17-11-2017 20-11-2018

Актрисата Елена Телбис: Какво се случва, когато си верен на системата, а тя ти каже "Марш оттук!"

За премиерния моноспектакъл "Прима Фацие", който предизвика фурор на българската сцена

10:01 | 12 април 2024 0 6307 Снимка: Павел Червенков

ТЕМА #Матине

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#В края на март един моноспектакъл стана вайръл още с премиерата си, след като изправи залата на крака за нестихващи аплодисменти. Става въпрос за “Прима Фацие”, a главният виновник за този културен фурор е актрисата Елена Телбис. Днес тя е в студиото ни, за да разкаже за предпремиерните и следпремиерните си вълнения и как се е родила идеята за този спектакъл.

"Мина добре като за премиера. При нас имаше един "нерв", който според мен можеше и без него да минем. През цялото време репетирахме на едно място, а в деня на премиерата отидохме там, където ще се играе - в "Топлоцентрала", споделя актрисата.

Така на 29 март "беше напрежонка" в излишък, добавя и казва, че не е изгубила своето вълнение, което е редно да го има, заради срещата с публиката.

"Исках да идва вече тази премиера. Представлението е час и половина и не млъквам. Нямам режисьор, но имам консултант - Светлана Янчева, която е велика. Добре че е тя".

Елена Телбис влиза в ролята на млад адвокат в пиесата от австралийския драматург Сузи Милър. Главната героиня е посветила живота си в служба на система, в която безпрекословно вярва. Играе само по правилата. В един момент животът ѝ се променя и същата тази система е призована от нея, за да въздаде справедливост.

Оказва се невъзможно

Първите представления бяха на 29 и 30 март в регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала", а сега предстоят още две - на 12, 18 април и 7 май от 19.30 ч.

В "Матине" Елена Телбис споделя, че има таен фейсбук и той се оказва причината тя да попадне на идеята за този текст, който е привлякъл вниманието и на любимката ѝ Джоди Комър от "Да убиеш Ийв".

Снимка: Марияна Петрова-Мамури

"Дори когато го гледах, не ми бе дошло до акъла да го направя аз. После се зачудих какво ли представлява текста. Поръчах си пиесата, която пристигна след много време. Дадох си сметка, че това е невероятен материал, който защо да не се направи от мен. Странно е, защото обемът работа е много голям и много сериозен. Никой не ми го е възложил, аз си го възлагам. Това не е ли някакъв мазохизъм? Този текст трябва да се чуе. Той не случайно се играе в цяла Европа в момента", споделя за личната си мотивация актрисата.

Има няколко теми в пиесата, които я занимават не само професионално. Едната е около статистиката за насилието над жените. Втората тема, която я вълнува, е по отношение на човек, който е посветил целия си живот в служба на някаква система.

"Контекстът в пиесата се отнася до юридическия свят. Какво се случва с човек, който добросъвестно посвещава живота си на тази система и в някакъв момент, в който той има нужда от нея, системата казва: "Марш оттук". Мисля, че това се е случвало и може да се случи на всеки от нас. Най-важното за една пиеса е текстът да е добър. Този е", споделя Елена Телбис.

Снимка: Марияна Петрова-Мамури

Това, което прави впечатление на актрисата е, че текстът на Сузи Милър без твърде много детайли дава достатъчно информация за главната героиня, без да има размахване на пръст. Тази назидателност умишлено е избягвана от Елена Телбис по време на спектакъла, в моментите, в които има опасност да се прокрадне, защото самата тя не я понася като маниер.

"Всички имаме пориви на недоволство. Ако можеш да си нацелиш така нервната система, че да преобладава хумора, ще е добре. Имала съм случаи, в които съм крещяла като олигофрен и после ме е било срам. Случвало ми се е в парка, покрай моето куче Фреди, защото някои стопани имат опасни кучета и ги оставят да се разхождат без повод, а те минават покрай нас със зъби като на акула".

Въпреки че без хумор, недоволството се отприщва и негативната истина често лъсва, Елена Телбис няма и намерение да напуска България. Мечтае да посети Дания и Португалия, както и Африка, където би живяла за по-дълго време. Има обаче и страх от самолети.

Снимка: Марияна Петрова-Мамури

След премиера, най-важно се оказва собственото ѝ мнение.

"Самокритична съм до непоносимост", споделя тя. "Обсъждам сцените си със себе си".

Надява се успее да посети с "Прима Фацие" повече места в България, защото подчертава, че текстът си заслужава да се чуе.

Какво не е такова, каквото изглежда на пръв поглед за нея самата и какво ще режисира скоро - чуйте в края на "Матине"!

ИЗБРАНО