#Бедствията докарали страната до такова положение, че, отчаяни от свободата, хората желаели някакво по-малко робство. Плутарх от Херонея (I век). Произведението е написано през 2015 г., но досега не е публикувано, не бе поставяно и на сцена. Покрай пандемията от коронавирус, пиесата оживя за първи път като текст в моноспектакъла на Христо Мутафчиев - "Плач на ангел". С председателя на Съюза на артистите в България си говорим за носталгията на човек, отчаян от свободата. 

В част II от напоителното гостуване на Христо Мутафчиев в #Maтине, водещите Рени и Вяра повдигат най-горещите въпроси в обществото от последните седмици. С председателя на Съюза на артистите в България разговаряме не само за кино и театър, но и за случващото се с останалите сценични изкуства през новия локдаун броени дни, преди да чуем номинациите за националната наградата "Икар". 

По думите на Христо Мутафчиев, едни от най-ощетените в бранша са цирковите артисти, защото не са на трудови договори и разчитат да работят, за да се издържат. Преди около 10 дни, след разговор с министъра на здравеопазването Костадин Ангелов, е трябвало те да се върнат на работа, но с настоящия локдаун - така и не се случило.

"Проблемът е, че трябва да им се помага в момента - като мерки от държавата. Имаше една сесия, по която можеха да кандидатстват за подкрепа - и цирковите, и вариететните артисти. Раздадоха се не малко пари - около 15 или 20 милиона лева от Министерството на културата. Целта на тези средства е да се покрият нуждите за оцеляване на тези 7-8 български цирка, които работят в цялата страна. Издръжката на хора, животни, репетиционни, отопление, каравани е голям разход. Циркът е като спорта. Не репетираш ли своя номер всеки ден - залиняваш", казва председателят на съюза на артистите в България.

Относно коментарите, които следват, след всяко едно разпределение на финансова подкрепа за дадена гилдия артисти, Мутафчиев вижда "грозната черта на българската народопсихология". Тя се изразява в това да критикуваме възможността да се помогне в борбата за оцеляване през последната година, смята той.

Гледането в чуждата чинийка, обаче, води до оскотяване! 

"Същото бе и със списъците на музикантите, които ще получат някаква помощ", обяснява актьорът. 

В навечерието на рождения си ден, Христо Мутафчиев поставя в центъра на равносметката си позитивното в катарзисния момент - първия си моноспектакъл "Плач на ангел", който се играе в Камерна зала на Народния театър "Иван Вазов", по текстове на Стефан Цанев и под режисурата на Стоян Радев и сценографа Елица Георгиева. Музиката е на Веселин Митев, а Мутафчиев я описва като "невероятна".

"Това е продължение на моята работа със Стефан Цанев след "Духът на поета". Това е тема, която мен лично дълбоко ме интригува и възпалява, ако може така да се каже. Обадих се на Стефан Цанев и му казах, че ако я даде на някой друг - ще му изтрия телефона", смее се актьорът. 

Така се хвърля в дълбоките води на първия си моноспектакъл, но не съжалява.

"Получи се нещо, което не ми се беше случвало отдавна. Свършва представлението, хората не искат да си тръгват от залата. Стоят, някои плачат, други говорят, мислят... Отдавам го и на коронакризата, и на това, че на хората не им се прибира, а в театъра е топло и хубаво, има и други хора... но се получи чудесно представление", споделя Мутафачиев.

След повече от четвърт век на сцената и пред камера, Мутафчиев признава, че за първи път вълнението преди моноспектакъл е било толкова голямо. 

"Екипен играч съм. Държа на партньора отсреща - на очите му, на онова, което ми казва, за да продължа нататък или да го заинтригувам... Да влезем в диалог на сцената, да си помагаме. Тук за първи път си помогнах сам. Текстът е толкова шарен, толкова изваян от теми, че е като един пъзел. Изсипваш го на земята и трябва да започнеш да го редиш. Не съм сигурен дали ги редя правилно, след това какво да взема, за да продължа нататък... Публиката стои със зяпнали уста, но и аз ѝ отговарям от сцената ето така!", смее се Мутафчиев. (Вижте как във видеото!)

Дъщеря му Ая е най-развълнувана от представлението на баща си и от героя дядо Евтимий. Той е нещо като учител, като Петър Дънов - мъж, който може да ти бъде духовен баща.

"Когато свърши репетицията дойде при мен, прегърна ме и каза, че веднага си е представила дядо си, което е най-големият комплимент", споделя Мутафчиев. 

По отношение на двамата си сина Благовест и Асен Мутафчиеви, тръгнали по артистичния път - бащата е непреклонен! Навсякъде е трудно да се пробие, дори и в театъра и не зависи от коронакризата. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

"Сега поне имаш възможността да избираш - дали да си на трудов договор или да избереш пътя на свободния артист. Когато аз завършвах, всеки се целеше в театъра да влезе и нямаше свободни артисти. В момента е обратното, но пък е доста по-трудно да си свободен артист, защото нямаш гаранция дали ще имаш едни най-малко 500 лв за оцеляване, а след това дали ще те поканят някъде за още 500 лв?". споделя Мутафчиев. 

Относно коментарите "за" и "против" Мария Бакалова - Мутафичев е категоричен:

"Пак е част от манталитета на българина да бъде "пич във Фейсбук". Мисли си: "Сега ще ви кажа едни неща за Мария Бакалова и направо ще я сразя"...

Кой ще сразиш? Баба си! 

Момичето играе във филма, за който са я поканили. Тя не е негов създател. Тя е отишла и е показала, че е талантлива, дива, луда и всичко, което е необходимо за един световен артист и те са казали; "Това ни трябва!". Защото ние артистите сме за продан. Но във фейсбук се крият едни такива хора..." (Може да чуете какви хора във видеото!)

Артистите са за продан, така го каза Мутафчиев. Тук обаче Рени и Вяра пожелаха да чуят мнението му по въпроса това ли е причината много артисти да са в избирателните листи на политическите партии тази година. 

"Тези хора са осмислили за себе си. Мен са ме питали дали няма да вляза в политиката... Казвам "не", защото в САБ правим политика, за да може нашата гилдия да се чувства добре и да живее ок. Казвам го с ръка на сърце. За последните 4 години заплатите в нашата сфера - сценичното изкуство, са се увеличили между 30 и 40%. Именно заради политиката чрез браншовите споразумения, тристранки и т.н. На мен не ми е необходимо да съм в Народното събрание, за да правя политика. Всеки има право да избира. Ако колегите от листите смятат, че влизайки в Народното събрание ще направят по-добра политика за артистите в България в театъра, изкуството, музиката - с говорене в Народното събрание, да го правят. Пожелавам им успех, но се боя от друго - че не съзнават, че влизат в различна схема от това да милеят за българското изкуството. Там има разговори, че те трябва да подкрепят едни други закони, за да могат да получат подкрепа за своите", обръща внимание актьорът. 

Политиката също е изкуство, смята още той. Питаме го, тогава, трябва ли да има паметник на Стефан Данаилов, който бе и в Народното събрание, и на сцената на Народния театър?

Според анкета на Dir.bg, мнението на гласувалите е 50/50. Дали политическата му кариера се е оказала причина да има някой против? 

"Явно се намира някой, който да оспори заслугите му като артист... За мен тук няма спор. Стефан Данаилов е емблема в българското кино. Косьо Марков е емблема в българската музика. Трябва ли след време, ако се върне социализма, някой да оспорва заслугите на Косьо Марков за паметник, защото той беше демократ от площадите наред с всички останали... Георги Минчев не трябва ли да има паметник?", пита реторично Мутафчиев. 

Христо Мутафчиев и САБ са подемали веднъж вече подобна инициатива - да се направи паметник на Георги Калоянчев до този на Алеко Константинов на бул. "Витоша". 

"За да може бай Ганьо да стои до автора си. (Бел.ред. Георги Калоянчев е незабравим в ролята на бай Ганьо в едноименния български филм). Бях гледал един паметник в чужбина - скулптура на Моцарт, покрай която като минеш - се задейства фотоклетка и започва да звучи негова музика. Та исках като мине някой покрай паметника на Георги Калоянчев да се чува:

"Абе вий тия круши ядете ли ги, бе?"

Или примерно паметник на Коко Азарян в градинката пред Народния и като мине някой покрай него да се чуе: "Майна!". Ще продължим инициативата, защото освен на Стефан Данаилов, трябва да има паметник и на Стояна Мутафова и още много други... Защото те са емблеми. Цяло поколение е израснало с тези емблеми и това поколение трябва да качи процентите "за"!". 

За рождения си ден Христо Мутафчиев не си пожелава "Нищо". Защото каквото иска да се случи - се случва! 

А вие проверете и утре за какво ще си говорим в #Матине! Ще сме на линия за първото ви кафе!