#Иво Орешков е художник по образование и фотограф по призвание. В последните седмици решава да убие скуката вкъщи с изкуство, карайки илюстрациите да оживеят.

Иво Орешков нарича снимките си "картини от светлина". Самият той е преминал по пътя на тъмнината, борейки се с деградивни зависимости. Това, което го придържа до края на тунела, се оказва изкуството.

В последните години амплоато му е на сватбен фотограф, смятайки, че ценните моменти в живота заслужават вечност. Но ежедневието му се лута в различни светове - Монголия, Сахара, романтичния свят на приказките и скалите на Черни връх.

Кадрите му са толкова запомнящи се, че някои от тях остават отпечатък завинаги - като снимката "Ангелски криле" на заскрежения Черни връх, която със сигурност сте виждали. 

Новата му серия е по-скоро на границата между фотографията и изобразителното изкуство, внасяйки добро настроение в карантинния живот.

Затова и я нарича "Карантинна фотография".

Как е успял един таен агент от "Под прикритие" да се превърне в картинка от "Пипи Дългото чорапче" и каква е историята на Монголското момиче - разказва специално за #URBN Иво Орешков. 

 "Всъщност идеята не е свързана точно с Пипи. След като започна карантината, заради пандемията, попаднах на един фотографски конкурс със заглавие „Изкуството вкъщи“. Там беше споменат известния цитат на Стив Джобс:

“Добрите творци копират, великите творци крадат“

Идеята на конкурса беше, да се направи “копие” на известно произведение на изкуството в домашни условия. Това ме мотивира да направя няколко снимки за конкурса и така се роди проектът ми „Карантинна фотография“. Иначе, самата идея да правя „копия“ на велики артисти и техните произведения чрез снимки, винаги ме е привличала и ми се струвала забавна. Правил съм го и преди, ей така - за забавление".

Така забавлението за Иво Орешков се превръща в ежедневие и начин да е по-жив и мотивиран в условията на социалната изолация. С думи прости - убива скуката. 

Друга причина за серията е посланието, което фотографът изпраща до хората - да не се страхуват. 

"Мисля, че психозата, която ни облъчва чрез медиите по време на пандемията, е изключително вредна за психиката на хората и напрежението, което се внася е направо кошмарно. Мисля, че хората имат нужда от позитивни, забавни и смислени послания като „Не се страхувайте!", "И това ще преживеем",  "И това ще отмине.“ Надявам се, поне малко от снимките ми да успяват да вдъхнат тази надежда у хората", казва Иво.

В серията с илюстрации от любимия роман "Пипи Дългото чорапче" се включва и познатият от "Под Прикритие" актьор Ивайло Захариев.

Когато ти писне да си под карантина и има на кого да си го изкараш

Снимка: Иво Орешков

"С Ивайло сме много добри приятели. Запознахме се още преди години по доста интересен начин. Тъй като и двамата сме вярващи в Бог, за първи път се срещнахме в протестантската църква, от която сме част. Тогава събирането беше в една зала, претъпкана с хора, дошли да чуят проповедта на пастора. Нямаше никакво място вътре и хората бяха по стълбището,  та чак до двора, като усилено напрягаха уши, за да чуят Божието Слово. Ние с Ивайло се оказахме един до друг, седнали на стълбището. Тогава той беше дошъл за първи път на църква, доведен от свой познат. Така се заговорихме и се запознахме. Постепенно, покрай темите за Исус и Библията, започнахме да общуваме по-интензивно и се зароди едно добро и истинско приятелство, което продължава и до днес. През годините много пъти съм го снимал и сме си правили много фотосесии, ей така - за забавление" , споделя за познанството си с известния актьор фотографът.

Безмъртните - актоьрът Ивайло Захариев и легендата Чък Норис

Снимка: Иво Орешков

Настоящите снимки от проекта „Карантинна фотография“ също са направени по този начин -    основно за забавление. 

Когато си под карантина, затворен само с домашните си любимци

Снимка: Иво Орешков

В ролята на Пипи влиза Станислава, с която Иво се запознава на неговата изложба „Сахара като от приказките на Шехерезада“, на която представя с черно-бели снимки пустинята.

"И тъй като в момента с моите деца четем „Пипи дългото чорапче“, реших, че мога да направя няколко снимки по картинките от книгата. Стани ми се стори идеална, за да влезе в образа на Пипи. А освен това знаех, че е достатъчно щура, за да ми се върже на акъла и да си плесне пържено яйце на главата. И излязох прав. Плеснахме ѝ яйцето на главата и направихме яката снимка", разказва за своята Пипи Иво Орешков. 

Сахара като от приказка на Шехерезада

Снимка: Иво Орешков

Сватбената фотография е основно занимание повече от 12 години за фотографа-художник, но в момента всичко е в застой. Сватбите и събитията се отменят и не се знае кога хората ще успеят все пак да се врекат във вярност. Иво от онези хора, на които сватбите и младоженците му липсват - особено заради емоцията. Но пък е намерил своя начин да създава емоционалното си изкуство. 

"Това, което се случва в момента, наистина е неочаквано и непредвидимо за всички ни. Плановете, които си бяхме правили преди месеци изведнъж се промениха драстично. И понеже бъдещето за сега е неясно и никой не знае как ще продължи живота за напред, аз продължавам да се уповавам на Бога и да черпя оптимизма си от Библията, както правех и преди пандемията. Там има един стих, който гласи, „че всичко спомага за добро на тези, които обичат Бог“. Аз много силно вярвам в това и не знам как, но съм сигурен, че всичко това по някакъв начин ще е за добро", споделя Иво Орешков. 

The lovers by the quarantine

Снимка: Иво Орешков

У дома постоянно посяга към фотоапарата. Забелязва всичко и не успява да се сдържи да не снима. Било то интересна светлина, влизаща през прозорците и осветяваща интересен предмет вкъщи. Било то някоя интересна физиономия на децата или пък сцена в градския транспорт.

"Имам цяла поредица снимки, която се казва „Трамвай 22, най-екзотичният трамвай в столицата“. Нея съм я започнал още през 2008 година и все още продължавам. Само че сега често използвам фотоапарата на смартфона си, а не DSLR-а. Но това е без значение. Както има една поговорка, че най-добрият фотоапарат е този, който ти е под ръка. Това е голяма истина и аз се възползвам постоянно от нея", казва Иво.

Ангелски крила

Снимка: Иво Орешков

Една от най-запомнящите му снимки е тази на затрупаните като ангелски крила скали на Черни връх.

"Помня този момент ясно. Това беше в зората на моята фотографска практика и това е един от първите ми пейзажи. Беше през зимата на 2008-ма година и тъкмо си бях купил първия огледално-рефлексен фотоапарат. За да я има тази снимка, също не стана без Божията намеса и помощ. Не само защото снега наподобява на ангелски крила, но и защото по това време на Черни връх беше непрогледна мъгла. Спомням си, че стоях на топло в чайната на върха и тайничко в себе си молех Бог „да ми удари едно рамо“ и да открие гледка поне за няколко снимки. Така са начинаещите фотографи, готови са винаги да снимат и искат това повече от всичко друго. И изведнъж, сякаш Бог отговори на молитвите ми. Облаците от мъгла се разредиха, движени от вятъра и откриха част от пейзажа навън. Грабнах фотоапарата и изтичах да снимам. Може би след не повече от 10 минути всичко отново потъна в мъгла и повече нищо не се видя. В промеждутъка успях да направя само няколко кадъра, един от които беше снимката с ангелските крила. Тя стана и първата ми официално публикувана снимка в популярното по онова време списание „Одисей“", разказва Иво Орешков. 

Монголското момиче

Снимка: Иво Орешков

Друг заопмнящ се кадър е "Монголското момиче". То е истинско, казва се Заманбол и е само на 13 години, когато Иво я снима. Тя е ловец с орли. Казахска номадка е в алтайския регион на Монголия, част от поколение номадски младежи, които прегръщат обичаите от вековете, докато търсят връзка с корените си и дивата природа в свят, преобразуван от технологиите.

Младото момиче, което през седмицата ходи на училище в града и се връща в юртата на номадското си семейство през уикенда, цял живот живее сред орли. Занаятът за лов с орели и е предаден от дядо ѝ Матей. С него до себе си, тя и орелът дори са ловували вълци. Дядо ѝ я е научил на всичко, което знае за лова с орли - как да комуникира с птицата в небето, как да и шепне успокояващо, когато кацна на ръката ѝ. Когато дядо Матей умира, момичето наследява ценната му птица.  Ловците имат силна връзка с прицата си и нея, сякаш е част от тяхното семейство. Пеят на орлите си, за да свикнат с гласа им.

Иво Орешков по време на работа Снимка: Руслан Асенов

Снимка: Руслан Асенов

За Заманбол нейният орел олицетворява бабите и дядовците ѝ.

Според обичая след няколко години на "вярна служба" орлите биват пускани обратно в дивата природа. Заманбол е на 13 години, когато освобождава първия си орел -  този, който е наследила от дядо си. Преди орелът да бъде пуснат, семейството на Заманбол заколва овца по случая. След това вързват бяла панделка около крака на птицата и тя отлита към планината.

"Бях тъжна", каза Заманбол, "но исках тя да бъде свободна."

The Magician

Снимка: Иво Орешков

Иво Орешков също застава пред собствения си обектив  -  както Ивайло Захариев, Станислава, Монголското момиче и много други. Само че не интерпретира герой от детски книжки, а картини на любимия ми сюрреалист Рене Магрит.

I`m not afraid

Снимка: Иво Орешков

"А чудесната ми съпруга, освен, че ми асистираше, също взе участие с определена роля в някои от кадрите", казва фотографът-художник. 

Иво Орешков по време на работа Снимка: МАрта Божикова

Снимка: Марта Божикова

Защо ни е нужно сега да се обърнем към детството, визирайки Пипи, питаме Иво Орешков. 

"Тук ще цитирам един любим автор, известният писател К.С. Луис, който е казал:

„Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“.

Мисля, че е бил напълно прав.

Иво Орешков по време на работа Снимка: Нончо Иванов

Снимка: Нончо Иванов

А дали ще има още прелюбопитни истории от фотографа-художник? Може би, кой знае…Ние просто ги очакваме. 

Още от "Карантинна фотография" и Иво Орешков вижте в галерията >>>