#"Желая не толкова да ме помнят с успех или каквото и да било друго, а да говорят за мен с усмивка". Думите са на единственият българин, приет в престижния университет Харвард тази година, преборил 57 хиляди кандидати конкуренция -  Георги Иванов. В #Maтине празнуваме заедно космическите му успехи навръх именния му ден и си говорим за емоциите покрай постиженията му, очакванията и мечтите. 

"Определно съм със смесени чувства от цялото внимание, което последва, след като бях приет. Изпитах всички ефекти от него. Но смятам, че това е едно наистина важно изживяване", споделя откровено Георги. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

Представя си Харвард като място, изискващо интелектуално развитие. Георги ще учи теоритична физика, но се надява да разшири хоризонта си не само в академичен аспект, но и трупайки нови контакти и опит, които да ползва в бъдеще. 

"Пътят към физиката бе постепенен. В началото започнах с математиката като състезател. В 7-ми клас открих физиката, посредством Националната олимпиада", казва Георги. 

Основен принос за любовта му към физиката имат няколко човека.

На първо място - баба му...

"Тя е теоритичен физик и учител в град Сливен. От малък ми е разказвала за звездите, Космоса и атомите. Смятам, че когато едно дете започва от рано да чува тези истории, интересът остава в продължение на годините", споделя Георги. 

Следващият човек, подкрепил Георги по пътя към физиката, е госпожа Върбанова - учителката му от 41-во училище, която го подтиква да отиде на Олимпиадата по физика.

Печели сребърен медал, но това не е важното за Георги. 

"Важното бе, че открих един интерес, който се задържа в следващите години до сега. И вече наистина, с подкрепата на моя научен ръководител Никола Каравасилев, с който ходих на всички състезания, този интерес придоби сегашната си форма", споделя физикът.

Георги вижда своето развитие в областта на физиката не само като научна работа. Интерес за него представлява допирната точка между обществото и физиката. Осъзнава това, докато преподава на 700 деца в Павликени и Сливен по време на подготовката и кандидатстването си в Харвард.

Вярва, че всяко дете може да бъде въвлечено и да обикне науката. 

"Този проект бе съвместна работа между мен и моя ментор Луис Ломели, подкрепен от Американското посолство. Основната идея за него бе да покажем на малките деца из България, че науката може да бъде забавна. Нещо, което ми направи най-голямо впечатление бе, че независимо от интересите на децата - спортове и др., ние успяхме да им покажем чрез прости експерименти магията на физиката и всички те бяха ангажирани! Науката не е изолирана само за хората, които разбират от математика и физика, тя може да е интересна и достъпна за абсолютно всекиго. Това е нещо, което липсва в България и това се опитахме да направим с този проект", споделя Георги. 

Господин Луис Ломели заема ролята на ментор в житейски аспект за Георги, тъй като от наука не разбирал особено. Научен ръководител на проекта с обучението на децата е бил самият Георги. С господин Ломели се среща по време на извънкласни занимания, където научава какво всъщност означава думата "ментор". В края на един от курсовете, Ломели изнесъл реч, която докоснала Георги и той се свързал с него.

"Неговата менторска роля в моето кандидатстване бе много важна и това е всъщност ядрото на менторската култура. Отношенията между ментора и наставлявания са в много конструктивна форма, различна от стандартния тип отношения учител-ученик. Цялостно се подобрява продуктивността, развитието... Самият аз категорично бих станал нечий ментор след време.", казва Георги.

Какво ще запомни от обучението си до момента в България?

"Това, което забелязах, докато учих в България, е контраст между обучението на децата в София и другите градове. Това бе посочено от интервюиращите в Харвард като важен аспект от кандидатурата ми. В София имаме повече достъп до ресурси и концентрация на дейности, учители и внимание в гимназии, като Софисйката математическа. Това липсва в другите градове, но ми направи впечатление, че този фактор не пречеше на децата от там да се изявяват. Напротив! Виждах в тях същия ентусиазъм и амбиции", казва Георги.

Какво прави нас, българите, специални във физиката и математиката?

"От опита ми в състезания мога да кажа, че може да не разполагаме с материалната база, която имат в Сингапур или Швейцария, например. Но децата тук имат наистина голямо желание да се развиват и учителите са прекрасни, наистина. За мен учителите са определящият фактор!", категоричен е Георги Иванов. 

След космическия успех, питаме Георги чувства ли се привилегирован в последните си седмици във випуска на СМГ...

"В моята гимназия има много добри ученици и състезатели. При мен успехът се отрази по-скоро в това, да проявяват разбиране към мен и да ме пускат да давам интервюта. Разбира се, налице е и известна доза респект. Аз не злоупотребявам с доверието, което ми гласуват. Поддържам успех, оценки, поведение. Всички ученици в СМГ сме привилегировани, защото ни се дава свободата да работим за състезания и извънкласни дейности. Учителите ни помагат, обръщат внимание и асистират. Това ми помогна в последната година - разбирането, което проявиха по време на проекта с децата и кандидатстването ми", споделя Георги. 

Подготвяйки се вече за голямото пътуване към Харвард, научаваме, че стремежите му за личностно развитие няма да попречат на грижата му да запази близките си отношения и силната връзка с родителите си и четиримата си братя и сестри. 

"Семейството ми не е малко. Ние сме 5 деца. Имам близнак, по-малък брат и две по-малки сестри. Интересите и посоките ни в живота не съвпадат с останалите, което ни прави колоритна общност у дома. Семейството ми има основна роля в развитието ми - незаменима подкрепа", споделя Георги Иванов. 

Това, което би казал на по-малките си брат и сестри е...:

"Безусловно да следват интересите и желанията си! Ще имат много моменти на съмнения и провали. В моето пътуване има и доста големи провали. Като по-голям брат ще ги подкрепя и ще ги съветвам да продължат", казва Георги. 

А как иска да го запомнят един ден? 

"Всеки човек мисли как би искал да запомнят името му. Със сигурност желая да говорят за мен с усмивка. Това винаги го пожелавам и на именни дни.

Независимо какво сме постигнали в академичен план, по-важно е какво усещане сме създали на хората около нас!