#Започваме този епизод на "Матине" с новината, че броят на заразените с коронавирусна инфекция отново се е повишил. По последни данни близо 5000 човека са настанени за болнично лечение, 400 от които в интензивно отделение. Междувременно общият брой на хората у нас, сблъскали се с коварната инфекция до сега, надхвърли 40 000. Готови ли сме за това, което вероятно ни очаква през следващите месеци и има ли кой да ни помогне, когато спешно се нуждаем от помощ?

Днес ви срещаме с една на вид много нежна и деликатна жена, която крие в себе си почти нечовешка сила и воля. Започва професионалния си път като журналист уж на шега, когато още в студентските си години в НАТФИЗ става водеща на студенстко предаване в "Радио 99". Била е част от екипите на Нова телевизия, БНТ, БНР, bTV и PRO BG. От години вече не се занимава с журналистика, но въпреки това през последната година и половина сме я виждали често в телевизионните студиа и радио ефири. Тя е Катя Сунгарска - говорителят на Спешна помощ - София и днес с нея си говорим за медиците в българия, (без)отговорността и надеждата, че при някоя следваща среща тези теми на разговор ще са останали зад гърба ни.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

"Още не сме достигнали онези пикове, които достигнахме при предишните три вълни, слава Богу. И много се молим да не ги достигаме. След първия учебен ден колегите ми очакват за съжаление да има повишаване и дано не са прави. Към момента за едно 12-часово дежурство получаваме между 280-350 обаждания. За сравнение, в най-пиковите периоди на предишните вълни, особено на втората и на третата, получавахме от рода на 580-620 обаждания. За съжаление опитът ни показва, че бързо се покачва и рязко скача броят. Дано все пак изминалата година и половина някак да ни е подшушнала, че животът е най-важен и че няма някой, който да е отговорен за вашия или за моя живот."

Кой ръкопляска на медиците сега?

Всичко започна през пролетта на 2020 година, когато бе регистриран първият случай на заразен с коронавирусна инфекция в България. Последва първа вълна и тотален шок от неизвестността, колапс в здравната система и първичен страх, че животът ни е в риск. Преодоляхме я. После минахме през втора и трета вълна. Загубиха се много човешки животи. Година и половина по-късно, хората забравихме маските и ги сменихме с бански костюми. Забравихме дистанцията и претъпкахме плажовете. Привидно изглежда, че най-страшното е зад гърба ни. Но реалността далеч не е такава, а отговорността се стопи отдавна, още с мартенския сняг. 

"Не мога да кажа дали е безотговорно. И аз си задавам тези въпроси, защото така или иначе животът ми преминава от тази страна на барикадата, където е пушечното месо - това са медиците, медицинските специалисти и всички в здравната система, които са на първа линия. Те ежедневно се сблъскват с жестокост, с човешко страдание, с болка и за съжаление със смърт. Нещо ни избива и това е война. И се чудех дали в историята ни има друга такава война, в която обществото, което е защитавано от пушечното месо на първа линия, не се мобилизира и не започва да прави всичко, което е нужно, за да помага на това пушечно месо - тези хора, които пренебрегват собствените си животи, здравето си, здравето и живота на семейството си. Сега някак така ни е люшнала люлката, че забравяме за тези хора, на които през първата вълна ръкопляскахме всяка вечер от балконите и от прозорците си. Сега ги забравихме, сега вече не се говори за медиците на първа линия."

България пак е на върха на класациите. Но не за добро...

Разговорът ни с Катя Сунгарска се случва непосредствено, след като бе публикуван отчетът на служебния здравен министър Стойчо Кацаров. Няколко неща стават ясни и нито едно от тях не е повод за гордост. Продължителността на живота в България е най-ниска за целия ЕС. Още по-плашещо е, че детската смъртност у нас е най-висока. На фона на тези статистики здравната система в България е с най-голям недостиг на медицински сестри. 

"Всъщност този много тежък кадрови дефицит на Спешна помощ не е специфичен за Спешна помощ, това е валидно за цялата здравна система. Дори мога да кажа, че сега медиците бяха обидени на определени неща, които се случват, бяха крайно разочаровани, наранени и в момента тече една вълна на заминаване на медици и медицински специалисти от България за огромно съжаление. Какво да ви кажа... тази професия е много, много елитна навсякъде по света, но не и у нас. Вие знаете и от дядо Вазов, че в едно село, в едно малко общество, всъщност най-важните са попът, даскалът и докторът. Много, много отдавна това уважение към определени хора, които са натоварени с огромна отговорност, за съжаление ние не го изпитваме. Няма благодарност, няма респект, няма уважение. И това говори много за това докъде сме стигнали като общност. А ние сме толкова древен народ и сме минали през какво ли не в нашата история и сме се съхранили. И често се чудя тези наши деди, които са били готови без да се замислят да дават живота си за отечеството, какво ли биха казали сега ако ни видят докъде сме стигнали?"

Една жена на върха на острието

От разговора ни става ясно, че е крайно време някой да помогне на Спешна помощ. На онези хора, на които разчитаме да ни спасят. Те също имат нужда от спасение, от глътка въздуг, от поне няколко часа спокоен сън, какъвто едва ли скоро са имали. Дали ще получат така нужната подкрепа предстои да видим. Но едно е сигурно - има поне една жена, която е твърдо решена, че няма да се откаже от Спешна помощ и ще продължи да се бори за медиците в България. 

"Имаше няколко момента, в които изпадах в много тежко усещане за безсилие. Имах усещането, че сякаш небето се изсипва върху мен и аз просто нямам какво да направя. И това бяха точно тези много тежки пикови моменти, в които хора умираха в линейките, хора умираха на прага на болниците. Не, защото болниците не ги приемат, а защото болниците бяха препълнени и защото няма хора, няма персонал, няма достатъчно медици, които да обслужат хората. Имаше случаи, в които един лекар обслужва по 2-3 етажа, което за този човек е съкращаване на живота му с години. И в тези моменти на безсилие просто не знаех какво да правя. Имах два варианта - или наистина да вървя към това да се откажа, но може би за добро избрах да не се отказвам в тези няколко пъти и да продължа. Защото виждам, че има смисъл. Защото съм приела моите колеги като кауза. Искам да преведа техния живот, техните емоции и техните изпитания, с които се сблъскват всеки ден - искам да ги преведа на езика на всички останали хора в обществото. И всеки един за себе си да направи този избор - да поплюе и да търси някой виновен, или да каже "Респект и благодарност!" 

Така се разделяме днес в #Матине - с респект и благодарност към българските медици!