17-11-2017 20-11-2018

Феноменът "отсъстващ баща" в наши дни

Актьорът Вилян Гешев за моноспектакъла "Писмо до баща ми" и своя личен поглед след загубата на родител

08:47 | 12 януари 2024 0 3300 Снимка: Личен архив / Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

ТЕМА #Матине

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Здравейте в МАТИНЕ! Продължаваме седмицата на културна вълна, а днес в предаването ще си говорим малко за Кафка и много за моноспектакъла “Писмо до баща ми” на един млад актьор, който е вложил и част от себе си в него. Става дума за актьора Вилиян Гешев, сбъднал мечтата си да напише писмо до собствения си баща.

Вече минаха няколко месеца от премиерата на моноспектакъла, когато Вилян Гешев дори забранява на майка си да идва да го гледа умишлено. Въпреки това онова деликатно притеснение и сценичната треска поддържат адреналина на актьора, който осъзнава отговорността на това да излезе сам на сцената.

"Искам и да си запазя вълнението, защото именно то ме поддържа в кондиция и нащрек. Макар да е клише, това е най-приятното от нашата професия", споделя Вилян.

През 2021 г. той завършва НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов. Тогава моноспектакъл му се струва недостижима територия, но в един момент успява да разчупи възприятията си за изкуство.

"Защо да се подчиняваме на неписани закони? Текстът на Кафка роди в мен желанието да го направя и да действам по проекти, които са ми на сърце. Когато завършиш Академията, ако стоиш и чакаш някой да те викне за нещо - дълго ще чакаш. Не всеки има късмета да е по театрите и да валят предложения. В един момент ако искаш да си активен актьор, трябва и сам да реализираш проекти".

Почти всички студенти на Ивайло Христов казват, че за да бъдеш актьор, трябва да бъдеш добър човек.

"Напоследък се сещам за това твърде често. Може би заради средата и собствените ми разочарования. Благодарен съм на Ивайло Христов, който бе на второто представление "Писмо до баща ми" и за мен бе един от най-важните зрители. На първия ден в Академията той винаги казваше на студентите си, че тези, които са приети всъщност са изтеглили късата клечка, а неприетите - дългата. Защото когато влезеш в НАТФИЗ се смяташ за късметлия, но после осъзнаваш, че е и много трудно".

Вилян Гешев е вече на сцената на "Писмо до баща ми", когато публиката заема местата си. Тогава за последно разменя наум няколко думи с баща си, за да му благодари, че е с него в моноспектакъла. Открива текста на Кафка докато е още студент втора година.

"В първите две години изчиташ много литература. За мен Кафка бе познат автор, но едва тогава погледнах към него с други очи", споделя още Вилян.

Допада му неговият т.нар. dark vybe - тъмната страна на вдъхновението на писателя. Тя се съдържа в неговото отчуждение, примесено с усещането, че нещо голямо се случва около нас, но то надхвърля с мащабите си нашето знание. Това отношение към заобикалящия ни свят се усеща силно в музея на Кафка в Прага и в дома му, в заведението, където е отпивал от питието си и на гроба му, които Вилян посещава преди да започне репетиционния процес на "Писмо до баща ми".

Режисьор на моноспектакъла е Ованес Торосян. С Вилян не работят за първи път заедно.

"Той е майсторът на моя спектакъл. Ованес бе път към правилния процес, защото дава огромна свобода, от която аз имах нужда. Това е личен текст за мен, защото се съдържат и много мои текстове. Взаимствахме един от друг и стана сборен спектакъл. Никога няма да забравя, че на първите репетиции не знаех какво точно ще бъде. Всичко се случи след това - за три седмици, в които създадохме спектакъла. Текстът бе готов само седмица преди премиерата, но знаех, че някъде по пътя ще излезе това, което искам", казва актьорът.

Така само за седмица научава готовия текст.

"Видях се в чудо колко много текст трябва да науча", споделя Вилян.

Авторските текстове, които актьорът преплита с "Писма до баща ми" на Кафка, са вдъхновени от негови лични случки.

"Баща ми почина през юли 2023 г. и това събитие сформира спектакъла какъв точно да бъде. Ако не бе се случила тази загуба, пак щях да направя този спектакъл, но нямаше да е същото. От сцената говоря на баща ми, в последните дни преди той да напусне този свят. Всичко останало от моноспектакъла е вътре в мен. Историите са между мен и него. Разсъждения върху това, което се е случило".

Колко е важна връзката за един син с баща му?

"Има един странен феномен в нашето съвремие. Той е, че бащите отсъстват. Това забелязвам. Дали заради това, че майката дава живот на детето и връзката им е силна, но все по-често бащата все едно не знае какво и как да направи. Най-вече с комуникацията. Имах нужда на по-зрял етап от този близък контакт с баща ми. Имаше моменти, в които сме стояли само аз и той и съм искал просто да поговорим за нещо битово и не знаех как да започна. Имаше и моменти, в които си казвах, че това е негово задължение като родител. Но заради случилото се осъзнам, че не трябва да има търсене в това кой да подаде ръка. Който усети нуждата, трябва да започне общуването", казва Вилян.

Накрая се опитва той да протегне ръка. Дали е успял - не знае в този етап от живота си.

"Със сигурност бих искал с моите деца да имам по-различни отношения. Това е примерът, че това, което не харесваме в нашите родители, не го искаме за себе си като такива. Бих искал да имам много комуникация с моите деца, но без да се превръщам в задушаващ родител. Да има споделеност и моменти заедно. Да търсим преживявания. Това липсваше при мен. Често си мисля за това, особено след осъзнатостта на всички тези събития. А дали ще стане така - времето ще покаже, защото често искаме да бъде едно, а накрая пак става друго. Понякога не можеш да избягаш от това, което не харесваш у родителите си."

Вилян Гешев се надява хората да си тръгнат с позитивно настроение от моноспектакъла. Просто имаш нужда да дишаш след това представление.

ИЗБРАНО