17-11-2017 20-11-2018

Владо Пенев: За ролята на болния Андре в "Бащата" откраднах от майка си

И още ... за паралелните пътища на политиката и културата и защо близо 50 000 души публика предпочитат театър пред шоу

11:31 | 27 май 2022 0 3107 Колаж: Траяна Генчева/Кадри: Народен театър "Иван Вазов"

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Фридрих Ницше казва: "Всичко, от което имам нужда е лист хартия и нещо за писане и тогава мога да преобърна света". Навръх светлия 24 май на гости в #Матине е един от най-забележителните актьори у нас - Владо Пенев, изговарял невероятни слова от невероятни сцени по цял свят. Празникът на българската азбука, просвета, култура и книжовност трябва да е всеки ден, затова и днешния ден е поредния празник. А денят, в който Владо Пенев е на гости в студиото ни крие и друг повод за празник - 40-годишнината от завършването на актьора във ВИТИЗ!

"Винаги се старая да се събуждам в празнично настроение. Твърдя, че животът и ежедневието трябва да се празнуват, а не да ги оставяме да се превръщат в банално ежедневие и да ни карат да се чувстваме нещастни, потиснати, отрудени. Така че днешният ден е поредният празник", казва актьорът.

Празник за него е и скорошното пътуване с режисьора Диана Добрева и трупата от спектакъла "Калигула" до Япония.

"Още повече, че съм бил на същия този фестивал, в същия този град Шизуока с Диана Добрева, като актриса тогава, преди 21 години с представление на "Сфумато". Винаги казвам, че всички големи, гръмки събития, които се случват сега в българската култура, на които обръщаме особено внимание, много рядко са първи. Винаги има нещо друго преди. Културата, сама по себе си, е процес. Няма как да решим от днес за утре да направим или зачеркнем нещо, това е процес на непрекъснато натрупване. Нужно е да познаваме историята на българския театър и изкуство, за да откриваме колко нещата се повтарят, развиват, вървят напред и да си даваме сметка къде се намираме".

Така Владо Пенев затваря един цикъл от 21 години, през онази 2001 година, когато е бил за първи път в същата онази зала.

Забелязва колко се е променила Япония, но и самият той. Колко различни неща му правят впечатление в стационарното, а той ги вижда с нови очи.

"В Киото имам интересна история от една, условно казано, "Каменна градина". Там няма растение. На пространство, постлано с чакъл, има няколко големи камъка. Монаси чертаят с редки гребла около тях концентрични кръгове в чакъла всяка сутрин. На останалата площ линиите са прави. Това място е за съзерцание. Изключително вълнуващо за мен, не за всеки. Докато съзерцаваш, знаеш, че от която и гледна точка да погледнеш, винаги един от тези камъни се крие, не се вижда. Не предполагаш, че има тайна на пръв поглед, но съзнанието ти знае, че един камък е скрит. Обикаляш, отиваш, тръгваш, връщаш се, съзерцаваш. За да си дадеш сметка, че смисълът е, че никога очевидното не изпълва съдържанието на това, пред което стоиш. Не знаем дали го има, дали е повече или по-малко. Никога очевидното не е със сигурност това, което е пред теб. В Западната цивилизация е различно, там е достатъчно нещото да изглежда, нещото да прилича на...", споделя за това преживяване Владо Пенев.

На Изток знаят, че трябва да влезеш дълбоко в този, пред когото стоиш, обобщава артистът.

Самият той се чувства близко до Целия свят. Иска да бъде навсякъде, да срещне всичко. Нищо не е по-ценно и по-важно от нещо друго, казва той.

Снимка: Официален профил във Фейсбук на Владо Пенев

След Япония заминава за Лондон с "Поетите". Различно е да рецитираш големите български поети пред публиката в чужбина, отбелязва Пенев. На българите зад граница им липса осезаемо контактът с българското.

"Така беше и в Лондон. Бяхме в Кралското Географско Дружество. Вътре бе изълнено с бюстове на лордове и изследователи, аристократично, вдъхновяващо, въздигащо", споделя Пенев и за това пътуване. "За съжаление светът никак не е лиричен, никак не е и поетичен. Тежък е светът. Не съм си представял, че ще стигнем дотам да има война. Ужасно е. Но пак казвам: Всичко това е процес. И политиката, и изкуството са процеси, които вървят паралелно. Това че дълго време не е имало кой да ни обърне внимание, че има стойностна, хубава българска поезия, която е важна, не означава, че хората не са се интересували от нея ", споделя Владо Пенев.

Припомня ни началото на "Поетите", което поставя Диана Алексиева - идеолог на проекта. Първоначално всичко започва с видеоклипове с рецитали на големи български стихове от актьорите, в пространства, които не буквално илюстрират темата и сюжета. Владо Пенев снима на летището стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща". Следва и видеоклипът с Юлиан Вергов, който рецитира Христо Фотев - "Наистина ли си отива лятото" докато вали сняг. Той събира 2 милиона гледания.

"Два милиона гледния на българска поезия, на български език - няма шоу в нея. Това е сериозна работа", подчертава той.

Така е поставено началото на "Поетите" каквито ги познаваме сега - с пълни зали, изкупени билети и любими стихове, представени от любими актьори.

"Между другото Захари Бахаров има много хубаво поздравление за мъжете, доведени на сила от жените си да слушат поезия", шегува се Владо Пенев.

Общото между всички актьори в проекта е любовта към поезията. Стихотворенията са техни избори. Не са режисирани. Това е причината "Поетите" да са въздействащи и лични.

Измъкваме го за малко от българската просвета, за да си поговорим за представлението "Бащата" по Флориан Зелер, под режисурата на Диана Добрева.

Снимка: Официален профил във Фейсбук на Владо Пенев

"Това е представление, посветено на 60-годишния ми юбилей. Премиерата се случи навръх рождения ми ден! Самата пиеса е мой личен извор. Държа да кажа, когато говорим за адекватността на българската култура да обърнем внимание как нещата при нас се случват абсолютно на време, а не със закъснение. Пиесата излиза 2016 година, през 2018 година вече има премиера в България и със сигурност изпреварва с три години филма "Бащата", за който Антъни Хопкинс получи своя "Оскар". Харесах пиесата и реших, че е подходяща да отпразнувам своя 60-годишен юбилей, защото героят по пиеса е на 80 години и ако ще я играя още 20 години - ще си дойде навреме", казва с усмивка актьорът.

Всеки един от актьорите е поканен лично от Владо Пенев.

Какво други артистично решение за сцената взима Владо Пенев - научете от видеото!

Пиесата "Бащата" има едно изключително качество, добавя актьорът. По много дидактичен, френски начин обръща гледната точка на зрителя.

"Той идва да е воайор и участва, доколкото му позволява в момента настроението, но от дистанцията на зрителя. Но с ходовете на разместане и объркване, много елегантно изведнъж се размества гледната точка и от просто наблюдател, зрителят влиза в главата на болния човек Андре и започва да възприема света през неговите очи. Винаги усещам тази магия", споделя актьорът.

Чува как хората хлипат, докато той повтаря от сцената, че иска да се прибере вкъщи и мама да дойде да го вземе.

Темата не е за забавление, затова Владо Пенев не си е представял, че представлението "Бащата" ще бъде поставено на сцената в Бродуей - меката на забавлението. Успява да го гледа точно там.

"Надявам се ролята да ме е обогатила, не мога да преценявам, но за мен беше съдбовно всичко. Загубих майка ми няколко години преди да се случи пиесата. Беше в начална фаза на тези проявления - Алцхаймер, деменция. Толкова хубаво е описано в пиесата, толкова ми беше познато всичко това. Майка ми непрекъснато седеше пред мен и въртеше в ръцете си хартиени кърпички - аз съм си откраднал това от нея за ролята в представлението. Свързам го със спомен, почит, уважение към майка ми. За съжаление, докато репетирахме, почина и на Диана Добрева баща ѝ. Той дълги години бе болен от Алцхаймер, крайна фаза. Диана казваше: "Аз не я поставям тази пиеса, аз я живея", споделя Владо Пенев.

Снимка: Официален профил във Фейсбук на Владо Пенев

Как една от сцените в "Бащата" е заключена в картина подарък от режисьора Диана Добрева ще научите от самия Владо Пенев във видеото!

"Ценно е, че при вас, навръх 24 май мога да обърна внимание на това: Измамно е усещането на хората, които се опитват да правят някакви неща с орпавданието "Тя публиката това харесва", визирайки пошъл формат с простотии и опитвайки се да го оподобят в театъра. С "Бащата" вече имаме 50 представления в пълен салон от 850-900 души. Затова държах да е на голяма сцена. Това са близо 50 хиляди души, които не се интересуват от чисто забавление. Гледат го, за да се вълнуват по друг начин, да се възвисят. Има друг смисъл в театъра. И когато казваме, че публиката иска - не трябва да я подценяваме. Една част може да иска едно, но в определен момент тази публика може да поиска нещо, което не си очаквал. За всяко нещо има публика, но е много важно дали си даваш сърцето, когато си пред нея", споделя Владо Пенев.

Той признава, че макар да означава аудиокниги в момента, не смята, че този нов вид дигитална книжовност може да измести добрите, стари книги.

"Четенето е ритуал. Прекрасно преживяване да стои с книгата, да гледаш буквите, да я държиш, усещаш, миришеш, да запомняш графиката, шрифтовете. Това не може да бъде част от преживяването, когато слушаш. А и когато чуваш един глас, делегираш му правата да интерпретира художествен текст. Четенето е лично преживяване и сам се вкарваш в друг свят, натоварен с твоите представи. Затова и трудно се прави екранизация по голяма книга", аргументира се той.

Снимка: Официален профил във Фейсбук на Владо Пенев

Още за спомените на Владо Пенев, за ролята му в "Народът на Вазов", какъв е мотивът му да стане актьор и каква е предствата му за свободата може да гледате в Матине онлайн, но и да ни слушате в Spotify и Google Podcasts .

Предаването с Владо Пенев ще бъде излучено в два епизода по WNESS ТV от 10:00 ч. тази събота и неделя!

ИЗБРАНО