#В студиото на #Maтине все повече се чудим дали ако имахме възможността да живеемм в любимите си филми или сериали, бихме се отказали от реалния си живот. Вие какво бихте избрали?

Задаваме този въпрос, защото напоследък сякаш филмите и книгите, започнаха да се случват. „Времеубежище“ на Георги Господинов се разиграва в момента съвсем близо до нас, а филмът „Заразяване“ от 2011, надяваме се, вече стигна до финалните си надписи. Има ли пророческа сила изкуството и на какво се дължат тези съвпадения – поканили сме правилния човек - книгоман и киноман, с който си поговорим за фикцията и реалността - Темз Арабаджиева. 

"Трябва да четем внимателно между редовете", смята тя. "Това е една от основните функции на по-голямата част от литературата, която е излизала. Примерът, който веднага се сещам е "1984" на Джордж Оруел". Казваме си: "Ама то е същото сега. Как го е написал?" Тази книга има своите предшественици като "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъгсли или пък "Ние" на Андрей Замятин..."

Книги, които също са предвиждали

Те са бисерчетата в световната литературна съкровищница, казва Темз Арабаджиева. Изкуството следва свои невидими пътища и затова е важно да слушаме артистите, без значение в коя сфера са. Затова може би трябва да ги приемаме и като предупреждения. Затова "Историята трябва да се помни" и "Нищо ново не е измислено" са любими клишета - защото ние, хората, сякаш повтаряме едни и същи грешки. 

Говорейки за хората на изкуството и грешките, които не бива да допускаме, Рени Веселинова препраща разговорът към един видеоклип, събрал популярни личности от арт средите в България, които отрязаха по кичур от косите си в знак на протест със случващото се с жените в Иран. Поводът е смъртта на Махса Амини, издъхнала в ареста, след като е задръжана заради неправилно носене на хиджаб. Сред българите, реагирали на случващото се е и Темз Арабаджиева. 

"Когато станеш свидетел на един такъв акт, който бива изфабрикуван като инцидент от политическите сили, за които това е угодно, няма как да не реагираш. Вярно, този клип не променя нищо. Но тук е моментът да се подчертае, че да изгориш забрадка е нещо нечувано за Иран. Това е една нова сила, която завладя много градове в Иран. Сякаш този народен бунт няма спиране", отбелязва Темз. "За държавите далеч от Иран е трудно да разберат какво се случва там". 

За видеото основна роля изиграва актьорът Алек Алексиев, който освен в светлината на прожекторите, често е в центъра на инициативи по социални и обществени теми, като ситуацията с украинците след началото на руските атаки. В знак на солидарност с протестиращите против режима в Иран, български актьори, режисьори, активисти, млади хора и деца, включили се във видеото, засвидетелстват своята подкрепа за свобода и справедливост за иранските граждани. Използвана е песента BARAYE на иранския певец Shervin Hajipour, станала химн на протестите.

"Когато бях поканена да се включа, не съм се и замисляла. Това, което се случва в Иран е различна революция и стъпка назад сякаш няма, защото отношението към хиджаба е коренно различно там от началото на миналия век. Това ми се струва най-логичният начин да покажа солидарност", споделя Темз.

И тъй като започнахме темата за жените в Иран и сюжетите от литературата и филмите, актуални днес, обръщаме поглед към книгата

"Да четеш Лолита в Техеран"

Публикувана през 2003 г., тя беше в списъка с бестселъри на New York Times повече от сто седмици и е преведена на 32 езика. Тя разказва истинската история на една смела и вдъхновяваща преподавателка на име Азар Нафизи, която тайно събира седем от най-обещаващите си студентки в дома си, където те заедно четат забранени западни класики.

Нафизи пише своя мемоар, чак когато емигрира в Щатите и оставя Иран зад себе си. Пише я като любовно писмо за силата на литературата, която може да спасява, да руши прегради, да гради нова защита и да се превърне в най-непобедимото оръжие срещу тираничния режим, защото никой не може да бъде поробен в мислите си.

"Тъжното е, че за тези години много малко се е променило. Наскоро говорих с професор от Сорбоната и тя ми разказа един случай, който наистина ме разтърси", споделя спонтанно Темз.

Историята на преподавателката, посетила университет в Иран (след 10:30 минута) във видеото! 

Говорим за Иран и някои си мислят, че това, което се случва там е далеч от нас, но всъщност открехва вратата към една много по-голяма дискусия, която засяга и българския мироглед. Това, което се случва с Иран в момента, няма да се промени с един видеоклип или с прочита на една книга. Трябва време. В момента сме свидетели на исторически прецедент - протести, в които редом с жените в Иран участват и мъже. 

Макар книгите да не могат веднага да променят съдбата ни, те често са ключ към едно просто качество, което вероятно позабравяме - човещината. Промените няма как да се случат ако няма кой да ги прочете и осмисли.