17-11-2017 20-11-2018

Иван Ланджев: Путин води война срещу обективната реалност

"Тази война няма обяснение, освен че Владимир Владимирович Путин си я е наумил", казва още поетът

11:00 | 4 март 2022 0 8999 Снимка: Личен архив / Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

ТЕМА #Матине

Матине

dir.bg #URBN #Матинe

#"Всяко изкуство, до кеото можем да се докопаме, помага да се удържи усещането за някакъв смисъл. Аз обичам да слушам джаз, защото джазът е такъв тип жанр, който не позволява трагизма. Може да ти е тъжно като свириш джаз, но няма трагедия, няма някакъв фатализъм. Защото джазът е "cool" по дефиниция. Ние не трябва да си позволяваме да бъдем трагици, според мен. И в едно такова време, когато човек си пусне Майлс Дейвис, усещането му за смисъл малко се стабилизира."

С тези думи в новия епизод на #Матине влиза Иван Ланджев - поет по призвание, творчески директор в рекламна агенция по професия и меломан по неизбежност. Затова и някак ествествено разговорът ни с него започва именно с музиката. С онази музика, която слушаш, за да ти се укроти душата.

"Времето не е основно. То е единствено.", казва джаз легендата Майлс Дейвис, за когото вече стана дума. А в това единствено време, в което живеем, изглежда смисълът става все по-необходим, за да опитаме да си обясним случващото се.

"От известно време насам се води война срещу обективната реалност. Човек ако каже, че две и две е четири, вече го контрират с някакъв алтернативен факт, друга гледна точка. Не, има обективна реалност.

Две и две е четири. Владимир Путин нападна Украйна, има война. Държавната политика на неговия режим е да воюва срещу обективната реалност.

В руските медии, които аз чета, за да знам за какво става дума и с какво насилствено хранят населението там, е забранено да се казва думата "война". Малкото останали истински медии са санкционирани и те работят въпреки това. В официалните държавни медии е забранено на войната да се казва война. Тоест, ти не можеш да кажеш, че две и две е четири.", споделя поетът.

Гостът ни днес има опит в рекламата и с него търсим пресечни точки между дипломацията и умението да "продадеш" идеята си. Простете ни цинизма, ако така го разбирате, но в #Матине се чудим дали политиката на Путин има общо с ефективна рекламна стратегия - не просто продаваш идеята, а я представяш като единствена възможност?!

"Когато човек не иска да упражни насилие, той не трябва да обяснява нищо. Насилието се нуждае от аргументи и комуникация, от някаква историйка - нещо да скалъпиш, да обясниш защо го правиш. Руската територия не беше нападната. Владимир Путин еднолично, според неговата индивидуална воля, предприе това нападение към украинската територия и той се опита да си намери такъв претекст за война. Той категорично не успя да продаде идеята за война на руското население. И това според мен показа, че той прави голяма, радикална грешка. Първите сериозни протести срещу тази война бяха вътре в Русия и това е ключово. Това ни казва, че руският народ този път не е убеден. Тази война няма обяснение, освен че Владимир Владимирович Путин си я е наумил.", категоричен е Ланджев.

Фактът, че Иван Ланджев е доктор по руска класическа литература се оказва удобен за разговора ни днес. В крайна сметка започнахме именно с темата за изкуството, а руското културно наследство заслужава безусловно признание. Да, и днес.

"Нека подчертаем дебело, че тези велики руски класици, които според мен са най-известните руснаци на света - най-ценният експорт на Русия е културният - та, те са пацифисти. Толстой е най-големият пацифист на света, защото, за разлика от Владимир Путин, е бил на фронта. Толстой знае от първа ръка какво означава чудовищната картина на войната и знае защо е пацифист. Путин няма как да знае това. Тук съвсем по Оруел можем да кажем, че всъщност всички тези хора, които разпространяват лъжите, омразата и военната пропаганда, са точно хората, които няма да отидат да се бият."

Разговорът за Толстой (граф Лев Николаевич, държим да подчертаем) ни води към особения феномен на русофилството и русофобството в България. Които, както изглежда, нямат нищо общо с което и да е друго "филство" или "фобство". Защо да харесваш руската култура става автоматично равно на това да харесваш Путин и политиката му? Или обратното - ако не харесваш Путин, значи ли, че не трябва да харесваш и Толстой, например?

"От много време насам, заради нашите исторически несгоди, понятията "русофил" и "русофоб" имат много странни конотации. Когато си почитател на дадена национална култура, обикновено това е свързано точно с културата - с киното, литературата, музиката, театъра, кулинарията. По някаква причина в България масово русофилството е свързано с това да зашитаваш идиотската политика на някакъв сатрап. Не знам защо продължава да е така. Естествено, има интелигентни хора, които се самоопределят като русофили и понеже са нормални, не одобряват това, което Путин прави. Защо в нашето русофилство не се говори повече за композитори, за балет, за писатели? За това, с което Русия наистина може и трябва да се гордее. Имаме много какво да научим от Русия, но точно политиката и държавното устройство не са от тези неща.", смята поетът.

В края на срещата ни с Иван Ланджев всъщност остава само да си кажем най-важното, или по-скоро той да ни го каже.

"Освен ужасите на войната в момента, очевидно се задава хуманитарна катастрофа. Милиони хора ще избягат от Украйна. Не говорим в момента за хилядите жертви, които всеки ден се умножават. Говорим за това, че милиони хора ще избягат от тази европейска страна без подслон, без храна и с това, което носят на гърба си. Без пари и със своите малки деца. Ако това не предизвиква емпатия у нас, не знам какво. Време е да си помагаме."

Така оставяме да завърши #Матине днес. Със стремежа да бъдем емпатични и да (си)помагаме.

ИЗБРАНО