#Само преди дни в София се проведе Фестивалът на науката, където отново темата бе машините и хората. Вече съществуват хуманоидни роботи, които пишат, творят, помагат на хора със Синдром на Даун и Аутизъм, влюбват се… Изглежда все повече се опитваме да превърнем машините в хора, а хората в машини. Така ли е и до какво може да доведе рокадата в ролите - питаме писателя и общественик Радослав Бимбалов!
Една от темите, засегната в новата му книга "Екстазис" е именно за емоциите, които сякаш в ежедневието си все по-често прикриваме.
"Не може технологиите да бъдат заплаха за своя създател", казва Бимбалов. Смята, че законие на Айзък Азимов все още са в сила, защото те поставят много ясно мястото на роботите и хората.
Трите закона на роботиката в научната фантастика са три правила, измислени от Айзък Азимов, на които всеки позитронен робот в неговите разкази трябва да се подчинява. За първи път те се споменават в разказа „Runaround“ от 1942 г. и гласят:
- Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
- Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
- Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.
- По-късно е формулиран и Закон №0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. Към останалите закони се добавя условието: „ако това не противоречи на Нулевия закон.“
Въпреки тези закони, обаче, Изкуственият интелект все повече се разглежда по-скоро като заплаха - за работни места, възприятия, дигитални саботажи, отколкото като създание в полза на човечеството. Според Радослав Бимбалов емпатията и емоционалността, както и въображението в творчетвото е това, което ще отличава още дълго хората от машините. Това е заложено и в романа му "Екстазис", който бе представеа на Аулата на НАТФИЗ на 17 май.
"Като повечето неща, които се случват в главите ни, идеята се задори случайно и не съвсем. Темата ме човърка от тийнейджърските ми години. Когато бях нахално безпаметен и безобразно нагъл, реших, че ще допиша "Дон Кихот". Написах едно есе, в което Дон Кихот отиде отвъд и тотално разби статуквото на Рая. Оттогава ме човерка тази мисъл да се набъркам в Смъртта по някакъв начин и да помога на хората първо да я възприемат по-лесно, но и да ги предизвикам с всичко, което смъртта носи - страхопочитание, преклонение, дори желание. Някои хора дори изпитват желание."
Защо онзи, създал Света (в книгата той се казва Ничий) има нужда от последните дихания на хората? Какво кара главният герой Михаил да отиде "вляво", накъдето се е запътил?
"В образа съм вкарал част от себе си, но съм събрал и много прототипи. Михаил е израснал в 90-те години. Изпитва всичко, включително най-привлекателните неща, свързани с любовта", разкрива авторът.
Ключова тема, както вече казахме, са емоциите. За првръщането на хората в машини чрез отстраняване на емоциите им се говори още в речта на Чарли Чаплин от филма "Велилкият диктатор", за която говорим с Радо Бимбалов.
"Това, което сега ни се случва покрай пандемия, война, показва, че сме започнали да се завръщаме към своята човечност", казва Радослав Бимбалов.
Не бива да се плашим от това, че дигиталният свят ни поглъща, смята още той, бидейки и един от креативните рекламисти у нас.
"Машините все пак, на този етап, могат да бъдат контролирани от хората. Сега, благодарение на изкуствения интелект, имаме нов колега в офиса. Почти не мрънка, не илиза в отпуск, няма семейни проблеми - изпълнителен член на нашия екипаж. Това, което му липсва, са въображение и идеи".
Там е ключът!
Кои хора ще се справя добре напред в живота? Научете от разговора на Рени Веселинова и Радо Бимбалов в #Матине!
НАЙ
Наука за кожата: L’ORÉAL PARIS представи иновациите в любимите козметични серии
Обгърнатият в тайна скафандър на втория български космонавт, излетял в Космоса, е в София
Децата и парите: Финансови уроци според възрастта