#В малко ресторантче на втория етаж, скрито над една от тесните улички на Амстердам, времето сякаш беше спряло. Неусетно бяхме се отпуснали в разговори с часове, а приятната жена, която ни обслужваше, превръщаше престоя ни в малък банкет със само две реплики: "Another round?" и веднага след това "On the way." Чашите се пълнеха, думите се лееха, а навън дъждът бавно утихваше. Когато накрая спря напълно, градът ни посрещна с огледалния проблясък на локвите, влажния паваж и онова особено мрачно, меланхолично, но странно приятно време, което носи аромат на приключение... и още нещо.
С пакостлив хилеж и с пъклен план напуснахме ресторантчето, за да се разходим до квартала Де Валлен, сърцето на Червените фенери. Улицата на фенерите е като Слънчев бряг в разгара на сезона - шумна, пъстра, но без чалга. Някога витрините са светели в дълбоко червено, с пищни дами, които са примамвали мъжете като в роман от XIX век. Тогава страстта е била непосредствена, груба, почти животинска. Днес витрините блестят в студен неон, приличащи на дисплеи. Момичетата изглеждат като кукли от OnlyFans - сякаш са в опаковка за кукли, тунинговани, с черни мигли, големи устни и фрапантни извивки - една говори по телефона си, друга танцува за друг пред скрийна на айфона си...
И тук идва разликата: Няма я вече онази настървена страст, с която мъжете са се хвърляли към вратата при вида на плът. Днес хората гледат на безопасно разстояние от тротоара, усмихват се гузно и продължават. Да наблюдаваш е достатъчно - спектакълът е достатъчно възбуждащ и без да влизаш.
И точно в тази атмосфера, за едни скромни 8 евро, се озоваваме в перлата на Червените фенери - Еротичния музей - храмът на не-истинската плът, представена като история, изкуство и ирония.
На входа на Еротичния музей ни посрещна възрастна жена на гишето. Намигайки ни, тя ни подава билетите и тихо казва да си отделим поне час, за да се насладим на всичко. Аз, разбира се, не можех да не се зачудя дали в цялата тази атмосфера някога някой си е позволил да мине нечии граници и дали тази портиерка е гледала какво всъщност се случва на малките черно-бели екрани - камерите, които наблюдават залите... Със сигурност някой го е правил, казвам си.
Защото посещението действа като афродизиак. Мирисът на стара хартия от еротични списания се смесва с блясъка на неоновите лампи, а вититите стълби ни подканват да се качим още малко по-нагоре, по-дълбоко в света на табутата.
Етаж 1 — История и закачки
Тук започва пътешествието от древни предмети на страстта до палави карикатури. Във витрини лежат глинени и бронзови статуетки в разкрачени пози, фалически амулети и еротични фигурки, които приличат на учебник по сексология, съставен от древен майстор с чувство за хумор.
Етаж 2 — Садо-мазо и кино
Тук атмосферата се сгъстява. Черни тронове с белезници, нашийници, вериги - всичко декорирано артистично, сякаш самото изкуство се е подложило на дисциплина. На съседната стена - еротични рисунки, които разказват истории за власт и удоволствия. А после идва кино залата. Ние се настаняваме на малките столчета като за джуджетата на Снежанка и поглеждаме екрана, където ни изненадва еротичната версия на точно тази приказка... Като за фестивална прожекция следва анимационно еротично филм за медицинска сестра и един окарикатурен несретник в болница и честно казано - само пуканките ни липсваха. Първо една, после втора двойка влизат в кино залата, но някак се засрамват, въртят се и не смеят да седнат на малките столчета... Питам се кой би пропуснал такъв спектакъл?
Етаж 3 — Sexy Art Gallery
Тук Sexy Art Gallery е съвременното лице на музея - модерно изкуство, провокация, мултимедия. Художници от цял свят представят еротиката не като пошлост, а като естетика, която събужда въображението. Тук плътта среща платното, а страстта - новите технологии.
Фигурката на Смит
И все пак най-впечатляващият експонат за мен остана един експонат с увековечена любовна история... Една жена в корсет и чорапи, сякаш излизаща от кабарето или може би от витрините отсреща... ? Погледът ѝ е жив леко пренебрежителен - определено е била жена, която е знаела как да подчинява. Извивките - съвършени. Именно това подсказва, още преди да прочетем надписа, че фините линии на мускулите и този лед в погледа могат да бъдат уловени само от мъж, който е виждал тази жена гола. И то неведнъж. И действително - надписът потвърждава това. Това е покойната съпруга на един от майсторите на Мадам Тюсо - някой си Смит. Статуетката е направена след смъртта ѝ. Вечна страст и вечна скръб в един образ.
Романтичният абсурд
Някои от фигурите и инсталациите в музея са по-скоро романтични, отколкото еротични. Като една гола жена с размерите на живо същество - когато я погледнеш отдалеч, сякаш плаче, но ако се приближиш, очите ѝ са сухи. Искаш да попиташ: "Защо си гола и тъжна?", но знаеш, че няма да получиш отговор. Остава загадка, която да те гложди.
Разходката из Еротичния музей бе прелюбопитен коктей от бронзови фигури в страстни пози, древни гравюри, садо-мазо тронове, еротични списания, първото анимационно порно, инсталации, които те карат да се смееш или да замислиш. Всичко е подредено в типичния амстердамски дух: палаво, иронично, освободено. Тук и най-големите табута са класика.
Ако накрая не можете да се наситите, долу ви чака магазин със сувенири и възможност да си купите произведение от Sexy Art Gallery. Не случайно музеят е номиниран от Timeout Amsterdam като "най-доброто, което градът може да предложи".
Амстердам знае как да превърне страстта в изкуство. А вие знаете къде да я намерите - край неоновите фенери.
НАЙ
От морето до София: За всяка нова игра е нужно ново начало
Що е то Millennial Cringe
Еротичният Амстердам: Страстта вече не пуши цигара на витрината, а говори по телефона
Nepo Kids: Меметата вече не са детска игра, а революция