламен. 

Може да видите снимките в галерията ТУК >>>

Има със сигурност още привърженици на стиймпънка, но както казахме - все още са затворено общество. 

"Имам си моменти, в които обичам да ме мързи в работилницата. Повечето ми неща още не мисля, че са завършени. Винаги намирам какво да добавя. Сега работя върху един самолет, който не че съм го планувал, но искам за него да кажа, че е първото нещо, което да мога да твръдя, че е готово. Случвало ми се е по три денонощия да работя без да спра и нямам ясен спомен как се е случвало всичко. Просто ме поглъща някак си", споделя Пламен. 

Творбите си не иска да продава, защото са му прекалено скъпи, повече отколкото четирицифрените суми, които му предлагат. Сред тях е Хлебарката, която е занесъл в родната си къща и е трябвало да бъде количка. Тя е голяма - около 80 см дълга, 40см - широка и около 50 см висока. Насекомо, с размерите на куче. 

"Дори да си мисля, че нещо ще направя предварително - няма как да стане. Просто зависи от чарколяците, които намеря. Комплектовам ги правилно. Затова и нито един макет или творба не могат да бъдат повторени. Те са уникални, бутикови", казва Пламен. 

Засега не може да се пречупи да продава творбите си. Преди месец закъсал финансово и му минава през ума да се раздели с един от макетите. Решил да го остави в магазин за продажба, но размисля и си го взима обратно. За него обаче имало толкова много интерес и сега трябва да измисли какво да направи в замяна. Цената за този самолет е оценена на 650 лв.

Творбите на Пламен Петков се водят дизелпънк арт

Снимка: Личен архив

Камиончето на Пламен е около 2800 лв, а моторчетата са около 500 лева. За тях е имал две поръчки, но за близки приятели.

Цените са такива, защото цялата работа отнема много време и е отровна за майстора

"Нямаме работилници с вентилации в България, работим, където можем. Ъндърграунд. Нужно е модерно и европейско място, Фабриката беше точно това допреди 2 години. Беше затворен цикъл. Изложби, партита, кинопрожекции, скейтпарка, който още работи. Но покрай пандемията е малко по-зле в момента", споделя Пламен Петков. 

Казва, че не обича да има хора около него, когато работи. Разсейва се. Затова и често се шегува с Ален, че не си вярва как го е приел да работят на една маса. Двама човека на една маса си пречат, казва Пламен. От разговора разбираме и че Пламен никак не е тегав...

Творбите на чирака Ален

Снимка: Личен архив

"Иначе първият прякор, който сложих на Ален беше Троянския кон. Така го приех, като изпратен от Чудото. Малко отнесен, хората му се нервят, че не може да бъде сериозен, колкото и да се старае. И ми го пратиха в работилницата, за да разбера защо негодуват. Не съм му правил забележки, но му лепнах Троянския кон - идва и разваля нещата. Моите не успява, обаче. За мен е приятелче", шегува се Пламен.

Не мечтае да прави големи скулптури от метал, но си пожелава очите и ръцете да го държат, за да не спира да твори. Няма конкретни планове за забогатяване, макар че не е изключено да му се случи, ако реши да продава. Все още упорито отказва да се комерсиализира. Радва се, хората да ги харесват. 

В чужбина, средната цена за подобни изобретения е от трицифрена до четирицифрена сума. Но Пламен смята, че ако започне да се издържа от това - всичко ще се счупи. 

Скулптура от метал на Ален

Снимка: Личен архив

"Ако творя с тази цел, ако се комерсиализират нещата - всичко ще се провали. Не обичам да изпълнявам и поръчки, освен ако не е нещо по моя визия. Не съм сигурен, че ще се издържам от това. Не искам да се комерсиализирам като цяло", категоричен е Пламен. 

Важно уточнение - Пламен слуша рап, а не пънк. Затова и в работилничката му можеш да твориш под звуците на 40 Glocc- Papa Lil`s Soldier, защото напоследък си го пуска на рипийт.  

След този разговор някак се потапяме в атмосферата на "улица Консервна" на Стайнбек -  "това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти...Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като "светци и ангели, благочестивци и мъченици", при което смисълът не би се изменил".