#След успеха на сайта Дигитални истории, журналистът и IT специалист Георги Караманев се включва в #URBN с нова поредица. В началото на лятото той ни предложи "Сценарии за Бъдещето". Текстовете предизвикаха полемика, но и хвърлиха светлина върху различното развитие на Съвремието. В следващата серия "5 Дигитални истории", всеки понеделник Георги ще ви разказва онези случки, които не биха станали реалност, ако не беше днешния пъстър онлайн свят! Скоро очаквайте и първата му книга с дигитални истории, а дотогава следете #URBN всеки понеделник и страницата му "Дигитални истории"!
"Nothing, Forever" - "Нищо завинаги", е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно - сериал, своеобразно продължение на култовия ситком "Зайнфелд", който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите... може дори сами да се появите сред героите.
Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.
Представяте ли си любимият ви писател - Маркес, Гришам, Господинов, Екзюпери, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор - Спилбърг, Нолан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?
Е, с напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.
Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?
Докато свят светува
Помните ли Рич Форестър, легендарния мачо от "Дързост и красота", който не спираше да владее сърцата няколко хиляди епизода? Между другото, той още е "жив", вече го играе четвърти актьор, сериалът си тече. Макар да нямам особени естетически критерии за мъжка красота, нивото в тази посока не ми се струва, че върви нагоре, както това в развитието на изкуствения интелект. Ех, дори "Дързост и красота" не опазиха. А какви сериали имаше едно време...
Проектът "Нищо завинаги" ни връща в носталгичните времена, когато култовите сапунени опери опразваха улиците... само че на чисто нов глас.
Ако отворите сайта..., първо ще ви се стори крайно нелепо. Попадате в нещо, което по графика прилича на 90-тарска компютърна игра. Да, звукът е като от сериал, ако сте свикнали да слушате на английски, бързо ще се включите. Диалозите от време на време се получават направо убедителни. В духа на едновремешните ситкомове, през няколко секунди се чува и смехът на зрителите...
Да, "Нищо завинаги" е по-скоро социален експеримент, отколкото шедьовър. И все пак той е показателен, защото... улавя уж най-трудното, хумора.
Всекиму според потребностите
В изкуството винаги има доза магия. Има го и духа на времето, има я непреходната сила на момента, има го дори късмета. Да уловиш мига, да намериш пътя към сърцата на почитателите, на издателите, продуцентите... Изкуството е и ще си остане магия. Въпросът не е дали алгоритмите ще могат да я повторят.
Няма.
Същинският въпрос е доколко ще успеят неразличимо да я уподобят. И тук идват измеренията, в които ни очакват изненади.
"Нищо завинаги" се ражда малко преди Коледа 2022 г., създателите на "сериала" избират онлайн платформата Twitch, която е достатъчно провокативна. Тя е място за споделяне на излъчвания на живо, често става дума за компютърни игри.
"Сериалът" бързо става популярен. Той разчита на популярната платформа GPT-3, за да се генерира в реално време сюжет. Да се появяват, макар и доста несъвършени, образи, гарнирани с шеговитите реплики и смеха. Всичко това идва по връзката с невронната мрежа, която първа показа колко са напреднали тези технологии, а после даде всичко това и на широката аудитория чрез прословутия ChatGPT.
Пътеводна светлина
"Зайнфелд" е култов американски сериал, символ на модерните през 90-те ситуационни комедии, излъчва се в 9 сезона и общо 180 епизода между 1989 и 1998 г. Сюжетът му... не е прекалено остроумен, създателят му Джери Зайнфелд рисува някакъв художествен образ на своя живот, подход, който после ще се повтори в много от дългогодишните и любими на поколения сериали.
Само че в една от сериите Джери ще си признае, че всъщност това, за което се разказва в сериала, е "нищо". Да, надали бихме обвинили в "дълбочина на сюжета" и следващите поредици, независимо дали те са "Касандра", "Приятели", "Как се запознах с майка ви"... Сериалите са моментно забавление, което бързо забравяме.
Но явно не всички са забравили думите на Джери Зайнфелд, защото тяхната генерирана от алгоритъма версия започва да отеква онлайн с нова сила в "Нищо завинаги".
Как точно е дообучена невронната мрежа за момента е тайна, но и не е толкова важно. Факт е, че новите серии на "Зайнфелд" изведнъж потичат в мрежата с проекта "Нищо завинаги". Да, героите имат леко променени имена, но шоуто бързо трупа фенове.
Започват да го следят петцифрен брой потребители, интересът расте. Платформата се издържа с дарения. 5 долара и помагате сериалът да продължава и продължава. 365 дни, 24 часа, без нещо да се повтори. Когато и да влезете, съдържанието е ново, актуално... Увличащо достатъчно, за да изгубите няколко часа в гледане и същевременно готово да ви посрещне и след няколко дни, без да сте пропуснали нещо съществено.
Имало едно време един ИИ...
Стартът е на 14 декември 2022-а, продукцията е на специално създадената за целта компания Mismatch Media. Проектът е дело на двама любопитни програмисти - Скайлър Хартъл е продуктов мениджър в софтуерната платформа на Microsoft - Azure, а Браян Хаберсбергер е физик, специалист в областта на полимерите.
Двамата се срещат случайно, обединени от любовта по компютърната игра Team Fortress 2.
Разбира се, името на проекта е вдъхновено от "Всичко навсякъде наведнъж" (Everything Everywhere All at Once), заглавието, което обра последните оскари и със сериозната си еклектичност се оказа сериозно предизвикателство за диванните кинокритици в българските социални мрежи.
Казват, че идеята за сериала идва от суперстрания (дори за него) проект на Дейвид Линч "Зайци". В поредицата от кратки серии трима актьори от популярния му филм "Мълхоланд Драйв", сред които е и Наоми Уотс, седят в една стая и разговарят, облечени... да, като зайци. Диалозите са абсурдни, сериалът е по-скоро социален експеримент, отколкото кино. Признавам ви, пуснах си го за малко и на неговия фон... "Нищо завинаги" блести и със сюжет, и с чувство за хумор.
"Бакалията не е най-доброто място да слушате клюки за знаменитости. Трудно е да оцениш сочните подробности, докато взимаш кора с яйца", казва главният герой в онлайн сериала, а, както описва един от коментаторите, не е ясно дали записаният смях на публиката не се активира заради цените на яйцата, които не спират да растат.
Strawberry fields forever
Трудно е да се опишат шегите, знаете. Какво е искал да каже авторът. Стигнем ли до нуждата да ги описваме, вече не са шеги. И все пак, оказва се, че явно на алгоритъма му се получава. Продуцентите казват, че е било достатъчно да дообучат алгоритмите с цялото течение на "Зайнфелд", за да получат търсения резултат. Факт е, че се събират хиляди хора, на които им става интересно, те се заслушват и заглеждат във вечната приказка.
После изведнъж го спира самата платформа. Злите езици твърдят, че причината е в това, че изведнъж Джери и другите участници в пикселизирания сериал... започват да се държат невъзпитано.
От Twitch не дават публично обяснение, но неофициално става ясно, че става дума за груби шеги, насочени срещу хората с различна сексуална ориентация. Донякъде обяснимо, предвид факта, че в основата стои хуморът от края на 80-те, когато на темата се гледаше по доста различен начин. Може би това е една от причините след паузата сюжетът рязко да се смени.
Понякога съм бяла и добра
Създателите обвиняват за изникналия проблем системите за безопасност на платформите, които ползват - тема, за която все повече ще се говори в контекста на изкуствения интелект.
Зрители разказват как главният герой Лари се пошегувал, сравнявайки смяната на пола с психическо заболяване, а после се учудил: "Ама защо никой не се смее? Къде изчезнаха всички?".
Twitch спира излъчването на 6 февруари, продължава на 8 март тази година. Новите "серии" създателите на шоуто наричат втори сезон. Избират изцяло нови герои, Лари вече е Лео и е блогър. Промяната обаче разочарова огромна част от почитателите, свикнали да се забавляват с познатото от "Зайнфелд" чувство за хумор. Ето колко бързо се забравя какво точно гледаш и как се топи границата между създадения и генерирания сериал...
Платформата се издържа с дарения. Както описват създателите, целта им не е печалба, а социален експеримент, а в бъдеще - платформа, където да се правят подобни проекти. И все пак, за да съществува сериалът, са нужни определени средства, главно за ИИ-платформите, които се използват в различни етапи от създаването му.
Играта на играчките
Любопитно е, че до неотдавна срещу дарение от 1000$ можеше дори да се появите като герои в сериала. Сред феновете, решили се на такова дарение, е инфлуенсърът Феликс Легиел, познат като xQc. Не става ясно как точно той става част от сюжета, а после и възможността за такова дарение е премахната.
Както пише в описанието, "вижте, не бихме се застъпили за подобна стъпка. Най-вероятно е доста глупаво да дарите толкова. Но ако го направите... ще създадем герой, базиран на вашите характеристики, и понякога ще се появявате в шоуто. Ще отмене определено време, ще ви кажем, когато се случи..., но ще се случи!".
Факт е, че технически се знае малко за това какво точно се подава към алгоритмите, на базата на което те да генерират съдържанието. До определен момент създателите твърдят, че значение имат и чатовете, и обсъжданията на зрителите, после признават, че това е по-скоро идея за бъдещето.
Приказка без край
За създаването на сценария се използва платформата GPT-3, за претворяването му в изображения - DALL·E. "Вечният сериал" използва логиката на процедурното програмиране - задават се основни логични рамки, на базата на които алгоритъмът може да генерира огромен, неочакван брой различни подсюжети и детайли.
Знае се, че за генерирането на сюжета се използва функция на платформата Azure, написана на езика за програмиране TypeScript. Моделът за машинно самообучение е на Python чрез TensorFlow, а картината се "рисува" чрез Unity и C#.
"Нищо завинаги" преди 4 години, беше замислен като арт проект, пародия на ситкомите от 90-те години", казва Скайлър Хартъл. "Голямото ни творческо вдъхновение първоначално бяха "Зайците" на Линч, но оттогава се развихме много. Днес силно вярваме, че тези форми на генеративни медии са бъдещето и нашата цел е да създадем шоу, което е също толкова силно, или дори по-силно, от всяка медия, съществуваща днес на Земята".
"Генеративните медии стават по-добри, според нас в бъдещия еквивалент на Netflix ще можете да гледате любимото си шоу непрекъснато, без пауза", допълва Хартъл. "Не просто ще имате седем сезона на любимото си шоу, а стотици сезони, колкото и когато пожелаете. Опитът ни доказа, че можем да създадем шоу, което да генерира забавно съдържание завинаги. Следващата стъпка е да вдигнем нивото и да добавим още и още подобни проекти".
Не се филмирай!
Дали двамата ще забогатеят? Може би поне не толкова бързо. Да, "Нищо завинаги" може да привлече погледа ви, дори да ви позабавлява, ако си падате по по-"нърдовски", както бихме казали днес, или зубърски хумор.
И все пак, този проект е по-интересен в ролята си на възможен предтеча на нещо значително по-голямо.
Технологиите ще напреднат, пикселите ще се изгладят. Развиването на сюжети също ще напредне. Тогава дали ще има смисъл от филми като днешните? Или просто алгоритъмът ще може да ни ги генерира персонално, на базата на предпочитанията, на реакциите, на мислите ни? Като нищо, дори и без допълнително заплащане, и ние самите ще можем да се появим в сюжета, отстрани, или пък... като главни герои? А ако към всичко това добавим и триизмерността, бавещата се, но все още изкусителна за мнозина метавселена? А интерактивността, възможностите за компютърните игри?
Може ли забавлението на бъдещето да е близък до съвършената реалистичност триизмерен филм, създаден изцяло според собствените ни предпочитания и управляван на базата на тях?
Дали на фона на всичко това ще оцелеят телевизията, киното..., литературата? Опитът показва, че всяко следващо по-впечатляващо, по-"мързеливо", по-зрелищно и персонализирано забавление в историята ако не убива, то поне силно маргинализира предходните...
"Робинята Изаура" от Карлос Саура
Днес, ако учите маркетинг, ще ви кажат, че всичко е "сторителинг". Да, човекът има нужда от истории, по-силни и вълнуващи, отколкото може да му ги даде фийдът, отколкото се справят да му създадат и медиите, и масовата култура. Дори от родените в TikTok, поне не и за поколенията, които не са свикнали с него.
Интересен е фактът, че "Нищо завинаги" губи, защото се откъсва от успешната си логика, от доказаната история и модел, но иначе се оказва изключително успешно начинание. Алгоритъмът да стъпи на шеги, които са... смешни за дадена аудитория.
Дали шегите му наистина са остроумни? Определено не, но на фона на нещата, на които последното десетилетие се смеем като телевизионен хумор... хм, звучат като висш пилотаж в хумора. Не знам за вас, но аз не горя от нетърпение да дочакам алгоритъм, който ще предава 24 часа смеха в духа на "Комиците". Но пък такъв, който се върне към наистина забавните български филми... Или пък в нов прочит на Удхаус? На Дъглас Адамс?
Технологиите, базирани на изкуствен интелект са способни на все повече впечатляващи успехи и в областта на развлеченията, и на културата. И докато новите решения бликат едно след друго, по-важно е да помислим за парадигмата. Готови ли сме да се потопим доколкова в технологиите и как ще ни се отрази това?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}