#Посрещаме октомври с поредното екзотично виртуално пътуване на #Maтине. След Лондон, Ню Йорк, Йонийско море, Исландия и Занзибар, се отправяме към Сингапур. Там се срещаме с един успешен българин, създаващ премиум пространства за работа, но и консултиращ чуждестранни инвеститори, тепърва стъпващи на азиатския пазар. В историята ни въвеждат гост водещите ни тази седмица - Иван Боянов и Деян Веселинов, които заемат мястото на Рени и Вяра за това виртуално пътуване, за да ни разкажат невероятната история на Виктор Кьосев.
Животът на 30-годишния Виктор Кьосев е низ от приключения. Историята му започва в България, минава през Дания и множество азиатски страни, като за кратко живее и в Гърция. Всичко това е свързано с неутолимото му желание да развива бизнес, да развива себе си и да изучава различни култури.
Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!
В момента е оперативен директор на голяма компания, която създава нашумелите покрай локдауните и преди това пространства за работа, които познаваме с английското им название: co-working spaces.
На пръв поглед, в тези пространства всеки може да усети какво е да имаш собствен офис, без да се налага да имаш шеф и колеги. Това е и идеалното място за работа от дистанция, за прословутия home office, когато не искаш да си у дома и меката на фрилансерите. Виктор разработва именно такива пространства, но прави и нещо много повече - създава платформа, която е медиатор между чуждестранни инвеститори и местни партньори, които да работят успешно и надеждно заедно.
"В последната седмица отново сме в локдаун в Сингапур. Всички работим от вкъщи. Правителството тук е много консервативно и внимателно, тъй като Сингапур е доста малък. Затова и са внимателни с отварянето и затварянето. Тук сме на 85% ваксинирани. За жалост, въпреки това, не можем да ходим на заведения, там няма музика, с цел да не се остава до късно и може само по двама на маса, разбира се - да са ваксинирани. Не може все още да се работи от офис", споделя Виктор.
Затова и го откриваме в интересен хотел в Сингапур, където ще бъде офисът му днес.
"Това, което научих самия аз преди два дни е, че хотелите тук се превръщат в co-working места, тъй като няма туристи. Пълно е с хора, които работят тук, но стаите са празни. Посетих няколко хотела и видях, че този е интересен, затова и днес ви посрещам тук", споделя Виктор.
В последните 4 години минава през трънливия път на начинанието си - да немери подходящата страна, която да е дружелюбна към иноваторските му решения. Завършил е в Дания, където прави и първите си стъпки в старт-ъп бизнеса. Затова и посочва с лекота разликите между европейската и азиатската среда за развитие на бизнес.
"Смея да твърдя, че Дания е една доста директна държава. Влизаш в бизнес среща - стискате си ръцете, говорите общо 10-15 мимнути и знаеш вече какво ще правите заедно. Няма загряване, няма приятелства, няма предварителни разговори. Всичко е бизнес. Идвайки в Азия е точно обратното. Тук трябва да инвестираш много време да опознаеш човека, понякога се срещаш с негови роднини, дори. Докато не спечелиш доверието, за да започнеш да развиваш бизнес.
Тук е много важно хората да те харесват.
Бизнес се прави с партньор, който ти допада, а не с човек, който има добри решения на пазара. Ако не те харесват, няма да работят с тебе", споделя Виктор.
Затова в Азия трябва да знаеш колкото се може повече относно държавата им, храната, която предпочитат, празниците им - да се интересуваш от културата им.
"Започнах работа тук преди четири години, когато компанията стартира. Срещнах се със собствениците. По това време се чудих дали да се върна в Европа. Убедиха ме да остана в Азия. Аз започнах да работя за тях - още не бяхме отворили първия co-working space. Беше строителна площадка. Бяхме взели инвестия от 1100 000 долара, за първя спейс в центъра на Джакарта, Индонезия. Мястото бе 1500 кв.м с 9 метра таван. С бар и ресторант и 50 души, които работиха за нас. Около година и половина го развивахме, имахме доста конкуренти, обаче. В Индонезия американски компании влязоха на пазара ударно и стана трудно да печелиш от този бизнес там, на този етап. Трудно бе да продаваме на високи цени нашите офиси, а нямаше как да отваряме нови спейсове", споделя за трудния момент Виктор.
Повечето клиенти на такива офиси са чужденци, уточнява той. Така разбира, че за тях е трудно да стигнат до правилните партньори и връзки за първите си сделки.
"В началото започнахме да помагаме в точно тази комуникация. Разбрахме, че това би могло да бъде и добър бизнес", споделя той.
Така комбинират създаването на модерените co-working spaces с платформа, чрез която осигуряват контакти с надеждни партньори на новодошлите на азиатския бизнес пазар.
"Свързвахме се с клиентите им, проучвахме мнение за услугите им и така създадохме платформа, в която можеш да се ориентираш какво партньорство предлага местния пазар. Постепенно започнахме да се фокусираме все повече върху комуникацията, отколкото върху самите пространства. И точно тогава дойде коронавирусът. В рамките на 24 часа всичките ти клиенти изчезват. Разходите ти остават едни и същи, но приходите - секват", споделя Виктор Кьосев.
Тогава се фокусирахме изцяло върху т.нар. битови market places - платформите, които са медиатор.
"Определено имах голяма роля във взимането на това трудно решение да се пренасочим като компания. Трябваше да убедим всички - от инвеститорите до служителите. Комуникирахме през цялото време. Благодарение на коронавируса, това ни позволи да се фокусираме изцяло и финансово. Не съм само аз зад това развитие, но имах голяма роля, защото моята работа е да направя бизнеса печеливш. Налагаше ми се да взимам трудни решения, но екипът бе до мен", разкрива Виктор Кьосев.
Как приемат един българин в Югоизточна Азия?
От Виктор научаваме, че в Индонезия знаят доста за България, най-вече за българските футболисти.
"Почти всеки таксиджия тук знае повече имена на български футболисти, отколкото аз. И ми говорят какви мачове са гледали. Индонезия са много зле на футбол, следят активно и стават по никое време, за да гледат нашите мачове. Индонезийци, които не гледат спорт, по-скоро не знаят къде е България", споделя той.
"Имаше доста трудни моменти докато стигна до тук, където съм сега. Поглеждайки назад към Дания, там опитах да отворя няколко компании и научих много. Когато дойдох в Азия, осъзнах, че тук много по-бързо трябва да правиш пари.
Трябва много бързо да покажеш резултат.
В Европа сякаш имат повече търпение. Тук трябва бързо да докажеш, че си доста по-добър от това, което повечето хора могат. Особено ако си чужденец, плаща ти се много повече, визата ти е по-скъпа... ".
България все още е в картата на дългосрочните и краткосрочните му планове. Но когато си сред 600 милиона души и имаш достъп до тези пазари, когато нови небостъргачи отварят врати до дома ти, докато ти си в България за Коледа - разбираш какво означава бързина и динамика.
А това е, от което засега има нужда Виктор Кьосев.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
Над 1000 деца участват в Националния ученически конкурс "Моята паричка"
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Какво искат мъжете? Да гледат "Кръстникът II"
Тайните градини на Венеция