#Трудно е да не знаеш какво ще се случи през утрешния ден. Трудно е да правиш всяка следваща крачка едновременно със страх и смелост. Но най-трудно е да бъдеш жена във времена, които не ти позволяват да си крехка и слаба, а единствено силна и с отворено сърце за по-добро бъдеще.
Пишем този текст с ясното съзнание, че той ще бъде всичко друго, но не и поредната жалейка. Не, това не е тъжна статистика на един страдащ народ, а опит да ви покажем колко важно е единството на една група хора, които нямат друг избор, освен това да продължат да оцеляват. Да продължат да обичат и да се грижат за свои и чужди.
През последните две години сякаш се случиха неща в световен план, които сгъстиха въздуха до неузнаваемост. Имахме периоди, в които сякаш нямахме възможност да поемем дъх, дори и буквално. Имахме дни, даже цели месеци, в които единственият полъх за промяна идваше от нашата надежда.
На 24 февруари Любава, спокойно спяща в покоите на своя дом, се събужда от настоятелно звънящия телефон. Трескавият глас на майка й от другата страна на линията й подсказва, че нещо не е както трябва. "Бягай веднага в бомбоубежището, войната започна!" Докато все още се опитва да успокои майка си по телефона, Любава поглежда през прозореца на кухнята и светът й замръзва. Тук-там можеш да разбереш истинския цвят на небето, но само ако се загледаш достатъчно добре сред праха от експлозии в региона. От този миг нататък Любава вече знае, че единственият изход от това е пътуването към безопасността. Събира само най-нужното и заедно с най-важните хора около себе си в крачка планират как да избягат от войната.
Конфликтът Русия-Украйна се развива с безумна сила. Намираме се във времена, в които не е нужно да се ровим в The Dark Web, за да станем свидетели на всяка една стъпка на двете враждуващи страни. В социалните мрежи можете да намерите видеа на момчета от руската армия, които със сълзи на очите се обаждат на своите майки и им казват, че всъщност им е дадена грешна информация - те не знаят, че отиват на война; те вярват, че това е поредното военно обучение. От другата страна на монетата са украинските войници и цивилни, останали да защитават страната си, които се сбогуват със своите майки, жени и деца. В очите им сякаш можеш да усетиш тежката реалност, която са длъжни да приемат - това може да бъде последният им път заедно.
Сякаш е банално да споменаваме, че никоя жена не заслужава да остави плодовете на своя живот на произвола на войната. И все пак ще го кажем, защото нищо не е по-важно от свободата на човека. Свободата да живееш мирно, където поискаш и с когото обичаш. Свободата да бъдеш спокоен, че дори днес да нямаш достатъчно възможности, семейството ти винаги ще е цяло.
На 8-и март, международният ден на жената - само 13 дена от началото на военния конфликт, украинската писателка Оксана Забужко отдаде почит към издръжливостта на жените в Украйна по време на обръщение към Европейския парламент. Романистката и поетеса, която в своите творби винаги дава глас на жените и жертвите на домашно насилие, взе думата в Страсбург, за да защити страната си. Ние имахме щастието да присъстваме на нейната реч, по време на която цялата зала беше притихнала. Без излишен патос, но с много сърце в думите, писателката илюстрира безброй истории на жени, останали в Украйна или вече пръснати по света, които благодарение на своя стоицизъм държат фронта там, където техните бащи, братя и съпрузи не могат да достигнат.
"Украинските жени са несломими - каза Забужко. - Те се бият наравно с мъжете, борят се срещу мрака на тоталитаризма, който е на път да погълне страната им. Те защитават домовете си, близките си, семействата си. И с това защитават Европа без никаква специална преднамереност."
Колко задружен народ са украинците може би ще разбираме все повече в следващите месеци. Разбира се, нашата надежда е този конфликт да бъде прекратен възможно най-скоро. Но докато той трае, е важно да обръщаме внимание на героите на деня. Тези, които спасяват човешки същества, дори още преди те да са се появили на бял свят.
Украински лекари-жени създават Фейсбук страница, в която дават подробни указания на жените, бременни след 7-и месец, как могат сами да изродят своите бебета по време на бомбардировки.
Убедени сме, че бебетата, родени под бомбардировки са бебетата, които ще променят света. Защото всяко следващо поколение носи силата да не повтаря миналото.
"Във всяка война жените всъщност са най-уязвимите цели, защото трябва да се грижат за децата си и за възрастните хора. Това е живият щит, който Путин използва, за да пречупи украинската героична издръжливост. Именно по тази причина той включва в своите атаки болници и училища.", каза още Забужко.
Войната в Украйна през очите на жените е дуално олицетворение на ненужен погром и велика сила на духа и действията. И въпреки че не сме я започнали ние, благодарение на нас тя ще бъде по-лека. Защото жените никога не изоставят своите.
НАЙ
Вървим по-бързо, говорим по-малко
AI Slop: Когато боклучавото изкуство става злато онлайн
Градски иновации: от скейтборд небостъргачи до светлинни сънища
Out of Office: Културни маршрути от Тейт до Берлин – как светът се среща чрез изкуство