Любов, не си добре!

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #columnists

#В последните дни на есента, в #URBN публикуваме една импресия, посветена на разходките в планината Витоша и цветовете на шушукащите дървета. Снимките са направена по любимата пътека на Петър Дънов - "Сила и живот", по която всеки трябва да стъпва без да има лоши мисли и чувства в себе си, за да обърне внимание на величието на природата наоколо.

Бях възпитала любовта си така добре, че се събуждаше само ако я подръпнеш по-силно за опашката. Просто не исках много да мърда, така или иначе не успяваше да направи нищо особено за мен...Само се залисваше, някъде се губеше, после я търсих...

Затова и когато преди няколко седмици стана и се отърси, сякаш нищо не ѝ се беше случвало през всичките тези години, малко се учудих....

Беше рано за зимния ѝ сън, който ме отегчаваше до апатия. А сега изведнъж сякаш нямаше и намерение да заспива...

Още снимки от красивата есен по любимата пътечка на Дънов вижте тук>>>

"Почакай, Любов? Накъде така своеволно?" -ѝ казах. "Нещо се озърташ ама, напразно. Да не си гладна?"

Снимка: Личен архив

Вече доволно потривах ръце и си представях как ще се мята като риба на сухо, търсеща нещо, за което да се хване. Няма как да стане, Любов. Изхвърлих всичко ненужно, да не вземе да се закрепиш я за стара дреха, я за завивка...

А тя тръгна гола, клатушкайки се. Щяла да се разходи... Нагоре по Витоша....

"Накъде си тръгнала, бе, Любов? Кой те пусна да излизаш от вкъщи сама и гола?"

А тя само се обърна и ме погледна, някак присмехулно.... Тръгвам да я гоня, няма да я бъде тая!

"На Опърничавата ли ще се правиш? Не сме 15-годишни!"

Снимка: Личен архив

Тая даже не се обръща вече, като я викам по име. Някак самоотвержено, без да си дава зор дори да се направи, че не чува, както се казва - демонстративно, върви устремено напред, докато вече започвам да се чудя автобус ли гони, такси ли я чака или просто ще я вземат с кола завинаги, за да изчезне от погледа ми.

Къде отиваш, актрисо?!

Непослушна Любов! В колко часа ще се прибереш? Има ли кой да те изпрати? Ама ти всъщност къде отиваш...?

"Там, където не ме пускаш" - отговор достатъчен, за да ме вбеси автоматично!

Тръгвам след нея. В града ѝ е тясно и бяга, казвам си, няма да се върне скоро, ама ще ѝ писне да обикаля. Ще посети баровете по "Шишман" и ще ѝ мине. А тя се обръща и ме пита:

"Това ли искаш? Да се върна?"

Снимка: Личен архив

Не бе, ти луда ли си?! Гледам я - сложила си маска... Пристъпва някак сковано и същевременно изглежда красива...

"Красива си, ама нещо не ти е наред, от мен да го знаеш" , тросвам се аз.

"Диша ми се!", казва ми тя и прави няколко танцови крачки назад. "Диша ми се просто", шепти ми тихо и докосва носа си в моя.

Поглеждам навън. Ето каква била работата. Оная я чака! С цяла оранжада от паднали листа. Предлага ѝ да заминат за провинцията.

"Ще наемем къща", казва ми."Ще стоим до късно на открито, само с одеяла завити!"

Ами ако ми стане студено и теб те няма, Любов? Хукнала нанякъде да гониш вятъра...

"Вятър е само в главата ти!" , казва ми и отмята червените си коси. Гледам ги в очите и двете - тази Любов и тази Есен, тръгнали нагло и предизвикателно да се слеят.

Какво се разправят с мен тия двете...

Снимка: Личен архив

"Къде сте ми тръгнали, вие мити Любов и Есен? , провиквам се.

"На Витоша", отвръща ми тя и продължава напред. Гледам я вече безропотно.

За коя се мислиш ти, Любов?

"А ти за каква ме мислиш?"

"Любов, върни се...", вече ѝ се моля. "Хайде да си лягаме, не хуквай с Есента."

"А ти защо ме събуди?"

Снимка: Личен архив

ИЗБРАНО