#„Прегръщащия дървета“, „Танцуващия с вятърни перки“, „Врагът на въглищата“, „Възобновяемият“, „Хари Кришната“, „Хари Хипито“, „Вуйчо Веган“, „Ал Горският“, „Въглеродно неутралния“, „Сой бой“, „Тофу-тът“, „Зеленски“... Хари Криванчев имаше изобилие от прозвища, до едно продукт на неговата дългогодишна обсесия по спасяването на света.

Криванчев живееше с усещането за планетарна мисия още от трети клас, когато в един ден изгледа един след друг климатично-апокалиптичните документалки „Неудобната истина“ на Ал Гор и „11-ият час“ на Леонардо Ди Каприо.

Късен милениал, пръкнал се в уютен дом на софийско семейство от горната средна класа, Хари не беше повлиян от фентъзи филмите, крими сериалите и компютърните игри на своето поколение. Той не се вълнуваше от специални ефекти, а от парниковия ефект. Докато неговите съученици обсъждаха динозаври и дракони, а по-късно гаджета и „гъзареене“, Криванчев си мислеше за рециклиране и въглеродни отпечатъци.

През годините родителите на „Прегръщащия дървета“ се замогнаха още повече и го пратиха да учи по специалността „Околна среда и климат“ в елитен колеж във Великобритания, където младежът окончателно „намери себе си“ и драстично изостри своя фокус върху избавянето на планетата от гибел. „Танцуващия с вятърни перки“ се върна в България и със свои идеологически другари основа движението „Шах и (кли)мат“ - арт колектив за действие и „повдигане на дебат“ за бъдещето на света.

„Врагът на въглищата“ си хвана гадже, което определено не избра само заради името – Горичка Петрова. Тя също споделяше неговите страхове за човешката индустриална алчност, която заплашваше да превърне красивата ни и зелена майка земя Гая в прашна пустиня от поредицата „Лудия Макс“.

В началото на август Хари „Кришна“ Криванчев навърши 24 години. В утрото на празника „Възобновяемият“ отиде до тату студиото „Мастилията“, за да довърши цветната рисунка на Грета Тунберг, която покриваше почти целия му кокалест гръб. Хари не беше нито висок, нито нисък, притежаваше хърбаво, но някак жилаво тяло, поглед, който сякаш излъчваше вечно възмущение и зрелищен нос, легитимиращ фамилията му Криванчев. „Вуйчо Веган“ си беше пуснал хипстърски мустаци, имаше флешове в ушите и се обличаше почти изцяло в многоцветни поръчкови дрехи източен стил, изработени от коноп или лен.

За вечерта „Врагът на въглищата“ беше запазил маса в новия веган ресторант „Оризия“ и възнамеряваше да прекара една великолепна еко вечер с Горичка. А на следващата сутрин с останалите активисти от „Шах и (кли)мат“ - арт колектив за действие и „повдигане на дебат“ - щеше да пътува за морето.

Това нямаше да бъде просто обикновена морска еко ваканция на каравана и с минимално изразходване на енергия. С другарите си по кауза, Хари „Хипито“ Криванчев планираше поредната мисия. Бяха поръчали 20 пакета с протеини, брашна и други наскоро одобрени от Европейския съюз хранителни изделия, направени от насекоми и имаха намерение да проведат импровизирана кампания по убеждаване на хората по морето, че това е бъдещето. Щяха да съчетаят полезното с приятното. Почивката с пропагандата.

„Ал Горският“, гаджето му Горичка и останалите екоактивисти искаха да пътуват на стоп, но се усетиха, че повечето им потенциални шофьори до морето щяха да карат на бензин или газ. Затова все пак решиха да поискат пари от родителите си, за да наемат електрически автомобил и с него да отидат на животоспасяващата си акция по захранване на туристите от Черноморието с протеин от щурци и брашно от червеи. Горичка беше единствената от дружината с книжка и щеше да шофира докато „Въглеродно неутралния“ и другите планираха да публикуват постове в социалните мрежи на всеки половин час и да информират публиката за развитието на своята обществено важна и научно-обоснована информационна кампания за запознаване на българина – а и на гостите от други държави - с ползите от яденето на насекоми.

Ето ги сега нашите климатични герои. Опиянени от няколко литра еко Розе, напушени като „копелета от Кингстън“, те се отбиват в един от най-големите курорти на българския бряг. Бетонно-неонова джунгла, която знаят, че могат постепенно да превърнат в оазис на въглеродно неутралната футуристична феерия. Все от някъде трябва да се започне. „Грета почна още от училище, а стигна до Давос и Ди Каприо“, мислеше си Хари „Сой бой“ Криванчев, докато свиваше пореден масивен масур в листче за „120-ка“ от коноп.

Групата вече е в центъра на курортния живот и драстично се отличава от всички. Имат си плакати с надписи като „Спри климатичната катастрофа сега“, „Гая страда“ и „По-добре крек, отколкото стек“. Хари Криванчев монтира GoPro на своята сламена федора и влиза в градината на стек хауса „Бил дъ Бучър“ с плакат и пакет с чипс от гъсеници. Време е за лайвстрийм. Криванчев се приближава към към една от масите и привлича вниманието на огромния татуиран екземпляр с бръснат череп, една своеобразна стероидна „силвърбек“ горила, доминираща пейзажа на сепарето. Сервитьорката става свидетел на следния диалог:

Хари: Здравейте, знаете ли, че в момента ядете от бъдещето на човечеството. Кравите отделят флатуленции, които допринасят за климатичните промени. Предполагам, че и колата ви не е електрическа?

Горилата: Флату...кво?

Хари: Защо да сте част от проблема като може да сте част от решението. Нося ви малко чипс от гъсеници за дегустация. Пълен с протеини. Ще забравите за пържолите. Нека да ви сип... ю

Горилата: Бегай от тука бе джендър, кво праиш сега. Тва скрита камера ли е?

Хари: Моля ви не ме докосвайте, в момента сме на лайвстрийм...

Горилата: Абе, мама ти извратена, махай тия боклуци от масата...

Хари: Спазвайте дистанция, моля. Но, ето, само го пробвайте...

Сервитьорката с ужас видя как Криванчев опита да пъхне чипса от гъсеници в устата на масивния екземпляр, който с едната ръка отблъсна „предложението“, а с другата наби такава шумна плесница на Хари, че федората му отлетя на няколко метра, а камерата се строши на земята.

Хари залитна от силния шамар и удари лицето си в един дървен ръб. Горичка и другарите му се втурнаха към него и го вдигнаха, докато неубеденият в качествата на чипса от гъсеници гражданин обилно псуваше цялата компания. Те се изтеглиха от фронта в „Бил дъ Бучър“, заплашвайки със съд. Сервитьорката продължаваше да гледа стреснато.

Криванчев се събуди в спешното. Носът му беше строшен и... изправен. Фамилията му сякаш се обезсмисли. Но не и каузата. Никога не е бил по-убеден, че българинът трябва да се включи в спасяването на света. Хари нямаше търпение да го изпишат и да запретне еко ръкави. Скоро онази сервитьорка щеше да сервира скакалци на онази мутра и тя щеше мълчаливо да хрупа.

„Никой не може да спре прогреса“, помисли си Криванчев и опипа изправения си нос.