#Някога Киото беше синоним на спокойствие, древни храмове и традиции, а днес е по-скоро шумен увеселителен парк. Тесните улички, по които някога се чуваха само молитви и стъпки, сега ехтят от звука на фотоапарати и гласове на туристи с телефони. Как желанието за автентичност се превърна в кошмар за жителите на града и какви уроци можем да научим от този феномен?

Парадоксът на популярността

Киото, бившата императорска столица на Япония, с над 2000 храма и светилища, е една от най-посещаваните културни дестинации в света. След 2023 г., броят на чуждестранните туристи нарасна значително. Градът отчита 30% ръст на чуждестранните посетители и спад от 15% при японските туристи. Това доведе до сериозни проблеми, особено в тесните квартали, където животът на местните започна да се променя.

Когато дзен се превръща в Дисниленд

Както описва Маги Джеймс, един от най-популярните местни гидове, в статията "Киото на нула Дзен" на New York Magazine*, ситуацията е "болезнена". По време на разходка из квартал Гион — прочутия район на гейшите — тя разказва, че уличките, украсени с фенери и дървени традиционни къщи, са препълнени с туристи, облечени в полиестерни кимона, наети за 20 долара на ден. "Никой от тях не е японец," посочва Джеймс към група мъже, облечени като шогуни.

Снимка: IStock by Getty Images

Туристите преследват гейши из уличките и често си позволяват да отварят плъзгащите се врати на частни традиционни къщи, мислейки си, че всичко вътре е предназначено за тяхното забавление. Това води до неудобни и натрапчиви ситуации. 

Стигало се дори дотам, че възрастни хора споделят ужаса си: "Седях и гледах телевизия, когато вратата на дома ми се отвори и тези влязоха много непознати хора, започнаха да говорят на английски, а ние просто загубихме ума и дума". 

Улиците вече не са безопасни и за гейшите

Снимка: Getty Images

"Една вечер, докато се разхождахме, мъж от Европа профуча покрай нас с телефон, вдигнат нагоре, гонейки истинска гейша в кимоно и традиционен грим, която бавно се придвижваше към работното си място. Туристите, преследващи гейшите, станаха толкова агресивни, че градът дори започна да изпраща известия до смартфоните на посетителите в радиус от километър около Гион, с молба да не тормозят жените.

"Когато дългогодишните ми приятели туристи идват да ме видят, казват: "Маги, дойдохме да видим онази Япония. Какво по дяволите е това?", разказва Маги Джеймс.

Светът в ерата на масовия туризъм

Живеем в епоха на свръхтуризъм: твърде много хора с твърде много пари и твърде малко места за посещение.

Броят на международните туристи се е увеличил с 60% през последното десетилетие преди COVID-19, което даде кратка пауза на най-популярните дестинации, преди силното желание за пътуване да ги залее с поток от посетители. Днес повече от 1.4 милиарда души пътуват в чужбина годишно, като средната класа в Китай и Индия непрекъснато нараства и започва да опознава света.

Единствената страна, която се очаква да отбележи спад в туризма тази година, заради враждебното си отношение към чужденците, са Съединените щати. Това означава по-малко дестинации в сравнително малкия списък с желани места за посещение. Според някои оценки 80% от туристите посещават само 10% от световните дестинации. Малки райски кътчета като Тулум, Позитано и Бали са препълнени отдавна, а дори и големите световни градове се борят да овладеят наплива.

Венеция, която посреща повече туристи дневно, отколкото има жители, забрани големите круизни кораби. Работници в Лувъра протестираха през юни, затваряйки музея за ден, в знак на недоволство срещу тълпите, искащи да видят Мона Лиза. Амстердам забрани строителството на нови хотели, а Флоренция - нови Airbnbs. Най-силно е напрежението в Барселона, където миналата година активисти маршируваха по улиците, поливайки туристи с водни пистолети и носейки плакати с надписи "ТУРИСТИ, ВЪН" и "НЕ СТЕ ДОБРЕ ДОШЛИ". Тази пролет активисти от цяла Европа се събраха в Барселона, за да планират още по-агресивни действия през лятото.

"Мирните средства са изчерпани", каза един протестиращ от Канарските острови.

Защо посегнахме на Киото точно сега?

Снимка: IStock by Getty Images

Масовият туризъм в Япония се разви по-бавно, защото пътуването дотам бе скъпо, трудно достъпно и сложно за навигация, особено за чужденци, които не говорят японски. През 2011 г. страната е посетена от около 6 милиона чуждестранни туристи - почти колкото Ню Йорк за един месец. През 2024 г. броят им скочи до почти 37 милиона, а за тази година напливът е вече с 25% повече в сравнение със същия период миналата година.

Причините за това са няколко: алгоритмите в социалните мрежи показват примамливи снимки на минималистични онсени (горещи извори) и луксозни омакaсе вечери; технологиите улесняват пътуването и придвижването; падането на йената прави посещението много по-достъпно. Едно от вайръл мемета по тази тема е на двойка милениали. То казва: "Как изглежда кризата на средната възраст на милениалите"  - се обръща към партньора си с призив: "Хайде да ходим в Япония!"

Киото - древен град и модерна сцена

Класическото японско пътуване включва три основни дестинации: Токио за суши и високи сгради, Осака за нощен живот и Киото за пътуване назад във времето. Киото е бил спасен от бомбардировките през Втората световна война, защото секретарят на отбраната Хенри Стимсън, който е бил там, е искал да запази храмовете и светилищата, датиращи от основаването на града през 794 г. като императорска столица на Япония.

Снимка: Getty Images

Сега Киото е модерен град с достатъчно елементи от Стария свят, за да привлече туристи, търсещи автентична култура сред изкуствената реалност на Запада. Подредените каменни градини, остри пагоди и извиващите се улици, обсипани с цъфтящи вишни, се превърнаха от оазиси на спокойствие в популярни сцени за видеоклипове в Reels и TikTok.

Баланс между икономика и автентичност

Властите в Киото предприеха мерки срещу нарастващите проблеми. Забраните за влизане в някои частни улички и глобите за нарушители вече са факт. Туристите получават предупреждения чрез смартфон приложения, които ги информират за правилата на поведение, като забрана за пушене на улицата, изхвърляне на отпадъци и нарушаване на личното пространство на местните. Въведени са и туристически такси за нощувки, които подпомагат поддръжката на градската инфраструктура.

Икономически ползи срещу социални проблеми

Туризмът носи сериозни приходи за Киото, подкрепяйки традиционни занаяти и чайните на гейшите. Въпреки това, местните жители усещат тежестта на претоварването. Много японски туристи вече избягват претъпканите зони, а напрежението между посетители и местни се увеличава. Появяват се случаи на вандализъм и недоволство, което прави ежедневието в града по-напрегнато.

Пътят към устойчив туризъм

За да възвърне своя дзен, Киото трябва да насочи туристите към по-малко известни райони и да насърчи посещения извън натоварения сезон. Системата за туристически пропуски би помогнала да се финансират проекти за опазване на културното наследство и подобряване на инфраструктурата. Продължаването на образователните кампании и въвеждането на диференцирани такси ще помогнат за по-добро разпределение на туристическия поток и защита на обществения живот.

Уроци за българските градове

Градове като Пловдив, Велико Търново, Несебър и дори София, говорейки за старата ѝ част, вече се сблъскват с подобни проблеми — шум, пренаселеност и социално напрежение. Опитът на Киото показва, че управлението на туризма изисква балансиран подход, който съчетава ограничения, образование и инвестиции в инфраструктура.

Киото изгуби своя дзен, когато туристите станаха твърде много и нарушиха тишината и спокойствието на града. Но сега, чрез строги правила, дигитални кампании и финансови механизми, градът се бори да възстанови баланса. Киото ни показва, че запазването на духа на едно място в ерата на масовия туризъм е възможно, но изисква воля и решителни действия.

*Цитатите в тази статия са вдъхновени и преведени от текста "Киото на нула Дзен" (Kyoto at Zero Zen), публикуван в New York Magazine.