#Христос Воскресе! Светъл празник е Великден, а в #Maтине днес говорим за вярата с едно от най-големите, емблематични имена на българската културна сцена – режисьорът Явор Гърдев. Поводът е не друг, а именно постановката „Великденско вино“ в Народния театър, за която Владо Пенев взе „Икар“ за водеща мъжка роля тази година!
През последните 6 години Явор Гърдев започва да поставя по-интензивно български автори, а в предишните 20 - почти не го е правил. Всъщност малко от нас за обърнали внимание, че дебютът на Явор Гърдев като режисьор е с българска пиеса на Георги Тенев - "Частите на нощта" и след това "Походът".
"В последните 6 години започнах да се задълбочавам в това какво собствената ни култура като литературна стойност може да излъчи в драматургията. Струва ми се, че се появяват все повече текстове, които дават възможност за интересни театрални опити", казва той.
Така в последните 5 години Явор Гърдев посяга към текстове на Милен Русков („Чамкория“), Захари Карабашлиев („Опашката“) и Константин Илиев („Наблюдателите“).„Великденско вино“ също е по текст на последния.
"Той е посветил целия си живот на театъра и по-скоро трябваше аз да съм съзрял достатъчно, за да се обърна към тези текстове, защото са с огромна драматургична стойност. Големите текстове имат това свойство да са абсолютно актуални дълго време, след като са били създадени. "Великденско вино" и "Нирвана" са такива текстове и могат да бъдат интерпретирани без да губят своята валидност".
Репетциите за "Великденско вино" с Владо Пенев и Павлин Петрунов започват още преди пандемията.
"Трябваше просто да го оставим за ивестно време, което ни даде по-добра възможност", споделя режисьорът.
Ролята на поп Кръстьо, която донесе "Икар" на Владо Пенев е била мислена за негов бенефис, като вторична мотивация за Явор Гърдев, покрай юбилея му.
"Първичната мотивация бе важна - дали тази пиеса може да намери общ език с поколения, родени след социалистическата епоха. В това представление има нещо, което може да е съобщено и то не е свързано само с нашата национално-освободителна борба и митологиите около нея, а с една вечна тема за едно измерение на човека - отношенията му със собсветната съвест и взаимоотношенията му с демоните на собствената му вина", казва Явор Гърдев.
Такива срещи са неизбежни за всеки човек
Сюжетът представя поп Кръстьо навръх Великден. Явор Гърдев смята, че той е вярвал в силата на причастието. Няма съмнения, че поп Кръстьо е искрено задължен и отдаден на вярата. Той е поставен в такава ситуация, че никой не идва навръх Великден на литургия и причастието остава неупоребено. Според църковния канон това е недопустимо.
"Просто защото причастието в Православието свърза Човек пряко с Бога", казва Явор Гърдев.
Така поп Кръстьо е поставен пред крайното обстоятелство за изповед - най-искрената, която никога не е правил. Тази изповед се случва пред местния луд.
"Човек, който като че ли е аутсайдер, но от друга страна може да се окаже и пратеник или любимец на Бога. Чрез лудите Бог се явява в този свят. Това е много интересна драматургическа работа, върху която се съсредоточихме, без да привнасяме елементи от Съвремието. Това изправяне срещу една чиста и ултимативна драматургична ситуация, тогава ние постигаме универсално звучене, понятно извън тесния си контекст и може да бъде възприемано от по-млади хора."
Особено на Великден е като че ли лесно да направим много връзки между "Великденско вино" и библейските препратки. Къде обаче стои вярата в българското съвремие?
"За съжаление, вярата е по-скоро в положението на едно от средствата за потвърждаване на национална идентичност, отколкото като чиста вяра. Когато религията става средство за потвърждаване на националната идентичност, тогава имаме подмяна на едно с друго нещо. Тази подмяна само подава ритуали на традицията и ако те се произвеждат кухо, не достигат до необходимата задълбоченост и не са това, което са. Затова в църквата има и етнофилетизъм - то не е добре дошло. То е прегрешение - когато вярата в Бога започва да придобива маркерите на национална еманципация или борба. В тази подмяна дефицитът на идентичност започва да иска да вземе от вярата, за да потвърди себе си. За голяма част от българското общество ситуацията е такава, тя е малко и лицемерна."
Можем да се поучим от Константин Илиев и "Великденско вино", казва още Явор Гърдев. Авторът много добре е разбирал, че образът на Левски е някакъв вид аналог на Христос на по-малко, локално ниво.
"Паралелите между тези образи могат да предизвикат напрегната ситуация", казва режисьорът.
Възможно ли е човек да запази моралните си устои, ако няма вяра?
"Мисля, че това е възможно", казва Явор Гърдев. "Има много големи автори, които обвързват етиката и вярата по един начин, в който те взаимно се гарантират. Това е сериозен философски разговор, който тече от векове. От това, което аз виждам в света, мога да кажа, че познавам много хора, които са изрядни в морално отношение, дори наивно праведни, без да са религиозни. Както и обратното - може да видите и днес множество зли християни - хора, които твърдят, че са във вярата, но са далеч от режим на всякаква праведност и най-последната им добродетел е великодушието".
За какво си прави равносметка Явор Гърдев, какви са темите, които го вълнуват и върху които разсъждава - чуйте в празничния ни разговор!
"Великденско вино" може да гледате в Народен театър "Иван Вазов" на 30 април и 4, 13 и 31 май от 19:00 ч!
"Матине" може да гледате онлайн и всяка събота и неделя от 10 часа по WNESS TV!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Брейкденсър N1 в света Мено ван Горп преди Олимпиадата в Париж: Танцът е изкуство и спорт
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"