Летни изневери

Хитра Петра

Градските истории са любимата ни тема за разговор с приятели. Особено ако са за малки добрини, големи хвалби, ако са забавни, злободневни и ни карaт да си мислим за точно онзи наш любим познат с подобен манталитет... Затова и #URBN oтделя специално място за анекдотичните разкази на #Хитра Петра! Щафетата се поема от писателката Диана Петрова, която влиза в ролята на разказвача! Очаквайте нов градски анекдот всяка седмица!

***

Зной. Над нагорещения асфалт се надига вибрираща маса от изгорели газове. Лятото е приспало съвестта и всички мислят за море. Събота е и понеже скоро няма да видя морето, решавам да се поглезя, като ида на басейн.

Не съм отслабнала, но точно днес не се притеснявам от това. Имам да обмислям важно решение и ми се иска да остана насаме със себе си. Приготвям бански, чехли и хавлия, мятам се на стария фиат и отивам на басейна за първи път тази година.

Има реконструкции спрямо предната година. Разширили са плажната алея, като са наслагали чадъри с шезлонги и върху тревата. Скривам се под една от полусенките, слагам очила и шапка, събличам се и лягам. Крайниците ми са зажаднели за топлина, настудувала съм се през дългите месеци зима. Живея на първия етаж и колкото и да е топло, отдолу студът завзема краката като питон. Но все още не мога да се отпусна, напрежението не пада, а аз не съм решила какво да правя.

В един момент се нагорещявам и отивам да поплувам. Застига ме истинско облекчение в слънчевия сплит, детска радост при първия хладен допир с водата.

Плувам зле, с глава над водата. Правя няколко тигела и спирам да си почина в единия край. Още мисля как да постъпя. Започнала съм работа на две места, ей така, от любопитство, но язък за новия сертификат, който изкарах, защото още на първия месец взе да ми омръзва новата роля. Обаче ме е срам да се откажа толкова бързо – и от другите ме е срам, и от себе си.

- Аз съм Стоян, ако има значение.

Оглеждам се вляво, после вдясно, не виждам човек. Вдигам глава нагоре, над мен е, до ръба на басейна. Заговаряме се и след пет минути усещам как напрежението пада, става ми весело. Решавам да допусна флирта, въпреки че съм омъжена. А може би точно заради това. Ще ме разсее. Стигаме до вечеря след басейна. Разбираме се да се срещаме само за секс. Ставаме любовници. Връзката напредва, минава месец и този път отиваме заедно на същия басейн. Пием коктейли и пушим скъпи пурети.

- Искам да те питам нещо – казва той, а на мен това ми намирисва на нещо не-лятно.

- Карай направо. Искам да се пренесеш при мен. Да се... – задавям се с дима от пуретата, сядам, кашлям, а после отпивам здрава глътка от коктейла. Преди да вдигна глава, знам, че отговорът ми ще е ключов. Ако откажа, това може би ще е краят на тези така приятни неангажиращи срещи, които наистина ми помогнаха да взема решение и да прекратя еднаta си работа. Ако се съглася, ще си създам нови проблеми. Сещам се за съвета на една психиатърка. „Любовникът никога не може да ти бъде съпруг.“ Помня, че когато я чух да го казва, също пушеше.

- Виж, трябва да помисля – отговарям уклончиво.

Как стигнахме дотук? В доброто старо време мъжете ни използваха за секс, а ние тях, за да получим пари и сигурност. Сега вече не е така. Продължавам да разсъждавам, като вече съм се излегнала на шезлонга и зяпам през очилата в леко поклащащите се листа пред чадъра. Леснодостъпното порно, то е виновно. Отказа ни от секса такъв, какъвто беше – днес мъжете си доставят удовлетворение през безбройните сайтове, ала трудно си набавят взаимоотношения с жена. Жените пък се отдават по-свободно на удоволствията в леглото, така и така нищо вече не е тайна – снимано е и е преживяно от всички.

Знам си, че думата „морал“ е твърде далеч от това, което представлявам. Но решавам да се подчиня на единствения морал, който имам – този да остана вярна на себе си. Като си изневерих последния път и започнах да работя повече, не стигнах кой знае колко далеч.

Събирам багажа си и си тръгвам. Така е най-добре и за двама ни. Зноят на лятото ще му помогне да открие дълбоки взаимоотношения с друга жена, а на мен – друга липса на такива.