#Всички сме в клопка на световната пандемия, но като че ли най-големият потърпевш е изкуството. Някои от театрите редуцираха представленията си, други спряха изцяло своите постановки. Няма гастроли, кината са празни, дори наградите "Икар" бяха раздадени за първи път без публика.

Духът на Коледния пазар е изтрезвен, след като му спряха виното на открито и живата музика! Но как се диша без публика и изкуство?

Отговорът ще научим от очарователната актриса Лилия Маравиля, която е специален гост на "Матине" тази седмица.

"Чувствах се в клопка през първия локдаун. Това беше кошмар, но от друга страна извлякох ползи. Преди това живеех изключително динамично, основно работех и като че ли имах нужда от малко почивка. Отначало ми се отразяваше много добре, после стана страшно", споделя Лилия Маравиля. По думите ѝ социалната изолация се отразява най-вече на психическото състояние на човека, независимо дали е артист или не. 

"Хората, когато изгубят свободата си - позволението да излизат, когато искат, се чувстват като в затвор. Имам чувството, че тогава се разболяваш повече", смята актрисата. 

На 2 ноември Лилия Маравиля, заедно с Касиел Ноа Ашер, Стефка Янорова и Красимира Кохран играха спектакъла "Театър, любов моя" пред 65 души, което в условието на световна пандемия е цяло постижение. Те се обърнаха чрез социалните мрежи към публиката и благодариха за това, че е безстрашна.

Рени и Вяра полюбопитстваха да разберат защо избраха това определение? 

"Наистина съм щастливка, че поне в театрите, където играя, не усещаме драматично редуцирането на публика на 30%, слава Богу! И снощи имах пълно представление "Тирамису". Приятно е дори, да чуваш, че хората искат да си купят билети, а няма места, защото са малко посетителите в салона. Доживяхме това да сме щастливи дори пълни на 30% ..."

Лилия Маравиля не мисли, че трябва да стигаме до там да оцеляваме без театър. Малко по-късно се оказа, че временно ще ни се наложи...

"Понеже сега играех по-малко в представления, успявах аз да ходя и да гледам театър. Обречена съм на тази любов, но виждам, че и хората, които ходят на театър - те имат нужда от този вид лечение. Защото представления и концерти е имало в по-страшни времена, докато са падали бомби и хората са били там. Актьорите са били на първа линия, защото духът е много важен в такива времена...", казва актрисата. 

Трябва да живеем тук и сега, не трябва да се страхуваме. Трябва да гоним тягосните мисли, смята още Лилия Маравиля. Това е и момент на страхотна преоценка за всеки от нас. 

"За актьора аплодисментите са най-голяма награда, няма "Икар"-и... Дотам получихме преоценка, че на финала ние пляскаме на тези хора, които наистина са дошли да ни гледат. Но аз мисля, че тези хора, които все пак идваха сега в залите са онези, които истински обичат това изкуство.", казва актрисата. 

Във време като настоящeтo разбираме колко е важно изкуството. Защото през първата карантина, освен че готвеха, хората слушаха музика, гледаха филми и сериали, четяха книги, аргументира се актрисата.  Именно това спасява душата и хората не бива да сипят грозни хули по артистите за това, че негодуват, че първи падат в боя и остават без работа в последните месеци. 

"Голяма част от актьорите се насочиха към други професии, за да оцелеят. Аз например, много искам да бъда барманка. Дори исках от съпруга ми да ми направи бар у дома за приятели. А сега сериозно - мога и да пера, гладя, чистя, готвя, но съм се обрекла на тази моя професия.", смее се актрисата. 

Както виждате - жена като всички останали, с вълнения като на всяка майка. Една от тревогите ѝ е, че дъщеря ѝ Паола, която бе приета в НАТФИЗ тази година, не учи пълноценно в Академията заради мерките срещу коронавируса. И макар татко Лука, който е италианец, да се тюхка, че дъщеря му ще става "артистка като мами",  подкрепя и двете жени на живота си безрезервно. 

Какви други съвети от прекрасната Лили Маравиля за пълноценно живеене получихме и какви са другите нейни вълнения може да видите в последния епизод на "Матине" с Рени и Вяра!