Само преди дни Столична библиотека връчи осмите си годишни награди за най-четящи хора и най-четени писатели. Вълнуващо е днес в студиото на МАТИНЕ да бъде най-четеният автор на художествена литература за 2023 г. - Георги Бърдаров, с който да си поговорим за супер силата на думите, но и за провокациите на душата, която ги създава.

"Това признание е важно, защото е обективната оценка на читателите. Тя става на база заетите книги според статистиките на Столичната библиотека. Трима сме най-четените със Здравка Евтимова и Виктория Бешлийска и аз съм горд да бъда в компанията на тези прекрасни дами на българската литература. Често се говори, че писането е самотно занимание. Аз лично не съм такъв. Много често пиша в заведения" , казва Георги Бърдаров.

Историята помни много големи имена, които не са имали щастието да получат приживе признанието на своите читатели. Особено специално е да чуеш, че посланията, които авторът е заложил в книгите са стигнали до хората. 

"Всеки един автор залага познания. И аз имам, и за мен е важно, че хората търсят книгата и се вълнуват от нея. Няма нищо по-ценно от тази обратна връзка". 

Споделя, че като дете е имал една единствена мечта - да стане футболист. До края на гимназията тренирал футбол, но всъщност пише от малък.

Първият текст се ражда в 7 клас, провокиран от сериала "Седморката на Блейк".

"Когато в последната серия на първи сезон "гръмва кораба" на главните герои, плаках цяла нощ, защото съм много емоционален и през лятната ваканция написах продължението на "Седморката на Блейк". Това ми е първият текст. Винаги съм писал в своя живот и понеже съм много упорит, пращал съм по издателства, конкурси, вестници и никога, за щастие, не чух един отрицателен отговор до "За петата ракия или колко е хубав животът". 

"За петата ракия или колко е хубав животът" е най-четеният български разказ в Интернет. Първият му роман "Аз още броя дните", който го утвърди като един от разказвачите на нашето време. 

Първият му роман „Аз още броя дните“ го утвърди като един от разказвачите на нашето време. През 2021 г. Георги Бърдаров издаде втория си роман „Absolvo te“ или „опрощавам твоите грехове“ /от лат./, който още същата година му донесе Европейската награда за литература.

"Не се притеснявах да чуя отрицателен отговор за тектовете си в миналото, даже се надявах, за да се откажа да пиша", шегува се Георги Бърдаров. "Когато вече започнах да пиша, първата реакция стана изключително важна за това и носи голяма доза съмнение как съм се справил, защото това е първата оценка от читателите. Разбира се, аз имам прекрасен редактор - Христо Карастоянов, много ми е важно той какво ще каже. Той често е дори груб с мен, това е полезно и ценно и знам, че благодарение на неговата работа, текстът ще е по-добър". 

Макар писането да изглежда романтично, то е къртовски труд. 

"Най-трудните моменти са, когато зацикля - знам какво искам да кажа в главата си, но не мога да го напиша по начина, по който искам. Тогава съм крайно емоционален - чупя, троша...", казва Бърдаров. 

Роден е в София, но е от петрички род. Винаги отбелязва, че е от село Кулата. Там се чувства най-жив и емоционално балансиран. Носи много характерни черти от тази част на България. 

Бунтар, емоционален, свободолюбив и безкрайно упорит

Наричат го "разказвачът на Балканската душа". Не само заради темите, които подбира Бърдаров за темите си. 

"Балканите са изключително място за мен и аз съм ги разглеждал от географска гледна точка, защото преди всичко съм преподавател в Софийския университет и това е много важно за мен. Предметът ми е "Етнос и религия". Много подробно се спирам на разпадането на бивша Югославия и факторите, които го провокират. На Балканите наистина сме хора, които крайно любим и мразим, лесно се палим, лесно се поддаваме на манипулации и същевременно сме витални. Има много по-големи разказвачи на Балканската душа, които са и мои любими автори. Предполагам, че това определение за мен идва от "За петата ракия или колко е хубав животът" - често се пропуска втората част на заглавието, а тя всъщност е по-важната", казва Бърдаров. 

За да пише, трябва да има истинска история. На второ място - да посети мястото, за което пише. Две прости правила, за които винаги му напомня Географа от "Малкия принц", който никъде не пътува. Заминава за Сараево, когато вече е написал 2/3 от романа "Аз още броя дните". Мислел си, че знаел всичко, но когато чува първата история на място - осъзнава, че знае само сухи факти. Същото се случва и с Аушвиц, и в Близкия Изток. 

"За мен е задължително, за да усетя емоцията в мен". 

Сеща се за две лични истории. Трудно му е да ги напише и вероятно няма да се превърнат в разказ! Чуйте кои са те в #Maтине, както и притчата за Александър Македонски, която разказва на студентите си.