#Бас хващаме, че напоследък все по-често и предимно иронично ви е идвало да се изсмеете на някои хора с думите: „Ей, изпълнение като за Оскар!“. Истината обаче е, че докато за едни тези думи звучат по-скоро като градски лаф, други са все по-близо до знаковата статуетка... Такива хора внасят в студиото на "Матине" една особена енергия. Такива хора, като нашия гост днес – актьорът и режисьор проф. д-р Ивайло Христов. Филмът „Страх“, на който той е режисьор, бе българското предложение за „Оскар“ през 2021 година, а през 2022 г. друга лента – само че с негово участие, отново е в същата селекция – „В сърцето на машината“ на режисьора Мартин Макариев.
Кой е Даскала, какво можем да научим от него и колко страх има в сърцето на машината – питаме неподражаемия Ивайло Христов!
"Когато чуя "предложение за Оскар", го приемам от една страна с чувство за хумор, защото и филмът "Каръци" бе предложение, така че имам опит в тая работа и съм щастлив, че ще представим България. От друга страна съм много наясно, че сме много далеч от каквито и да било short листи и т.н.", споделя откровено Ивайло Христов.
Според него, все още е илюзорно да говорим за доближаване до фината селекция на "Оскар", макар българските имена, които витаят около дългите списъци. Той уточнява, че тези имена отиват там с участието си в чужди продукции.
Още снимки вижте тук>>>
"Смятам, че ако един филм е направен искрено, по всяка вероятност би трябвало да привлече вниманието на различни важни фестивални селекции, да има някакво разпространение в чужбина. Тази честност няма начин да не бъде усетена и зад граница", аргументира се той.
Така например филмът "Страх" е вдъхновен от лична история на проф. д-р Ивайло Христов, който на прибиране от морето преди време попада на акция с бежанци. Двадесетина чужденци мигранти са заловени и затворени в микробус на 40-градусовата жега, а това, което актьорът забелязва са уплашените им очи.
"Вечерта обсъдихме случката и се усетих, че не ми бе комфортно. Започнах да анализарам на ум защо се чувствам не добре. Изведнъж открих, че тази момента среща с бежанците ме накара и мен да изпитам страх от тях. Нещо, което ме потресе. В този момент не можех да кажа една добра дума за себе си. Обяснима е за мен моята реакция, защото бомабрдиран от всякаква негативна информация за тях, у мен явно е останал подсъзнателен страх. Така се роди сценарият на "Страх".
Важно е да се борим с тези страхове, казва още Ивайло Христов, защото по-важното е да останем емпатични.
Така се ражда "Страх" - история за преодоляване на страховете ни и защита на мнението и любовта ни - красиво заснет филм, провокативен, изпълнен с поразителни моменти и многопластов хумор. Лентата е черно-бяла - визуално решение, превърнало се в запазена марка на Христов като режисьор.
Филмът е отличен с няколко награди. Освен Голямата награда на кинофестивала "Златна роза" у нас и награда за Най-добра женска роля на актрисата Светлана Янчева, "Страх" взима Голямата награда на Международния филмов фестивал "Черни нощи" в Талин, Естония и на Международния филмов фестивал в Казан. Отличие за най-добър режисьор Ивайло Христов получава от Международния филмов фестивал "Евразийски мост", Ялта.
"За съжаление много страхове се струпват на човечеството в последно време и не мога да разбера защо човечеството живее по този начин. Най-нормално е хората да живеят в разбирателство. Единственото обяснение, което мога да си дам в настоящия контекст е, че човекът не е узрял. Още сме сигурно в ранната детска възраст, в която разрушителният инстинкт още е много силен. Не сме осмислили, че човек трябва да живее градивно".
Асоциативно обръщаме поглед към сюжета на "В сърцето на машината" на режисьора Мартин Макариев - тазгодишното предложение за "Оскар" от българска страна заради една от темите на филма. По-важно ли е човек да остане човечен, отколкото да мисли за живота си?
Историята се развива през август 1978г. в завод “Кремиковци”. Сред жега, метал, прах и мирис на машинно масло, започва поредния работен ден за бригада затворници с тежки присъди. За тях той ще е съдбовен. В механизма на една от машините откриват нещо, чието място не е там, а неочакван порив на милосърдие ги принуждава да се барикадират в цеха и да вземат заложници. Мъжете съзнателно рискуват живота си, защото понякога желанието да бъдеш човек е по-силно от инстинкта за самосъхранение, а мечтата за изкупление замъглява здравия разум. Бюджетът на филма е 600 000 долара, а Ивайло Христов изиграва ролята на Даскала.
"Има един епизод от филма, в което чета на затворниците Хемингуей. Сценарият също е по истински случай. Разпитах Мартин за биографията на моя герой Даскала - с право е бил в затвора. Не съм виждал бебе, да се ражда зло. Явно нещо се случва в средата и това мило и сладко същество се превръща в звяр", споделя Ивайло Христов.
Споделя, че хората, които влизат в театри и киносалони, всъщност, са смислени хора, именно защото имат нужда от допира с изкуството. Това ги облагородява и образова.
"Гледката към публиката е прекрасна гледка след представление. Озарени, умни лица. Казвам си "Струва си" и затова продължавам да се занимавам с тази работа", споделя Ивайло Христов.
Изкуството има нужда да бъде подпомагано, казва той, затова и смята, че трябва да има Закон за меценатството.
На какво иска да научи своите ученици проф. Ивайло Христов и защо Чехов е точното име за разговор в наши дни - вижте в новия епизод на #Maтине!
Можете и да гледате #Матине на екран - всяка събота и неделя от 10:00 ч. в ефира на WNESS TV!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Пристрастени към пачките
Чунцин - градът на бъдещето
Актрисата Елена Телбис: Какво се случва, когато си верен на системата, а тя ти каже "Марш оттук!"
"Да дадем глас на реките" и нов живот на крайречните пространства
#SkinCity: Време е за още повече коса!
Чунцин - градът на бъдещето
Пристрастени към пачките