Първо чух "Батут" в сторито на Ивка Бейби - естествената среда на съвременния музикален хит, който вече не пристига по радиото, не дебютира в телевизионно предаване и не се нуждае от критик, способен да различи мажор от минерална вода, а просто се появява между реклама на колаген, кадър от Дубай и философско послание за хората, които "не са оценили истинската ти енергия". Превъртях нататък, убедена, че интернет отново е произвел нещо едновременно лепкаво, шумно и краткотрайно - тоест напълно пригодно за вечността, измервана в TikTok седмици.

После видях десетгодишното момиче на съседите да се кълчи пред телефона си на същата песен и за миг изпитах онова специфично възмущение, което обикновено спохожда хората малко преди да започнат да произнасят изречения, започващи с "по наше време". Не ме смути танцът - децата винаги са танцували, понякога дори без да монетизират преживяването. Не ме смути и телефонът, превърнал детската стая в едновременно студио, сцена и медиен холдинг. Смути ме текстът, в който батутът очевидно не е спортен уред, "детският кът" не е място за игра, а парашутът участва в метафорична операция, която дори Министерството на транспорта трудно би лицензирало.

Разбира се, поп музиката никога не е била филиал на Френската академия, а човечеството е танцувало върху далеч по-съмнителни текстове, без цивилизацията формално да приключи. Новото не е глупостта -  тя е един от най-устойчивите културни жанрове. Новото е скоростта, с която продуктът прескача всички традиционни посредници между хрумването и детското съзнание: няма редактор, програматор, музикален директор или поне уморен възрастен, който да попита дали "даже баба ти на тая песен клати" е стих, диагноза или маркетингова стратегия. Има само алгоритъм, който не разбира намека, но отлично измерва задържането на вниманието.

"Батут" е почти лабораторно чист продукт на новата поп култура: ритъм, който не изисква слушане; думи, които не предполагат разбиране; сексуални намеци, достатъчно прозрачни за възрастните и достатъчно двусмислени, за да бъдат повтаряни от децата; щипка попфолк, малко регетон, нещо, което минава за рап, и общото усещане, че изкуствен интелект е получил задача да произведе песен по ключовите думи "вирусно", "BMW", "дупе" и "седем секунди внимание". Това не означава непременно, че песента действително е написана от AI. По-неприятната възможност е, че вече сме усвоили неговата логика толкова добре, че можем да създаваме като машина и без помощта на машина.

Преди звукозаписната индустрия произвеждаше личности, понякога изкуствени, понякога трагични, но поне изградени около някакво музикално умение. Днес инфлуенсърът пристига с готова публика, а песента е просто ново продуктово разширение - като серия тениски, козметична линия или протеинов десерт с лично лого. Момиче, което доскоро е рисувало капибари по поръчка и е натрупало хиляди последователи, напълно закономерно влиза в студио, защото в икономиката на вниманието популярността вече не е резултат от творчеството, а суровина, от която може да бъде произведено всичко. Включително музикална кариера.

Така инфлуенсърите не просто навлизат в поп музиката - те започват да измества̀т дори попфолка, онази стара и подозрително професионална система, в която все пак имаше композитори, текстописци, продуценти, оркестрации, вокални педагози и известно търпение между първата песен и националната известност. Чалгата, доскоро смятана за индустриалния край на културата, внезапно изглежда почти занаятчийска: като ръчно произведена керамика пред пластмасова чаша, излязла директно от алгоритмичния конвейер.

Някога песента създаваше звездата.

Днес звездата, или поне профилът с достатъчно последователи, си поръчва песен. Някога лейбълът решаваше кой заслужава да бъде чут, а сега TikTok решава кой може да бъде повторен. Това е съществената промяна, защото новата музика не се стреми непременно да бъде добра, красива или трайна - достатъчно е да бъде употребима: петнайсет секунди за танц, грим, шега, реклама, дете пред огледалото или възрастен, който иронично се преструва, че участва в забавлението.

И може би точно тук е истинският батут - не онзи от припева, а културата, в която всеки с достатъчно последователи може да отскочи от една професия към друга, без да докосне земята на компетентността. Днес рисуваш капибари, утре издаваш сингъл, вдругиден оценяваш участници в музикално шоу. Не ти трябва лейбъл, репертоар или особена причина.

Трябва ти TikTok.

Останалото е "тут-тут-тут".

ИЗБРАНО

Днес

Борисов: ПБ имат две политики, едната - за балъците в България

17479

Лайф

Сектата на "умните и красивите", история за превъзходство, родена от страх

7252

Корнер

Мондиал като Кечмания: Англия взе бронза след 10-голов фарс срещу Франция

39680

Бизнес

Сватбите в Гърция - под прицела на данъчните

6921

IT

Глобален срив засегна услугите на ChatGPT

4334

Impressio

Мистерията Лавлок: Потулена истина или легенда за червенокоси великани?

7374

Trip

Бъкингамският дворец е магнит за туристите, но защо кралското семейство не иска да живее там?

2594

Вкусотии

С вкус на лято: Малко популярната история на сладоледения сандвич

761