17-11-2017 20-11-2018

Режисьорът Крис Захариев: Ако човек забрави да мечтае, губи пламъка си

Животът е редица чудеса, казва един от най-успешните млади хора в България

10:07 | 29 март 2024 0 828 Колаж: Траяна Генчева/ Кадри: Личен архив

ТЕМА #Матине #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Както знаете в "Матине" все по-често си говорим за и с българи, които се утвърждават на международната сцена. Затова и в днешния разговор с режисьора Крис Захариев ще обърнем внимание на този своеобразен глобален възход. В подем ли е българското изкуство?

Крис Захариев съвсем наскоро се завърна от европейското турне на група "Молец", като първите спирки бяха Берлин и Виена. Предстои концерт и в Лондон.

"И преди съм бил с "Молец" на концерти в Лондон. Публиката навсякъде е жадна за българско изкуство там, защото хората са далеч от вкъщи. Познавам Крис и Юли много преди да станат толкова известни. С Крис седяхме на един чин в гимназията и сме правили какво ли не. Той участваше в първите ми клипове в YouTube. На какво се дължи успехът им - още се чудим. Може би просто не се слагат в образ, който не са. Те са тези, които са на сцената и извън нея. Текстовете им са за онова, което наистина чувстват. Може би хората имат нужда от нещо истинско и затова откликват".

Споделя, че от малък е влюбен в изкуството, когато поради възрастовата разлика с по-големия си брат, все още е изолиран от компанията. Така рисуването се превръща в приятно, самотно занимание.

"От малък знаех, че искам да стана художник. Това винаги е било част от ежедневието ми, макар и аматьорско в началото. Накрая ме приеха в Художествената академия, но вече бях влюбен в друго изкуство - киното. Преди две години завърших кинорежисура в НАТФИЗ и сега си изкарвам хляба с това".

Лесно ли се случва човек в България да се занимава изцяло с изкуство? Огромна част от успеха е личната самоинициатива, казва Крис.

"Веднага щом започнах да уча как да снимам и монтирам, бях писал на много компании и брандове, които харесвам. При мен винаги е било водещо любопитството и хъса. Преди година бях писал на много известен музикален режисьор, който прави продукции за Джъстин Бийбър, например. Високо ниво. След 15 минути той ми отговори, покани ме да отида да асистирам за неговия екип в Киев. Така че до ден днешен нося този хъс, мисля, че това е важно", споделя Крис.

Да ти гори отвътре. Този пламък да те бута напред.

Ако го носиш - можеш да успееш навсякъде. Крис Захариев споделя, че има моменти, в които има нужда от почивка.

"Задъхвам се, разбира се. Креативният бърнаут ми е повлиявал и тогава забавям ритъма. Научих се по-често да казвам "не" и търся баланс".

Балансът между този пламък, социалния живот и отговорностите се открива трудно. Той е част от играта.

"Уча се да познавам къде са ми границите и да ги спазвам"

Колко усилия коства пътят от добрата идея до реализацията ѝ?

"България в момента е страната на възможностите. Тук лесно можеш да реализираш идеите си. За дипломния си филм в НАТФИЗ имах идея за различни известни актьори, които да играят различни роли. Осъзнах, че всеки един от тях е на едно-две телефонни обаждания разстояние. Тук мащабът е по-малък и хората са по-малко, доста по-лесно е да реализираш идеята по ясната си визия. Пътят не е дълъг, но пак отбелязвам - човек трябва да има хъс и да е готов бачка здраво", казва Крис Захариев.

В момента пише сценария си за дебютния си пълнометражен филм. Казва, че е наясно, че ще му отнеме години. Процесът ще е дълъг, сложен, голям.

"Това не ме плаши. Стига да се движа напред - няма значение колко време ще отнеме".

Филмът му ще е по истински случай, а идеята тлее в главата от години.

"Задавал съм си въпроса какво ме държи в България. Най-често виждаме младите хора да заминават за чужбина, макар сега има повече завръщане у нас. Винаги съм усещал, че в България ми е мястото. Това е мисията ми като част от това общество. Вероятно в другите държави щях да изкарвам повече пари и бих работил с по-големи имена. И какво от това?", пита Крис Захариев.

Най-важното е да си полезен на обществото

В последните години е пътувал много. Когато преди година е в Лос Анджелис, взимат го от уреченото място с чисто нов автомобил - закупен директно от шоуруума. Тогава осъзнава, че неговите връстници в САЩ правят същото, което и той тук, но вече карат шестата си нова кола.

"За мен това обаче няма значение. Ако живеем за това, лесно можеш да станеш богат. Но колко звезди и свръхмилионери са споделяли, че не са щастливи? Тогава ако парите не са основният фактор в твоя живот, мисията е центърът."

Смята, че хората от неговото поколение са доста активни. Самият той има приятели, които само в последните две години се занимават с толкова много различни места. Някои творят, други въртят собствен бизнес.

"Времето е много подходящо. Все повече взимаме нещата в свои ръце и създаваме новости".

Крис Захариев звучи доста оптимистично, но какво всъщност го дразни?

"Няколко неща са в характера на българина. Първото е постоянното оплакване, което убива радостта. След това - българинът се чувства виновен, ако е щастлив. Последното, което ме дразни, е липсата на самочувствие. Винаги си мислим, че помощта трябва да дойде от другаде. Че не сме достатъчни. Сякаш сме забравили да мечтаем", споделя откровено режисьорът.

Ако човек забрави да мечтае, губи пламъкът си.

Но дори тогава не всичко е изгубено. Той може да се разпали пак - чрез личния пример! Чрез здраво бачкане!

Животът е редица чудеса, споделя Крис. В момента мечтае за филма, по който работи.

"Чувствам се като Давид изправен срещу Голиат, но мисля вече за плаката на филма, за трейлърите, за премиерите и фестивалите, за да запазя мечтата живи, а не да се спъна в препятствията на първите крачки".

Какви филми гледа, кой е любимият му режисьор и как иска да изгражда своите сценарии и ленти - чуйте в разговора с Рени Чавдарова в "Матине"!

ИЗБРАНО