#Засаждаме хиляди градски дървета, навсякъде по света, ежедневно. Обогатяваме дървесните видове в горите и по улиците... Но понякога го правим емоционално, следвайки веруюто, че човек трябва да засади поне едно дърво в живота си... Знаем ли какво, къде, кога и как? Ако не сме наясно, не е ли малко безсмислено и егоистично?

"Не може да се гледа в този краен аспект: Никога никакво дърво никъде няма да пада. В практиката си съм имал случай да обследвам дърво-труп - дърво, което е умряло. Няма нищо живо в него и хората казват: "Няма да го режете". Имал съм и случаи, в които искат да премахнем здраво вековно дърво. Дори не осъзнават колко ползи им носи то. Такива крайности са зловредни", казва Александър Петров.

Красиви кадри с българските дървета може да видите в галерията >>>

Той е от онези хора, с който може да си говорите за дърветата с часове. Няколко часа траят разговорите ни, в които ми разказва за най-често срещаните дървесни видове в София и околността, за ползите от дърветата и затова колко често се случва да отсичаме тези, които не са за премахване, а да оставяме болните. Все теми, които спорадично предизвикват обществени спорове.

"София е зелена по наследство", казва ми и много скоро, в продължението на разговора ни разбирам защо е толкова запален, запознат и информиран. Александър е трето поколение ландшафтен архитект, израснал в семейство, изучено в емблематичния Лесотехнически университет в София. Дядо му е рекултиравирал местността табан "Темелко Ненков" до парк "Централен" в Перник.

Александър Петров

Снимка: Ванеса Виденова

"Едно място, на което ако сега отиде човек, никога няма да разбере, че някога е било отпадък от въгледобивната индустрия. Голям черен баир от въглищен прах. Дядо ми е помагал за рекултивацията му и е измислил как тя да се случи. От него знам много за растенията. Той познаваше всяка тревичка! Освен това дядо бе и пазач на вододайна зона от южната страна на Витоша, където мина голяма част от детството ми. На свобода сред дивата природа.", казва ми Александър.

Съосновател е на Фондация "ЕдноДърво", която създава и едноименната интернет платформа, в която всеки може да влезе да се регистрира и... да добави дърво на картата. Защо ли?

Защото на дърветата също са им нужни паспорти...

Регистрите на дървета отдавна са факт в Европа. Въпреки това дори в държави като напреднала Германия има градчета, които не смогват да си изработят регистри. А тези регистри трябва да се актуализират, защото дърветата са живи организми, които макар и по-бавно от нас хората, се променят и стареят...

"Това че не говорят и не пищят, като нас, човеците, не означава че нямат нужда от нищо", шегува се Александър.

Изображения от автоматичната индексация на дървета

Снимка: ОП „Софияплан“.

Александър Петров е едно от главните действащи лица и в екипа на ОП "Софияплан", изготвил картата на дърветата на Столичната община. Тя цели да подпомогне съществено процеса по изработка на публична картотека на дълготрайната растителност. Картата е създадена чрез автоматичната индексация и предоставя отворени ГИС данни, които могат да улеснят включването на гражданите в процесите по мониторинг, планиране и стопанисване на дълготрайната растителност на общината.

Алгоритъмът за индексация е с около 80% точност и има нужда от последващи подобрения, но въпреки това дава най-пълната информация за дърветата в Столична община към момента. Резултатът показва, че в Столична община има над 5,5 милиона дървета, като над 640 хиляди от тях се намират на територията на град София.

Изображения от автоматичната индексация на дървета

Снимка: ОП „Софияплан“

"Ако трябва всички тези 5 милиона и 500 хиляди дървета, всяка година да бъдат описвани от експерти. Тук много полезно би било гражданското включване. Докато седиш и чакаш на спирката, можеш да отбележиш дърво и да помогнеш да се грижим правилно за растителността в столицата", споделя мотивацията си Александър.

От ГИС-София ОП "Софияплан" получава ортофото изображенията, необходими, за автоматичната индексация на дърветата, които виждаме на новата карта. Това са повече от 3 600 огромни като размери аеро снимки, които са нужни на т.нар. machine learning algorhytm - или иначе казано:

Дървета, които машината разпознава

Изображения от автоматичната индексация на дървета

Снимка: ОП „Софияплан“.

"Захранихме алгоритъма с ръчно разпознати дървета. Тоест на някаква малка част от дърветата в изображенията. Посредством тях, указваме на компютъра, че това са дървета в масив, единични дървета или дървета по конкретна улица, а алгоритъмът разбира: "а-ха, аз трябва да търся това", споделя Александър.

Първоначално този алгоритъм е бил разработен от Масачузетския институт по технологии и е служил за индексиране на дървета в горска среда на база аеро изображения. Единият от програмистите на Софияплан - Кристиян Христов, обаче, го адаптира за градска среда.

"Има и други разработки, но на това ниво, в България се прави за първи път", казва още създателят на "ЕдноДърво". 

Изображения от автоматичната индексация на дървета

Снимка: ОП „Софияплан“.

Как се случва машинното разпознаване?

Кристиян адаптира алгоритъма DeepForest, който от своя страна е разновидност на RetinaNet - архитектура за разпознаване на обекти Ръчно бяха индексирани над 500 дървета, за да се обучи алгоритъма. Така обучен, той е пуснат да работи върху целия набор от ортофото изображения, като за 95% от тях разпознава габаритите на дървесните корони.

Това ще рече, че дърветата на съвсем малка част от цялата територия на общината, не са били индексирани.

Георефериране на получения резултат

Резултатът от автоматичната индексация е отнесен обратно към реалните му географски координати посредством изведена от екипа математическа функция. Определеное и посадното място според всяка дървесна корона. На база на габаритите ѝ е изчислена централна точка (центроид). Добавена е и допълнителна информация за - тип дърво (иглолистно/широколистно/неопределено); принадлежност на дървото към административен район и административна градоустройствена единица; надморска височина и др.

"ЕдноДърво" е лична инициатива на Александър. Директорът на Софияплан Любо Георгиев я припознава и общинското предприятие предоставя данни за по-качествена картна основа на платформата. Фондацията от своя страна предоставя събраната през платформата ЕдноДърво информация във вид на отворени данни. Така се развива актуалната карта на дърветата в София.

Инициативата за създаване на платформата ЕдноДърво се ражда на един хакатон организиран от Зелена София. В началото е платформата е давала възможност за картиране на празни посадни места. В последствие заедно със създаттеля ѝ - Йордан Дервишев, доразвихме платформата, като добавихме множество нови функции.

"Първата ни кампания беше финансирана от две банкови институции с грижа към околната среда. Изключително сме им благодарни за подкрепата. Климатичните промени са все по-осезаеми и не можем да си позволим да се правим, че човечеството няма влияние върху тях. В Съвремието ни е важно за големите бизнеси да имат зелени политики, не само заради имидж, а за добруването на всички. Част от бюджетите на бизнеса се отделят, насърчавайки такъв тип инициативи. Не малко бизнеси са се ориентирали към Зелената идея, което е чудесно!", споделя Александър.

"София е зелена по наследство, но това зелено застарява. Озеленяването на София и останалите български градове се е случило ударно в периода между 50-те до 80-те години на миналия век, по разнообразни причини - исторически, политически и т.н. Фокусът на управляващите, по онова време, е бил точно в това, защото са следвали определени модели на градската среда, които не са никак лоши. Реално има изследвания от 50-те и 60-те години, които с подробността и вниманието към средата са наистина впечатляващи. Много ясно си личи покрай старите булеварди колко големи зелени пространства са оставени от хората, които са планирали града по онова време. За пример бих дал веднага "Парк на здравето" от бул. "Витоша" към бул. "България". Там има една широка, зелена ивица, където заради растителността вредното въздействие от булеварда почти не се усеща във вътрешността на квартала", отбелязва Александър.

Изображения от автоматичната индексация на дървета

Снимка: ОП „Софияплан“.

Екосистемните услуги са свързани с всички онези ползи, които живата природа, ни дава като услуги, без да си даваме сметка за това, смята още той. Първата и най-съществена в глобален мащаб услуга е отделянето на кислород и поглъщането на въглероден двуокис. Фотосинтезиращите растения са точно онази част от природата, която поглъща и задържа въглерода - тя консервира. По тази причина, когато горим дървен материал, всъщност имаме изпускане на въглеродни емисии обратно в атмосферата.

И при горенето на хартия също...

Оттам насетне много малко хора си дават сметка, че освен всичко друго дърветата предоставят сезонна сянка, при обилни валежи водата се просмуква покрай тях и корените им в почвата. В тази връзка - един от индикаторите, който се мери в световен мащаб, е именно почвеното запечатване.

"Да си представим сега следната ситуация - имаме свободна почва и дървета върху нея - растящи, живи и здрави. След това имаме запечатана асфалтова настилка. В момента, в който се излеят поройните дъждове, а те с климатичните промени стават все по-често явление, се получава заливане на територията, преливане на канализацията и така нататък. Говорим за дърветата върху свободна почва, не върху запечатана такава, както често се среща в по-големите градове - посадени върху подземни гаражи, или върху някакъв друг вид подземно строителство - попиването на повърхностните води там не работи в същия размер както върху свободна, незапечатана почва. Дори да се погълне част от тази вода, по-голямата част от нея се излива през дренажа в канализацията. Изливайки се, тя натоварва цялата инфраструктура, а от там води и до преливане на реките. Това е една от причините за наводненията, които наблюдаваме в днешно време", обяснява ландшафтният архитект.

До известна степен, тук в България, не усещаме драстично (засега) климатичните промени..

Предците ни, намирайки това райско кътче, което е България, са били много умни да търсят баланса.

Борисовата градина

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Няма да сме пощадени, обаче. Климатичните промени чукат все по-осезаемо на вратата ни и трябва да се действа...", алармира Александър.

Той е виждал една от най-опасните стихии отблизо. Преди време участвал в гасенето на пожара на "Бистришко бранище" горе на Витоша като доброволец.

"Особено, когато гората е иглолистна, заради съдържанието на смола, която е силно запалима ... Тогава е страшно. Това е мощна на стихия, която не можеш да си я представиш или да опишеш с думи. Бях се концентрирал върху това да съм възможно най-полезен, затова и не мога да кажа дали съм се страхувал. По отношение на климатичните промени смятам, че ролята на всеки един човек е важна и то много. Акцентът тук е върху ежедневни действия, които да прекратим. Като това да не използваме пластмасови съдове е най-малкото, което можем да направим. Голяма част от нещата, които трябва да се учим е да редуцираме потреблението си цялостно", казва той.

Човечеството е доста разглезено. И това е част от проблема.

Всъщност тръгнахме от това, че София е зелена, но със застаряващо озеленяване. Това означава, че голяма част от дърветата в днешно време вече са на пределна възраст и се нуждаят от разумна постепенна подмяна. В градска среда те са поставени в сурови, неестествени условия. Това всъщност съкращава живота им. Летните температури в градската среда са по-високи отколкото в природата. През зимата е обратното.

Да обърнем поглед към климатиците, например...

"По някакъв начин уж се адаптираме към климатичните условия, но ако погледнем от далеч картинката - охлаждайки жилището си ние затопляме града. Това е една от причините за образуване на така наречените топлинни острови. Те са свързани с много неща. Липсата на дървета, на някои места е друга такава причина. Има тенденция по новите булеварди на София - да не се садят дървета. Като причина се изтъква това, че корените им увреждат подземната инфраструктура и настилките, но при 4 метра тротоар все трябва да има място за дърво. Има не малко примери за далеч по-тесни тротоари, на които има дървета", споделя наблюденията си Александър.

Витоша

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

В чужбина ползват на много места root control systems - системи за контрол на кореновата система. При тях основата на дървото се вкарва в нещо като паралелепипед, които отвежда по физиологичен способ корените надолу. Така вместо да излизат настрани и нагоре и да разрушават инфраструктурата и настилките, подминават това, което не искаме да бъде нарушено.

Така се прави на Запад, но у нас няма такава практика...

"Хората, които са се занимавали с озеленяване навремето, са имали доста познания и традиции в тази насока. Имаме познания за това как трябва да се озеленява, но част от тях сме позабравили. Факт е обаче, че голяма част от българските градове са много умно и устойчиво озеленявани", смята още Александър.

Видовете, които се използват за улично озеленяване са такива, че корените им не са инвазивни и разрушаващи. Много често се използва липа. Има три вида на територията на България - дребнолистна, едролистна и сребролистна. Сребролистната издържа много по-добре както на прекомерно затопляне, така и на вредните газовете заради власинките по листа от долната им страна.

"Когато е топло тя си обръща листата наопаки и по този начин се охлажда. Както кучетата, когато им е топло, си изплезват езиците. Липите нямат кой знае колко дълъг живот. Растат бързо, търпят кастрене, което е важно за уличната растителност, тъй като короната на уличните дървета не трябва да пречи на преминаващите автомобили, сгради, пешеходци, жиците на тролеите, електропроводите. Това е един вид, който е много подходящ, но трябва да се подменя през известно време. Когато дървото остарее или е видимо болно, има повреди, както ги наричаме в практиката. Когато ги срещнем, разбираме че краят на дървото е неизбежен и наближава"

Сигурен индикатор за наближаваща смърт на едно дърво са гъбите. Те са разнообразни.

"Какъвто и да е видът гъба обаче -, има ли го това е нелечимо. Дори да отстраниш гъбното тяло, мицела си остава в дървото и си плъзва. Единственият вариант е да дървото да бъде подменено". В противен случай, гъбата разяжда дървесината, предизвиква се гниене, а от там се отслабва физиологичната устойчивост на дървото и то става опасно за хората и средата.

Точно липсата на регистри на дърветата прави подменянето на дърветата стихийно. Подменяме дърветата едва, когато някой ни изреве и каже:

"Това дърво ще ми падне върху къщата, колата, върху главата"

Обикновено се действа по сигнали. Ако някой алармира.

Друг индикатор за силно влошено здравословно състояние на дървото е наличието на голям брой суховършия. Това са изсъхнали периферни клонки в короната.Когато има над 75% изсъхнали перифери клонки - няма какво да се направи. Може да се редуцира короната, но това е само временно решение. Хралупите също са знак за летален изход на дървото. Особено опасни са тези от тях, които са в основата на стъблото и в основата на короната. Тези в основата водят до опасност от падане на цялото дърво, а тези в основата на короната до прекършване на короната или на основни клони на дървото. Един клон може да тежи 200-300 кг или повече, падне ли... е страшно.

Градски парк в София

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

"Ясенът е много подходящ дървесен род за градска среда. Планинският и Американският ясен например имат гъвкава дървесина, устойчиви са на ветрове, понася добре подрязване, дават хубава сезонна сянка и красива есенна багра и не са взискателени към условията в градска среда. Кестените, които виждаме, че страдат заради климатичните промени, също са подходящи, но по-скоро в паркова среда. Нападна ги миниращия молец. Листата на кестена са много красиви през пролетта, и ако видите, че изведнъж стават кафяви - това е от привнесеният унгарски молец", казва ландшафтият архитект.

В България нямаме толкова строги рестрикции за внасяне на растителни видове. Поради тази причина има немалко инвазивни видове в България. Агресивни. Размножават се лесно и бързо превземат нови територии ... Като акацията, която не е типична за България. Не бива обаче инвазивните видове да се отстраняват масово. Много от тях са полезни и устойчиви. Към тях следва да се подхожда с високо ниво на контрол и повишено внимание.

"Акацията обогатява почвата с азот, което не всички растения правят. Но разпространението ѝ трябва да се контролира. При нарушени територии се ползва именно акацията, за да ги "излекува"", казва експертът.

Айлантът също е инвазивен вид. Той е подходящ за укрепване на скатове, понася чудесно суровите градски условия

"За него бяха решили в Столичната община да го махат, но е толкова невзискателен към условията, прави хубава правилна корона, дава сянка, устойчив е на ветрове и рязане. Ако бъде контролирано отглеждан - има множество полезни качества. В тази връзка много зависи как ще бъде направен регистъра на дълготрайната растителност", обяснява Петров.

Член 63, ал. 1 е мястото в ЗУТ, където се указва, че кметовете на общините трябва да организират съставянето на такъв тип регистър. Но не дефинират по-подробно.

"Всъщност е много важно как тези регистри на дърветата ще се случат в бъдеще. Имаме закон, но имаме много ограничена практика. Благоевград има регистър. В Габрово имат наченки за такъв... Други български градове също имат прогрес в създаването на тези регистри. Актуализацията им обаче е времеемка, трудна и скъпа процедура. За правенето на софийския регистър, като информационна система, помагах през 2017 година - като консултант и координатор. На Благоевград паспортизацията я предадохме и на хартия, и дигитално. Реално тези регистри не са случайно задължителни по закон", казва той.

Витоша от птичи поглед

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Дърветата са много ценен ресурс. Той е много строго пазен и към него много често се посяга неправомерно. Има случаи, в които инвеститори решават, че ще убият някое дърво и това трябва да се наказва по-строго, отколкото в момента с глоби, казва още експертът.

"Но на хора, които правят инвестиции, от които ще получат милиони, плащането на глоба не пречка, за да отсекат някое дърво", обръща внимание Александър.

Ако регистърът се актуализира, тези порочни практики ще могат да се следят и контролират по-добре.

До колко ни е важно да знаем състоянието на всяко дърво от тези над 5 милиона и половина около и в София? А извън големия град?

"Законът трябва да се промени. Трябва да има регистри най-вече за уличната растителност. В лесопарковете също трябва да има някаква буферна зона от порядъка на 15 метра от двете страни на алеите/пътеките - тези ивици да бъдат паспортизирани и вкарани в регистрите, а за останалите да се правят така наречените горски таксации. Това ми се струва по-разумно и оперативно работещо решение".

Има възможност това отчасти да се прави от въздуха. Все повече дистанционните методи навлизат в модерните градове, покрай космическата програма "Коперник" на Европейския съюз. Чрез сателитните данни не можеш да засечеш всяко дърво, по-скоро дървесни масиви. При аероизображенията, с които работи "Софияплан" може да се индексира съвсем мъничко бебе дърво, казва Александър.

Имам си любимо дърво

На този същия табан "Темелко Ненков" в Перник, който някога дядо му е ркултивирал, има един вид, който много рядко се среща в България. Gymnocladus canadensis или двудомен гимнокадус. По листа прилича на акацията, има впечатляващи дебели шушулки с лилав налеп, а семената му са супер твърди бобчета. Не можеш с чук да ги счупиш. Двойка тройка са. Всъщност идва от Северна Америка и преди време се е ползвало като заместител на кафените зърна.

"Малко хора знаят къде се намират. Трудни са за самовъзпроизвеждане. Дядо заедно с неговия екип са ги садили. Той ми ги показа. Впечатляващи са", казва Александър. "Засаждането на дърво не е толкова лесно и не може да бъде просто медийна проява. То трябва да бъде съобразено със средата, да са избрани подходящи видове, да са здрави фиданки, такива, които биха издържали на условията. Засаждането е само първата стъпка, но после идва и грижата за дърветата, докато те станат достатъчно големи да се грижат сами за себе си. Често се неглижира и не се говори толкова много за това, че после трябва да се поливат, кастрят, торят. Чувствителна са, като всички бебета, някои повече от други, както при хората. Ако може да се брои съставянето на паспорти на дърветата за грижа - грижил съм се за над 100 хиляди дървета в България, които съм картирал по различни български градове", обяснява ландшафтният архитект.

5 милиона и 500 хиляди индивидуални дървета, които алгоритъмът засича.

640 хиляди само за София-град

Основна задача на ландшафтните архитекти, като специалисти, е да браним зелената система. Тук много хора, които не са запознати, много крайно подхождат към темата за премахването на дървета. Сакън някой да не отсече ... Но всъщност градската среда е жив многокомпонентен организъм. Ако ще подобрим свързаността - пешеходна или велосипедна на отделни части на града или между отделни обекти на зелената система, трябва винаги да се търси разумен баланс.

Витоша

Снимка: iStock by Getty Images

Схващане за интелигентно общество е свързано с оптималното разходване на ресурси. Трябва да е щадящо и без да се генерира твърде много отпадък.

Последиците от изменението на климата вече се усещат съвсем осезаемо. Преживяваме по-топли eсени и по-влажни зими, по-горещи и по-сухи лета, и хладна, неприветлива пролет. Екстремумите в климата са налице. Нетипичните промени и резките крайности в поведението на вече познатите ни сезони, създават по-висока температура в градовете ни. Изменението на климата предизвика увеличаване на вредителите и болестите по дърветата в градската среда, каквито до скоро не са били познати. В допълнение и сушата в градска среда се увеличава. Някои от емблематичните дървесни видове са поставени пред безпрецедентна заплаха, като кестена и брезата...