#Септември е месецът на София или поне така изглежда за онези от нас, които вече не са на морето. В пика на градските фестивали и изложби сме, а София изживява своя “Ню Йорк” момент, като се включва в глобална инициатива на въображаемото списание “ The Sofianer”, вдъхновена от култовото печатно издание “Тhe New Yorker”. Какво е The Sofianer - разказва ни един от участниците - илюстраторът и 2Д аниматор Елеонора Аспарухова.
"Да си софиянец по душа - това за мен означава "Sofianer". София вече е мултикултурен град, за разлика от времето, когато аз бях малка. Това е много хубаво! А "Sofianer" те кара да се замислиш какво всъщност е София", казва Елеонора Аспарухова.
Самата тя разбира какво всъщност за нея е София и какъв е нейният характер в момента, в който на 21 години се мести да живееши и учи в Манчестър. Родният град започва осезаемо да ѝ липсва, а това, което ѝ липсва най-много е топлината на хората.
"Не само носталгично започна да ми липсва, но започнах да я сравнявам с мястото, на което се намирах. Това, което най-много ми харесва в София, е културната идентичност на хората, родени и израснали тук. Българското сякаш се вижда най-добре в столицата. Осъзнах го, когато отидох в Манчестър".
Корицата, която Елеонора илюстрира за инициативата "The Sofianer", е свързана с нейна лична история. Макар да е родена и израснала в столицата, семейството ѝ идва от различни точки на страната.
"Това, което аз нарисувах, показва, че София е това, което е благодарение не само на хората, родени и израснали тук, но и на онези, които прииждат в София. Създадох персонажи, приличащи на дядо ми и баба ми, родени в села около София. Запознават се през 50-те години на нещо като бал. Когато я вижда, си казва: "Това е моята булка". Цялата илюстрация е вдъхновена от тези, които започват новия си живот в София с различните си диалекти и колорит", казва Елеонора.
Идваш в София, за да я направиш свой дом
Първоначално идеята на Елеонора е да покаже баба и дядо, които отиват в Студентския град, за да помогнат на внучето да се установи. В крайна сметка решава да е нещо по-лично. Илюстрацията се казва: "Sofia, here we go". Още не е решила как би превела този текст на български, но ако имаше материал към илюстрацията ѝ, в неговата есенция би била идеята, че София винаги ще ви приветства.
София е и причината Елеонора да обича Ливърпул. Казва, че двата града си приличат, с тази разлика, че Ливърпул си има море. В момента е старши лектор по "Илюстрация и Анимация" в два университета в Англия.
"Животът ми е между Северна Англия и София. Имаше дълъг период, в който не знаеш къде принадлежиш. Нещо като носталгичен момент. Затова се пазих, за да не ми липсват тези две "вкъщи". София винаги ми липсваше повече, затова дълго се адаптирах да приема двете места за свой дом. В Ливърпул израснах като творец и ако това не се беше случило, нямаше да оценявам това, което имам в София. Цялото ми творчество е вдъхновено от българската идентичност", казва тя.
Що се отнася до професията ѝ, илюстрацията преживява своята еволюция, благодарение на Изкуствения Интелект, казва Елеонора и добавя, че това е голям дебат в Англия.
"Аз съм против ИИ. Трябва да има баланс, който да ограничава работата и творчеството на хора, които го използват. Но за генериране на идеи, ИИ е чудесно нещо, стига да се дава възможност на артистите след това да ги развият. Защото това, което създава ИИ, е на базата на вече съществуващи творби. Затова и ИИ може да бъде използван като референтна точка. Това, което казвам на студентите е, че ИИ може да създаде нещо, но ако няма твоя личен момент, винаги ще бъде просто продукт", смята Елеонора.
По думите ѝ, контекстът на всяка една творба я определя, а тя няма да има този контекст, ако зад нея не стои Човек. Красивото на една творба е, когато започнеш да се интересуваш в какъв момент за артиста е създадена, каква е историята зад нея.
Идеята "Защо си го нарисувал така"
Елеонора разказва историята за един камък с дупчици, приличащ на лице, който им показва по време на лекция един от най-добрите аниматори и преподавател в SODA - проф. Майкъл Дудок де Вивид.
Какво толкова, камък с дупчици, приличащ на лице...?!
"Не е това най-специалното, каза ни тогава професорът. А това, че този камък е открит в една от първите пещери, в които е открита цивилизацията и той не е бил типичен за района, в който е намерен. Ценното е, че още тогава, хората са открили нещо, което за тях е било изкуство и са започнали да го опазват".
Ако погледнеш просто камъка, няма да разбереш неговата стойност без личната му история. Това е и отговорът на въпроса за ИИ и илюстрациите - няма как ИИ да ти даде контекст, съответно няма да го разбереш.
"Контекстът прави изкуството. Не е важен финалният продукт, а процесът. И това е уникално за човека-артист", обобщава тя.
Чуйте още във видеоразговора на Рени Веселинова в #Maтине!
НАЙ
Здравословен живот в града: Как да предпазим сърцето си
От приятел до колега: Оригиналните подаръци за Коледа са само на ръка разстояние от магията
Ресторант Floret разкрива тайните на виетнамската кухня
Натали Трифонова: Интелигентните разбират, че няма връзка между красотата и ума
Книгата на Слави Панайотов the Clasher, която разказва нечувани легенди