#Унищожени заводи, забравени читалища, паметници, превърнати в руини. Тези гледки могат да се видят във всяко населено място, особено в тези по-далеч от столицата. Част от тях имат своеобразния "късмет" да привлекат интереса на ново поколение фотографи и градски изследователи, заснемащи и документиращи разрухата.
Самите ние сме писали за изоставените перли в сърцето на София, за българския Припят и дори сме слизали в най-големите и известни подземия на София и Варна. Този път материалът ни ще е малко по-различен.
През последните месеци урбекс общността в България откри една от най-любопитните изоставени сгради у нас - Болница за белодробни болести село Радунци. Решихме лично да проверим на какво се дължи това.
Най-голямата белодробна болница на Балканите
Историята на обекта в село Радунци е наистина увлекателна и започва преди почти 100 години.
Вижте как изглежда най-голямата белодробна болница на Балканите днес >> >> >>
В началото на 20 век много българи страдат от туберкулоза. Болестта отнема най-добрите години от живота им, а лекари, общественици и държавници търсят път за справянето с нея.
Възниква идеята да се направи специализирана болница, в която на пациентите да се предложи най-добрата възможна грижа. През 1935 година Висшият медицински съвет назначава комисия, в която влизат някои от най-добрите медицински професори и академици. Целта й е да открие подходящо място за построяването на белодробна болница.
Из болницата
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgКомисията провежда 20-месечно изследване, при което търси възможно най-чист въздух и подходящ климат за лечение. Членовете се спират на локация, разположена сред зелените склонове на южната част на Стара планина, в близост до град Казанлък и с надморска височина от 670 метра.
Указ на Борис III определя 500 декара гора за целите на строежа.
Архитектът на проекта е Виктория Ангелова-Винарова, чието дело са Втора хирургия към Александровска болница в София, Столичната библиотека, Националния природонаучен музей, Първа девическа гимназия в Пловдив (днес АМТИИ) и Морското казино в Бургас. Тя е едва третата жена архитект у нас, а много от оставените от нея сгради днес имат висока културна стойност.
Строителството започва в началото на 1939 година, но Втората световна война поставя пауза на проекта, докато той още е в началната си фаза.
Из болницата
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgСлед 9 септември 1944 година построяването на болницата се превръща в приоритет за новата комунистическа власт. Включват се бригади, работещи дори през зимните месеци. Около болницата е създадено цяло село, както и ЖП гара.
На 1 ноември 1955 година белодробната болница отваря врати. Още на първия ден в нея са приети 50 пациенти с костно-ставна туберкулоза.
През годините болницата се развива и сдобива с фитнес уреди, рентгени, апарати за физиотерапия и рехабилитация. Легловата база постоянно се разширява, а медиците се специализират в борбата с целия спектър от туберкулозни заболявания.
Рентгенът в болницата
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgВ края на 60-те години учреждението се превръща в най-голямата белодробна болница на Балканите. Това е видимо и днес - основната сградата е дълга над 300 метра и има 4 етажа, както и мазе.
Тъй като много от болните остават в санаториума за дълго, в него стартират образователни курсове. Създадени са школи за квалификация по машинопис, ремонт на електродомакински уреди, хладилно дело, часовникарство, шивачество и плетачество.
Стая за обучение на техници и шивачки
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgМестните споделят, че болните придобивали ценни знания и дипломи, а работата след оздравяването им била гарантирана. Дори днес в болницата могат да се видят десетките класни стаи.
За болните в по-добро състояние са създадени киносалон, футболно, волейболни игрище и цветарник. Направени са пътеки и места за разходка и наслаждаване на красивия пейзаж и гъстите старопланинските гори.
"Преквалификацията"
До 1991 година болницата е помогнала на хиляди да се спасят от тежката болест и да започнат един нов живот. Липсата на финанси обаче води до постоянно намаляване на персонала. Легловата база се съкращава наполовина. През 2000 година комплексът е преобразуван в търговско дружество, като в тази си форма белодробната болница успява да издържи до 2015 година, когато е принудена да затвори врати.
Дотук историята е колкото показателна, толкова и типична. Болницата издържа смяната на няколко политически режима и Втората световна война, за да потъне в забвение в началото на 21-ви век.
Лекарски кабинет със социалистически велоаргометър
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgФактът, че проектът е решен спрямо архитектурните идеи на модернизма от 30-те години на миналото столетие и е дело на исторически важен за родината ни архитект, също не помагат за спасението на сградата.
Мнозина от местните споделят с недоумение, че докато днес светът е повече от година в пандемия заради вирус, който нанася най-тежките си удари по белите дробове, то някогашната най-голяма белодробна болница на Балканите стои изоставена. И то във време, в което други народи строят болници за дни.
Отбрана срещу мародерите
Историята на най-голямата белодробна болница на Балканите обаче е по-различна от тази на множеството сгради с подобна съдба у нас.
Оказа се, че изоставените коридори не са пусти.
Мястото за почистване на медицинския инвентар
Снимка: С. Върбанова, Dir.bgКомплексът се охранява от доброволци. Мъже от селото пускат урбекс туристите да заснемат, но не позволяват кражби и вандалщини. Те не са наети от никого, а правят всичко, за да не допуснат разграбването на болницата, която е причина за възникване на родното им място.
Доброволците заковават всеки отворен прозорец и следят някой да не задигне нещо. Именно заради дейността им много от инвентара на болницата е непокътнат. Всъщност мястото изглежда коренно различно от мнозинството изоставени сгради в България, които са напълно "оглозгани".
Например, столовата още стои, в състоянието си преди финалното заключване.
Столовата
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgДоброволният отряд по отбрана е барикадирал големите входове на болницата и те са напълно недостъпни. Това не е направено без причина.
"Централният вход на нашата болница е бил предназначен и за тържествено посрещане на делегации. Поради тази причина може да видите, че целият е облицован с бял камък. Тук има и две огромни мраморни саксии, всяка с тегло от 500 килограма", разказват доброволците.
"Бялата стая" на централния вход
Снимка: С. Върбанова, Dir.bgМраморните саксии са се сторили изключително апетитни за мародерите. За открадването им бил необходим екип от 5 души. Грабежът обаче е спрян. Когато доброволците казват на мародерите да върнат саксиите откъдето са ги взели, те изпълняват с неохота. При връщането едната саксия е счупена, а едно от стъпалата на централния вход - изкъртено.
На барикадирания вход се вижда и част от счупаната мраморна ваза
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg"Определено не им стана приятно, когато разбраха, че не могат да крадат. Организаторът на бригадата даже взе да се оправдава, че искал да спаси саксията, а не да я открадне. Като я задигаха, внимаваха, но за връщането ѝ не си дадоха зор и я счупиха", споделят пазителите на болницата.
По думите им мародери има от всеки етнос, класа и възраст. Опитът за кражбата на мраморните вази например бил извършен от по-заможен човек, успял да организира превоз и "работници".
Времето все пак е оставило отпечатък върху болницата
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg"Почти пред очите ни младежи задигнаха кошовете за биологичен отпадък. Бягаха много бързо и не успяхме да ги хванем. За какво са им?", питат се охранителите.
Доброволците споделят с тъга, че не са успели да предпазят всичко от разграбване, но правят каквото могат. Те знаят, че няма кой друг да пази болницата така съвестно - пари за охрана няма, а и непроверени хора от друго място лесно можело да се поддадат на корупция от мародерите.
Изпочупена лаборатория
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bg"Някои са по-нагли и прости от други. Като видят, че не могат да откраднат и чупят. Някои сякаш идват само, за да чупят и напакостят. Крайният резултат е ясен", споделят двамата мъже.
Здравата връзка с родното място и чувството, че болницата и нещата в нея принадлежат на цяла България, кара бранителите да не се отказват от делото си. Въпреки това те желаят да останат анонимни и не се хвалят много с делото си. Надяват се някак си болницата отново да се възстанови и нещата да потръгнат в положителна посока.
Стая, вандализирана от неизвестни
Снимка: Стоян Гогов, Dir.bgПримерът на доброволците от село Радунци е изключително важен. Те не пъдят хората, отиващи да видят сградата с добри намерения. Дори им помагат и разказват за историята на болницата.
Жертвайки от времето си и рискувайки да не бъдат нападнати, местните са спасили и продължават да спасяват един уникален обект от пълно унищожение.
"Грабителите не спят", споделят доброволците и допълват - "Не трябва да спим и ние!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}