Стана ли алгоритъмът на Google твърде чувствителен

Изобилие от ирония. Това са първите думи, които софтуерът на съзнанието ми произведе след като разбрах, че все по-пуританският алгоритъм на Google е "направил проблем" за последната ми статия в рубриката #columnist на #URBN.

Безстрастната, но могъща машина за филтриране на съдържание явно е програмирана да "засича" по-пикантни медийни образи и да ги обозначава като "сексуално съдържание". Това своеобразно жигосване може лесно да стане проблем за рекламодателите на интернет сайт, който е получил подобна квалификация за своя публикация.

Проблемът е, че явно този алгоритъм не прави особено драматична разлика между откровени и долнопробни порнографски изображения и напълно безопасни, класни картини с прилично еротичен нюанс. Всички рисунки, които бяха поместени в статията би трябвало да са напълно допустими за един мейнстрийм лайфстайл и информационен сайт, предназначен за публиката.

Би трябвало...

Особено силна е иронията, че тези образи на аниме момичета във Викториански контекст са създадени от алгоритъм. А сега друг алгоритъм е решил да ги ограничи като ги обозначава като "сексуално съдържание". Това ли са първите залпове на идващата гражданска война на изкуствените интелекти.

Боят на ботовете. Мелето на машините...

Шегите на страна, ситуацията не е чак толкова безобидна. Големите транснационални корпорации дадоха прекалено много власт на компютърните програми. А те помогнаха за създаването на гъста мрежа от двойни, тройни и четворни стандарти.

Нормален сайт може да бъде ограничен и наказан за безобидна публикация с рисунки или снимки на пищни, сочни и атрактивни дами, които обаче нямат нищо общо с порнографско съдържание. В същото време Google и останалите онлайн гиганти създадоха условията за превръщането на истинското порно в огромна индустрия. Водещите сайтове за хардкор сексуално съдържание са по-могъщи от всякога. Именно в епохата на все-по чувствителния Google алгоритъм се пръкна и глобалната платформа OnlyFans, в която милиони момичета и жени продават виртуално телата си на платени събскрайбъри. Създаде се феноменът на Е-момичетата, който де факто обозначава процъфтяващата индустрия от хардкор сексуално съдържание, заснето пред камера и продадено на всеки, склонен да плати месечна такса.

Порнографските стриймове са интернет злато. Цялата тази машина генерира огромно количество лошо влияние, но реални постъпления, ала и реални престъпления, свързани с трафик на жени и сексуални издевателства.

И всичко това под корпоративния надзор на огромните онлайн конгломерати.

В същото време леко по-разчупени материали в легитимни сайтове за интересна информация са жигосвани като непристойни и недостойни за монетаризация и реклама.

Порно гигантите правят милиарди. А малки сайтове и независими платформи получават ограничителни определения и предупреждения. Медиите се съобразяват с политиките на Google и в същото време биха желали техният продукт да достигне до максимално голяма аудитория. Рекламодателите също. А сексът продава, но алгоритъмът явно не дава. И тук под секс имаме предвид една напълно прилична за нашата цивилизация сугестия, в пълен разрез с натуралистичната дегенератщина на огромните световни компании за онлайн търговия с плът на едро.

Тези стандарти раждат абсурди.

В YouTube, например, има съдържание с безумни прояви на истинско насилие, но секунда с разголено женско зърно може да означава вечна забрана.

Близо ли сме до ситуация, в която изискани арт сайтове са третирани като порно престъпници от компютърни програми за публикуването на ренесансови картини? Или антични статуи?

Нещо подобно се случи с "Алгоритъмът на сочните тела: Изкуствен интелект и естествен интерес..."

Но тук иронията наистина е на стероиди. Може да разрешим набъбващата гражданска война между алгоритмите като върнем човешкото в света на информацията.