Бензинджията

Хитра Петра

#Градските истории са любимата ни тема за разговор с приятели. Особено ако са за малки добрини, големи хвалби, ако са забавни, злободневни и ни карат да си мислим за точно онзи наш любим познат с подобен манталитет... Затова и #URBN oтделя специално място за анекдотичните разкази на #Хитра Петра! Щафетата се поема от писателката Диана Петрова, която влиза в ролята на разказвача! Очаквайте нов градски анекдот всяка седмица!

***

Mного е сладко да срещнеш човек от своята кръвна група.

Спирам днес на любимата си бензиностанция и отново неподходящо. Виждам, че моят бензинджия е там и си викам: "Спокойно. Просто ще научиш още един урок днес."

Слизам и той ми казва с обичайния си благ глас:

- Можеше да спреш малко по-напред, за да стигна резервоара.

Тактичен е. Ако беше обикновен български мъж, от кръвна група, различна от моята, веднага щеше да вдигне скандал, който да свършва на думички като "п*тка", където може да поставите "а" или "у", най-добре двете в поредност на номерата и същата градация.

- Благодаря ти - казвам. - То вярно, че така си ме учил.

- Учил съм те, ама пак не си се научила - укорява ме на шега.

- Чакай, ще спра на другата колона направо.

Чака. Какво да прави. Усмихва се. Добронамерен е. Единствен сред толкова много мъже разбирачи.

- Обикновен дизел за 50 лева - добавям.

Влизам да плащам и започва едно чакане. Чакам, чакам, накрая на екрана се изписва сума от 88 лева.

- А - учудвам се аз, след като почти съм допряла картата за плащане.

В този момент влетява този мъж, който е към 100 килограма, дребен, със светлосини очи. И от вратата ръкомаха.

- Ще ти ги платя!!! - вика, така че и кроасаните от рафта се разшумуляват. Ама това е от вятъра, който влиза с него, не защото е много драматично.

- Бе, ще ми ги плащаш - отговарям с усмивка и почвам да мисля какво обяснение да дам, за да намаля неудобството му.

С ужас забелязвам, че се забавям в измислянето. Човекът свежда глава, изчервява се и търчи към банкомата да тегли тези проклети 40 лева, които ми е надсипал. Плащам, получавам похвала от жената зад щанда:

- Знаете ли, една учителка оня ден поиска да й платим 5 лева. Пет лева - повтаря тя отчетливо.

Излизам. Моят човек търчи с изтеглените пари.

- Моля те, ще ме обидиш. - Боже! - не се удържам да изрека името божие и в този момент внезапно измислям обяснението, с което да стопя неудобството му.

- Аз ти благодаря. Едва сега се сетих, че трябваше да напълня резервоара до край. Майсторът казал на мъжа ми, че колата ми прави проблеми, защото не пълня резервоара до край.

- Ще ме обидиш. Взимай парите - настоява моят близнак по душа, който ясно вижда, че се мъча да хитрувам. И започвам пинг-понга.

- Ти си ме научил на толкова неща.

- Искаш да кажеш на едно.

- Всеки прави грешки.

- Вземи парите, унесох се днес и не забелязах. - Чуй ме. Сипал си дизела, нали?

- Е, да. - Мислиш, че няма да го изхарча ли?

- Ще го изхарчиш. - До следващия път - намигвам му.

Качвам се в колата и потеглям. Толкова съм развеселена, че си пускам любимо парче. Правя завой и излизам на пътя. Поглеждам встрани. Бензинджията ми маха с ръка.