#Може ли патриотизмът да вирее в модерната градска среда като субкултура? Кога рискуваме да превърнем родолюбието в кич? На 3 март в студиото на #Maтине гостува бившият културен министър, историк и журналист проф. Петър Стоянович. 

Към всяко едно нещо човек трябва да подхожда с подозрение и съзнание. Колкото повече се увлича по кумири, които са извън Божиите, толкова повече има опасност да се превърне в едно зависимо същество - дали интелектуално или физически е без значение. Така започва разговорът на водещата Рени Веселинова с проф. Петър Стоянович по повод Националния празник. 

"Дали 19 февруари или 3 март, по двата стила, има толкова много въпросителни около този празник, че на половината от тях да отговори средностатистическия български гражданин - ще бъде чудесно. Този празник е по-скоро спорен, отколкото ясен. И въпреки това не пречи да бъде празнуван. Напротив. Самият факт, че за пръв път, макар при условности, се появява някакво подобие на граници на бъдеща българска държава, макар че всъщност се ражда един политически труп, заслужава да бъде честван", казва бившият културен министър.

Самият той е крайно подозрителен към показността на патриотизма в контекста на често разветите в социалните мрежи трибагреници и ликовете на Христо Ботев, Иван Вазов и Васил Левски, които висят по виртуалните среди около тази дата. 

"Нито знамето, нито значката, нито портрета, нито декларазцията, според мен, са същинското лице на патриотизма. Това, което е важно, е не да декларираш - а да показваш, не да говориш, а да действаш. Тоест дали някой ще облече фланелка, на която да пише "За чиста и свята република", например - това е не повече от пламък на една футболна агитка. Много по-трудно е да работиш за тази държава, отколото да я харесваш. Разбира се, ние я харесваме, ама ела живей, прави нещо за нея. Не хвърляй боклуци по улицата. Не бъди като всички депутати в последните 30-40 години, бъди интелигентен, бъди състрадателен, бъди човек вярващ, човек, който е пример за децата си... Е, да... Тия неща са много по-сложни, поради което винаги е по-добре да хванеш байрака и да викаш "ура" и "да живей", казва Петър Стоянович. 

След течението на Романтизма в 19 век и създаването на националните държави, винаги има огромна опасност да създадеш нещо малко, кресливо, само твое, без пазари, без възможност да оцелява, без това да живее от сутрин до вечер с желанието да мрази някого и да покорява някого, вместо големината на една империя, на едно огромно пространство, което има свои вътрешни еволюционни, бавни процеси на промяна, смята още професорът.

"Разбира се, че повечето империи няма как да се променят и рано или късно се провалят в това. Но национализмът и неговите по-неприятни форми е изгорил повече огнища, отколкото е запалил. За втори път да кажем днес "друга тема е това"..., за да не разваляме празника", казва още Петър Стоянович. 

За него това да носим маски, да спазваме дистанция и да пазим околните в тази пандемична обстановка не бива да минава под знака на родолюбието, а по-скоро под този на елементарната култура. 

"Винаги е по-трудно да бъдеш културен и възпитан, отколкото патриотарски показно настроен. Показността мен винаги ме дразни. Дали въообще още имаме пандемична ситуация, при условие, че паднаха почти всички забрани, включително за посещение на кръчми...? Може би сме се качили на 11-метровата кула и с изключителна радост и бляскави гащи се втурваме в един басейн, който тепърва ще стане ясно дали е пълен с вода... Според мен не е пълен и ще катастрофираме по страшен начин, но видимо логиката на управлението е друга и тъй като не съм в него - не се намесвам", коментира още специалният гост на #Maтине навръх Националния празник.

Слушайте #Матине и в Spotify и Google Podcasts!

Петър Стоянович не съжалява нито за миг, че е бил културен министър.

"Ако бях все още министър на културата в тази ситуация...сигурно щях да взимам хапчета за успокоение, много по-силни, отколкото веряотно след време ще започна да взимам. Участието във власт, независимо каква е тя, е злокобно предизвикателство за тялото, защото го разрушава, и за духа, защото го деформира. Въпреки това, когато един човек бъде повикан да свърши една работа, общо взето е патриотично, защото е въпрос на дълг", казва той. 

Признава, че е попаднал изключително случайно във властта и съвсем логично я напуснал, тъй като не носи "нито един от белезите, които са характерни за онези, които трябва да са във властта, особено в изпълнителната".

"Не съжалявам за този опит. Тъжното е, че влизайки в тази най-предна, окопна изпълнителна власт, се лиших от илюзиите си. Непрестанно си мисля за България. Надявам се по-голямата част да искаме България наистина да е европейска, свободна и правова, а тя не е. Да не е двулична, маргинална и провинциална - а тя е това през цялото време. Това да започнем да променяме, би било осъществена мечта на повече от една генерация", казва по повод празника бившият културен министър. 

Въпросът е как ще се мотивират поколенията да останат именно тук, в периферията на Европа, в едно привидно задоволено материално общество, което все повече и повече прилича на отделни зайчета с по една батерия, които все по-бавно удрят барабана...

Но пък представете си да останем и без последната си илюзия...

"Длъжни сме винаги да виждаме светлина в тунела, макар с напредването на жизнения опит да сме напълно убедени, че това е идващият влак", обобщава Петър Стоянович. 

Още от разговора вижте във видеото!