От морето до София: За всяка нова игра е нужно ново начало

Пътуване, в което мислите и багажът се подреждат, а всяка минута носи нови прозрения и усещания

08:07 | 10 септември 2025 0 6439

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #directions

#Морето е време за равносметка.

Август има свой собствен език - жизнерадостен, авантюристичен, изкушаващ и смел като сърфистите между река Велека и морето в Синеморец. Помня ясно първия ден, след дългото очакване на пътуването, пристигаща в селото някак задъхана, сякаш съм тичала, макар да съм с кола. За първи път в живота си, освен да подреждам мислите в главата си, успях да подредя безупречно целия си багаж. Без да се налага да мъкна безброй торбички и допълнителни сакове, поставих целия си багаж за пътуването в три куфара - един голям и два малки - и за първи път багажникът на SUZUKI SWIFT с обем 265 литра, разширяем до 980 литра, изглеждаше добре подреден и обмислен. Всичко бе на мястото си, като малка метафора за вътрешния ред, който вече се оформяше в мен.

По време на пътуването ясно визуализирам малките улички в Синеморец, които се събуждаха с глъч, пълни с живот и очакване. Багрите на плажа, обагрен с шоколадови сенки, в които потъвах, затваряйки очи под лъчите, за да дочакам вечерта и нейния смях до късно под звездното небе, смущаван единствено от песента на щурците в двора на старата къща.

Пред очите ми, освен указателните табели за скорост, изплуват пресните спомени от десетте дни в Бяла, които се лееха плавно между ранните утрини със ставане без аларма в 6, докато морето още сънува, а слънцето се показва срамежливо, и жарките часове под чадъра с коктейл в ръка; между следобедната дрямка и дишането в полусън в синхрон с вълните; вечерните разходки и размисли, прекъснати от воят на чакалите в 22 часа, който напомняше, че трябва да си лягаме вече.

В последните седмици ваканцията край морето бе затоплила душата, разтапяйки всяка тревога и всякакъв лед. Мислех за това усещане за безтегловност, пътувайки обратно към София от последната лятна спирка - Варна, след близо три седмици на своеобразно пречистване от мисли и чувства. Варна бе друг свят - далеч от сюрреализма на Синеморец и Бяла, реален, градски, но не и натоварен. Разходките по старите улици носеха спомени за първи трепети и лудории от далечното минало, бягствата от училище в последните часове заради плажа, тежките разговори с майка ми относно разрешението да изляза с приятели на черно парти, защото "всички от гимназията ще са там". Стари сцени с нови тълкувания, вече играни сюжети, но с нови изводи на финала. Смехът, провокиран от старите спомени, вече не е горчив и не носи носталгия, а освобождение.

Пътят обратно

Пътуването от Варна към София минава с лекота със SUZUKI SWIFT - икономичен хибрид, пъргав с предно задвижване и 1,2-литров двигател с 82 к.с., готов за всяко предизвикателство. Имам му такова доверие, че успявам да се лутам сама във всички тези мисли, като всеки километър е нова тема за размисъл. Докато колата се плъзга по пътя, аз още съм там, където трябваше, за да бъде всичко преживяно.

Адаптивният круиз контрол и системата за придържане към лентата подсилват усещането за спокойствие. Камерата за заден ход и сензорите за паркиране позволяват да се концентрирам върху вътрешния пейзаж така, както и върху пътя - миналото се изчистваше, а аз се учех да виждам себе си и другите по нов начин.

Всеки завой и всяка права отсечка бяха като малки обрати в живота - моменти на избор и осъзнаване, че някои срещи и раздели са неизбежни, но нужни, за да донесат облекчението, след което продължаваш напред по правилния път.

Морските контрасти на различните преживявания бяха като степени на осъзнаване и етапи от порастването - виждаш себе си с гръб към открехнатите врати, които ти напомнят, че може би вече не искаш да влизаш там. Готов си за ново начало.

Завръщането

Завръщането в София беше като вдишване на свеж въздух след дълга пауза. Уличките на "Шишман" и "Графа" са като усмихнатите лица на приятели, с които не си се виждал отдавна. Пълни със светлини и познати движения, напомнят, че вече си у дома, пътешественико. Прегръщаш малките удоволствия - добрия стар график за работа, пропит с аромат на кафе, пренареждаш гардероба с есенните дрехи и осъзнаваш, че нямаш търпение да ги облечеш, уговаряш първите срещи на Витошка, като предвиждаш време за леко паркиране в градския поток.

SUZUKI SWIFT не убива ентусиазма ти за ново начало, напротив. С всичките си екстри улеснява плановете ти - като започнем от отключването без ключ, през стартирането с бутон и стигнем до климатика и любимите ти деветдесетарски хитове, които слушаш, докато следиш обстановката през 9-инчовия дисплей. Маневреността и компактният размер позволяват да се промъкнеш без усилие, сигурно и удобно между автомобилите. Всеки завой вече не е спомен, а нов избор в синхрон с житейските принципи - трябва да знаеш кога да спреш, кога да ускориш, как да реагираш.

Това знание идва именно от срещата с миналото - недоразуменията, които вече си изгладил, засилват усещането за вътрешен мир. Прошката е не просто идеализиран акт, а факт. Грешките са станали опит.

Изчистване и нови победи

Виждаш София като сцена за нова игра. Размисълът със SUZUKI SWIFT е като разговор с психолог - настанен си удобно на отопляеми седалки, разполагаш с кожен волан, с който да определяш сам посоката на разговора, а през панорамния прозорец виждаш сцени.

Градът вече е не просто място, където живееш. Той е пространство за нови възможности и победи. SUZUKI SWIFT се движи заедно с мен, напомняйки, че можеш да ускориш, да спреш или просто да се насладиш на момента.

От морето до София, от миналото до новото начало, от прошка до победа - тази кола е моят спътник. Малък, пъргав, икономичен, с багажник, в който всичко е подредено и обмислено. Готов да тръгнем в правилната посока, защото пътят, който си извървял, те е довел точно там, където можеш да започнеш отново и този път да победиш, независимо от предишния провал.

Морето е време за равносметка, а септември - време за нов път, ново начало и може би... нов спътник. Моят вече е ясен - SUZUKI SWIFT.

ИЗБРАНО