До Бродуей и обратно: Ясен Пеянков за "Куклен дом, втора част", дружбата с Джон Малкович и десетте Кокови заповеди

И още... Как се запознава с дъщерята на Зигмунд Фройд и Брадли Купър и защо всъщност не се отказва от кариерата си

17:29 | 4 октомври 2024 0 1186 Колаж: Мирослава Павлова

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

# В "Матине" Днес не само ще посрещнем нашия гост подобаващо, но и ще го изпратим към Америка, защото буквално ден по-късно той отлита за Чикаго! Става въпрос за режисьора и актьор Ясен Пеянков, който се завръща подобаващо на сцената на Народния театър с представлението “Куклен дом, втора част”. За емоциите преди и след премиерата и дългия път от София до Бродуей, но още и какво го свързва с Джон Малкович - чуйте във видеото!

"Тръгвам с усещане за добре свършена работа и вече съм готов за следващо приключение!", казва режисьорът Ясен Пеянков, след двете премиери на "Куклен дом, втора част" на камерна сцена в Народния театър "Иван Вазов".

"Мисля, че публиката много хареса представлението, а аз съм доволен. Хубавото на спектакъла и артистите, които участват е, че той и техните герои ще продължават да растат. Надявам се това представление да продължава да се играе с години и пак да го гледам, когато се прибера в България".

Ясен Пеянков открива пиесата "Куклен дом, втора част" през 2017 г. когато е предложена в театъра, в който играе - „Степенулф“, сред чийто основатели е Джон Малкович.

"Koгато чух заглавието, казах си: "Колко трябва да си арогантен да решиш да дописваш Хенрик Ибсен? (бел.ред. - автор на "Куклен дом"). Прозвуча ми като холивудските сериали от типа Fast and Furious" от 1 до 9. Но много ми хареса пиесата, след като я прочетох. Остава вярна на сюжетната линия на Ибсен и в отношенията между Нора и Торвалд. За тези, които не са запознати, става въпрос за една жена, която се чувства невидима в брака си, решава да открие себе си и напуска дома си, съпруга си и трите им деца. Това е една от първите феминистични пиеси на XIX в. Създала е голям фурор. Даже в Германия променят края ѝ! Но драматургът Лукас Нейт смята Ибсен за свой ментор и много се е учил от него. Останал е верен на епохата и всичко останало".

И така? Какво се е случило с Нора, за да се върне след 15 години?

Защо се завръща? Как завръщането ѝ афектира всеки един в тази къща - мъжът ѝ, дъщеря ѝ, дойката, която е отгледала трите ѝ деца?

"Интересен театър, конфликтите са много изострени! В пиесата има много хумор, написана е на съвременен американски английски. С малко повече жаргон е...", разкрива още режисьорът.

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

През тези години Нора е извоювала своята независимост, постигнала е успех и е спечелила пари в общество, в което хората очакват, даже желаят жените, които напускат семействата си, да бъдат наказани. Но това си има цена и тя ще трябва да я плати.

Можеш ли напълно да се изгубиш в дългата връзка?

Какво става, когато се обезличиш в брака си? Въпроси, които пиесата повдига. Затова и Ясен Пеянков мисли за подзаглавието "Анатомия на един брак".

"Не знам каква е статистиката в България, но в САЩ процентът на бракове, които приключват с развод, наближава 60%. Навлизането на социалните мрежи също са предпоставка да намериш човек, с който да правиш някои неща за дълго или за кратко", споделя режисьорът.

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Във всяка една сцена на "Куклен дом, втора част" променяш симпатията си към всеки един от героите. Всеки е прав по своему!

В ролите влизат Снежина Петрова, Цветан Алексиев, Бойка Велкова и Радина Боршош.

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

"Не съм правил кастинг, бях си ги избрал, бях ги гледал", добавя още режисьорът и актьор.

Смята, че класическо изкуство като театъра все още може да бъде светлина в тунела.

"Имам дъщеря на 16 години, наблюдавам поколението им и много се надявам, че ще открият театъра. Живеем във време, където всичко е достъпно. Живата връзка с другите хора се е изкривила. Начинът, по който се комуникира, е чрез текстове. Моята дъщеря разговаря с мен само с текстове, не си вдига телефона. Това отчуждение не е добро за развитието на пълния потенциал на човека. Смятам точно затова, че такива живи изкуства, като театъра, са изключително важни и тази култура трябва да се възпитава от ранни години. Моите родители ме заведоха на спектакъла "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" на Пейо Яворов. Помня, че бяхме на балкона. Бях пленен. Беше невероятно и бях пленен. Аз знаех, че това ще бъде за мен. На 16 години дебютирах във Варненския театър, преди да получа актьорско образование".

Над 30 години живее в САЩ

Смята, че отношенията там са още по-сложни, отколкото у нас.

"Там жените са по-внимателни. Динамиката там е малко по-различна. Чувството за опасност там винаги съществува. Не знам дали тук е съвсем така, по-малка страна сме...", споделя Ясен Пеянков.

Прибира се всяка година в България. Смята, че културният живот тук е много богат.

"Доста постановки изгледах през юни и сега пак. Смятам, че е страхотно, че такива светила като Робърт Уилсън, Деклан Донелан, Джон Малкович, Тимофей Кулябин поставят в Народния театър. Нашите артисти са страхотни. Малкович каза, че идва тук, защото всъщност иска да работи с българските артисти. С него се познаваме от 1999 година, когато работихме заедно за първи път. Той ме режисира, след това играхме заедно и на сцената през 2005 година. Винаги се виждаме, когато се върне в Чикаго и сега се засякохме и тук. Необичайно и вълнуващо е, че той сега гледа моя спектакъл, а аз ходя на неговите репетиции... Любопитно ми е да се потопя отново в тази среда".

Връщаме го още по-назад...

В годините, когато е студент в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян.

"За мен това бе чест и невероятна възможност, от която се възползвах изцяло. Успях като актьор, режисьор и театрален професор благодарение на моя професор Крикор Азарян. От него научих не само как се прави театър, как се играе и режисира, но и каква е етиката и какво е професионализъм в театъра. Когато бе болен накрая, година преди да ни напусне, помолих го да напише нещо като завети - 10-те команди на Коко. Десетте Кокови заповеди. Той ги написа. Винаги ги чета на моите студенти!"

Никога не е гонил Американската мечта.

Дори си мислел, че трябва да се откаже заради английския...

"Давах си сметка, че заради акцента ми, моите възможности ще са ограничени. Започнах от нулата и 7 години правих театър, без да получавам пари. Създадох мой собствен театър, в който вкарвах всичко, което заработвах. Продавал съм мебели, а това, което оставаше след наема и храната, ползвах за продуциране на представления. След това стигнах до "Степенулф", кино, телевизия, Университета, където преподавам... Дадох си сметка, че независимо какво работя през деня, важно е, че вечер имам място, където да ида и да се изразявам, защото това мога да правя най-добре".