#В средата на февруари сме - емоционален месец, който в една седмица ни поднася вълнения покрай Деня на влюбените, но и патриотични трепети покрай датата 19 февруари, когато се прекланяме пред делото на Васил Левски. Пътят на Апостола на свободата свършва именно в центъра на днешна София, където се намира и емблематичният за града негов паметник.
Не случайно при нас, в студиото на #Матине, е един човек, дръзнал да режисира съвременния Левски и същевременно възпял града, в който се намираме в момента. При нас е Камен Воденичаров – сценарист и режисьор на филма „105 минути София“, за да ни разкаже вижда ли Левски някъде из градските улици.
Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts.
"При всички положения не са достатъчни само 105 минути в София, за да срещнеш съвременния Левски. Но в това време и в още по-малкото минути, в които в нашия документален филм за историята на града отделяме вниманието на онези години на българското Възраждане и създаването на идеята за борба за самостоятелна българска държава - след толкова много години, почти 500, в които българите нямаме свое собствено управление... Мисля, че поне в тези 105 минути може да се насочим накъде да гледаме, за да се опитаме да разберем въобще концепцията и идеята на Васил Левски, но и на революционерите, които се борят в онези години. И ако щете - на Българската Православна Църква, защото тя има малко по-друга коцепция за идеята за национално единение, автономия, самостоятелна държава", започва разговора небезизвестният Камен Воденичаров.
#Въобще в онези години в България, както и в днешни времена, ние сме разделени поне на 3, ако не и на 4 различни концепции и варианти за постигане на дадена цел.
Откриваме ли някакъв спомен за Левски днес?
Поглеждайки към сегашната ситуация, отново си говорим за свободи, промени, процеси, но като че ли липсва онова пламенно, възрожденско мислене...
"В днешно време имаме малко плакатна представа за Левски", смята Камен Воденичаров. "Имаме малко дежурно възприемане, като деца, заучили фразички и стихотворения, веейки някакви знамена, без напълно да вникнем в идеите и идеала на Апостола. За съжаление, мисля, че сме малко ограничени в представата си за него и скачаме в познати цитати, в идеи, които са ни вкарани в няколко изречения в учебниците по история. За мен е малко недоразбран, но в същото време много близък, защото Васил Левски и неговите идеи за свобода и равенство пред закона, както самият той казва, са наша несбъдната мечта и до днес".
Левски остава идеал, илюзия, непостигнати цели и мечта.
"Защото ако излезем извън клишетата, забравяме всъщност какво иска той. За какво се бори? Именно за тази чиста и свята Република, пред която всички, независимо от етнос и вяра, да бъдат равни пред законите. Нещо, което не можем да достигнем и до ден днешен!".
Друга основна идея и вяра е в това България сама да се освободи...
България сама да направи всичко онова, което е необходимо, за да се случи, за да бъде истинска, силна, можеща държава. Нещо, което също не можем да реализираме.
"Ние непрекъснато се прикрепяме към някакви империи. Дали е Османската, дали е концепцията на руснаците, които идвайки тук всъщност трябва да връщат жеста за това, че ние сме им дали словото и вярата стотици години по-рано, или се прикрепяме към Германия, към Съветския съюз, към Европейския съюз. Вечно разчитаме на някого, чакаме да ни оправи друг концепцията за живота. А това е абсолютно обратното на онова, което Левски казва", смята Камен Воденичаров.
Работата по филма "105 минути София", където виждаме Левски в наши дни, променя в няколко посоки вижданията на Камен Воденичаров за образа на Апостола. Благодарение на документалните разследвания за филма, той и екипът му се натъкват на факти, които не сме и подозирали.
"Много обичаме да се гордеем със своята 1300-годишна история, само че е коректно да кажем, че българска държава съществува от 1300 години. Но ако Първото Българско царство съществува 212 години, Второто - 209 и 143 сегашната държава, тоест нас повече ни няма на картата, отколкото да ни има. И онова самозаблуждение, че ние сме много велики, най-добрите, умните, красивите и интелигентните - ако беше така, нашият идеал, който всъщност е Левски, щеше да бъде реализиран, а ние все не успяваме", казва още Камен Воденичаров.
Не всичко е черно и бяло, както е записано в учебниците ни!
Кое от всичко е вярно? В различните поколения се натрупват наслоения на различни знания и трактовки на историческите събития. Влизайки във Фейсбук или друг съвременен сайт, четейки коментарите и споровете по дадена тема, виждаме, че познанията на средностатистическия българин са катастрофални. Попадаме на поне 3 или 4 концепции за това какво всъщност се е случило. Всичките недоказани и дори абсурдни.
Говорейки за Левски, няма как да избягаме от темата за свободата.
Вижда ли телевизионерът Камен Воденичаров свобода в медиите и обществото?
"Мисля, че все още сме далече от онова, което Левски и останалите идеолози на нашето националноосвободителното движение - а именно сами да се оправяме, са желали. Днешната ни представа за свобода и идеята как да достигаме до нея е коренно различна от визията на нашите учители. В онази безалтернативност, която поставя Левски: "Свобода или Смърт" няма никакви други варианти "нещо да се договорим", "нещо да се разберем". Вечно да усукваме и да търсим варианти ни е генетично заложено, сякаш! По-малкото зло, малкия Дявол, така е трябвало да стане - това са езически, бутафорни глупости, които контрастират брутално с идеите на Левски за "Свобода или Смърт".
И в литературата, а напоследък и в някои от българските филми, тази абсолютна безалтернативност "Свобода или Смърт" отсъства, смята още Воденичаров.
Защото Свобода или Смърт значи Свобода или Смърт и нищо повече!
Ако Мистър Куку от популярното предаване "Ку-Ку" беше на екран сега, щеше да казва всички неща, които казваше и в началото на 90-те години, смята още Камен Воденчаров.
"Защото, за огромно съжаление, днешният ден, откъм дух и вяра, убеденост, доверие - нещото, което смятам, че сме изгубили катастрофално и може би завинаги, прилича на деветдесетарския дух. Не успяхме да се преборим всички ние за важните неща. В състояние сме, в което всеки обвинява всеки. Капсулирали сме се в малкия си приятелски кръг, което е пълен абсурд и отново няма нищо общо със Завета на Левски!", казва телевизионерът.
Кои са посланията на Левски?
Ето тук може да се ползва Google и да се видят неговите кратки цитати. Основното го минахме в конспект - в разговора между водещата Рени Веселинова и Камен Воденичаров. Заветът е:
Отношението към свободата като безалтернативност; върховенството на Закона и равенството на всички пред него; да не разчитаме на никого, а да вярваме в собствените си сили.
Българите сме склонни да злоупотребяваме с всичко. Дори със свободата. Превръщаме я в свободия. Непрекъснато измисляме някакви врели-некипели, които допълнително объркват нашето съзнание, смята Камен Воденичаров. В много посоки имаме проблеми по-скоро със себе си, отколкото с комшиите. Самият Левски е изпадал в отчаяние и депресии заради срещите си с българското общество - чорбаджии, православна църква, предатели.
"Особено ако се зачетете в дадени коментари в социалните мрежи, виждате, че проблемите на някои хора са за психолог, дори за психиатър", казва не на шега Камен.
В края на разговора, телевизионерът споделя кое е любимото му място в София, къде си е играл като тийнейджър и любимите си квартални истории за първите влюбвания, вътрешните дворчета и счупените прозорци!
Можете да гледате #Матине всяка събота и неделя от 10:00 часа в ефира на WNESS TV.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Пристрастени към пачките
Чунцин - градът на бъдещето
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
#SkinCity: Време е за още повече коса!
Брейкденсър N1 в света Мено ван Горп преди Олимпиадата в Париж: Танцът е изкуство и спорт
Чунцин - градът на бъдещето
Правилото 80/20 в управлението на личния бюджет
Пристрастени към пачките