Виолина Доцева и талантливите следи, които оставя по улиците на изкуството

Очарователната певица и актриса разказва за китарата, сцената и колко е важно да си щастлив с малко

10:12 | 3 март 2023 #URBN 0 2612 Снимкa: Личен архив / Колаж: Траяна Генчева, dir.bg

ТЕМА #Избрано

#URBN

dir.bg #URBN #Матинe

#Има един израз - всички сме го чували - "Внимавай какво си пожелаваш". Звучи малко заплашително, сякаш човек трябва има едно наум с мечтите си. А в "Матине" харесваме именно онези смели мечти, които променят жувоти.

Срещаме се с едно момиче, което сбъдва мечтата си на улиците в града - първо в Созопол, а после и в София. Сигурни сме, че стъпките ѝ ще оставят шумни, трайни и категорични следи по калдъръмите на изкуството, което звучи навсякъде около нея.

И като заговорихме за мечти, преди около 7 години Виолина Доцева хваща мечтата си в едната ръка, китарата - в другата, и добре, че не е "внимавала" какво си пожелава, а се осмелила да разходи таланта си по улиците в Созопол.

"Бях в Созопол на кандидатстудентски консултации и моите родители тъкмо ми бяха подарили китара. Разнасях я навсякъде с мен и си казвах, че винаги, когато имам време, ще си посвирвам на нея, за да трупам опит. Видях улични музиканти там, досега бях виждала предимно в София, или в чужбина и ми стана много интересно. Казах си "Тук не е София, няма толкова много хора - защо пък да не пробвам и аз" и помолих две мои приятелки да ме придружат. Седнахме заедно, аз знаех точно три песни и си казах, че ще ги изпея набързичко, пък да видим. Всъщност ги завъртях поне 4-5 пъти тези три песни. Колкото повече продължавах да пея, толкова повече ми харесваше. Започнах с малки крачки и голямо желание, защото ми носеше много хубави емоции.", разказва Виолина.

Така се случва, че музиката на Виолина носи много хубави емоции и в най-специалните мигове на съвсем непознати хора, оказали се по същото време на същата улица.

"Бях останала една вечер близо до лятното кино в Созопол. Казах си, че ще изпея още една песен, макар да нямаше хора по улицата. Ей така, за мен. Песента ми беше много любима, продължава и сега да бъде - Stay With Me на Sam Smith. Досвирвайки, отдолу по улицата се появиха двойка мъж и жена. Разхождаха се, шушукаха си нещо и аз си свиря. По едно време мъжът започна да гледа настойчиво към мен и да клати глава. И забелязвам, че колкото повече се приближават, той все по-настойчиво кима с глава. Изведнъж просто се спряха пред мен, той си бръкна в джоба, извади пръстен и предложи брак на момичето. И продължаваше да ми кима - "Давай, давай". Аз се развълнувах много и започнах да губя концентрация, но разбрах, че той иска да участвам в този момент. Събрах се много бързо и продължих да пея песента. След като си тръгнаха и завиха надолу по улицата, си казах "Еха! Искам по-често да имам възможност да съм част от такива моменти". Усетих каква сила има музиката ми на улицата и си казах, че искам това да е някакво мое призвание.", споделя Виолина.

Думата призвание е съвсем точна, а песента на Виолина "Научи ме", която мигновено попадна в най-елитните класации, е самото доказателство.

Снимки на Виолина можете да видите тук>>>

"Честно казано, беше един сложен момент от живота ми, защото много исках да променя някои неща в себе си, да се изградя на по-друго ниво, да повярвам още повече в себе си. И имах нужда от някаква сила, за да го направя. Тази песен се роди заедно с още пет идеи за песни. Аз даже първоначално си мислех да направя директно албум, който да се казва така - "Сила". Беше период на търсене и желание да променя себе си към някаква посока, към която се стремя така или иначе в целия си живот и затова е и напомнянето в тази песен, този урок, който искам да науча - да съм щастлива и с малко. Много често правя огромни крачки и не им отдавам достатъчно внимание, сякаш не се задоволявам. Винаги искам нещо повече от себе си, все не съм доволна. А постигам неща, за които съм мечтала и съм си казвала "Ако това стане, друго не искам".

Една такава мечта отвежда Виолина и в НАТФИЗ, където тя открива друго свое призвание - актьорското майсторство.

"Случи се много отведнъж. Беше на един Хелоуин, когато всичките ми приятели решиха, че няма да ходят никъде и аз започнах да се чудя къде да отида. Тогава една моя позната тъкмо беше приета в НАТФИЗ и каза "Ела, събрали сме се целия клас в къщата ни и празнуваме". Пристигнах на място, където всички хора бяха първо маскирани и второ - в тотални образи. Всеки един от тях ми се представи не с истинското си име, а с образа, който е. Досега не съм имала приятели, които да са в тази сфера и ми станаха доста любопитни. После ме поканиха на техни изпити, започнаха да ме запознават с цялото настроение, което е около НАТФИЗ и на мен ми стана още по-любопитно и казах "Ама аз така съм си представяла хората на изкуството и това ми се прави много". Директно се записах на консултации и на следващата година кандидатствах и ме приеха.", спомня си Виолина.

Днес Виолина е част от театралната трупа в Габрово, а с голяма усмивка и блясъци в очите загатва, че голятамата й роля е съвсем напът да се случи. И след всичко това като че ли можем да си кажем, че е по-добре никак да не внимаваме какво си пожелаваме, а да мечтаем смело. И да бъдем щастливи. Най-вече с малко.

ИЗБРАНО