17-11-2017 20-11-2018

Захари Карабашлиев: Луди винаги е имало, но преди нямахме достъп до тяхното невежество

И още ... защо светът е опасен, какво би отговорил, ако му предложат да стане президент и на кого писа дълъг мейл рано сутринта

09:30 | 26 август 2022 0 4973 Снимка: Ивайло Петров / Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

ТЕМА #Матине #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Неведнъж в студиото на #Maтине сме обсъждали, че в трудни времена вероятно по-ценно е човек да търси изкуството, за да намери в него смисъл и кураж. Затова и откриваме новия сезон на предаването с един от най-успешните, разпознаваеми и забележителни писатели на нашето време - Захари Карабашлиев, който от тази есен ще съвместява два поста - главен редактор на издателство и писател драматург на Народния театър "Иван Вазов". Как се чувства в обувките на новите си ангажименти - с този въпрос Рени Веселинова поставя началото на един пълен със смисъл разговор!

"Ако трябва да ходиш в нечии обувки, винаги ще се чувстваш неудобно. Идеята е да ходиш със своите собствени обувки и да търсиш с тях новия път и предизвикателства, да търсиш новите посоки. Та аз нямам намерение да излизам от моите обувки, колкото и трудно да ми е било да крача с тях, защото с тях се чувствам най-добре", казва Захари Карабашлиев.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts.

По пътя към театъра в последните години вървят и хората, които особено след пандемията, все по-жадно търсят постановки за гледане и своя смисъл в тях. Този своеобразен Ренесанс не е от пандемията, а отпреди това. Той има различни форми и лица - в литературата е един, в театъра друг, има и някои попадения в киното, отбелязва писателят.

"Човек не може да живее сам. Може известно време, но не и продължително. Когато представлението "Опашката" излезе, първо се играеше пред 1/3 публика, след това пред 50% в Плевенския театър. Но когато за пръв път го видях да се играе в препълнената зала на Народния театър, и аз, и актьорите си казахме, че е несравнимо усещане. Има някаква магия в препълнената зала. Така че събуждането на творческия дух се случва, когато нямаме преса и идеологическа цензура отгоре. До 1989 г. е било едно, през 90-те години имаше избухване на творчество и ентусиазъм, на събуден дух и свобода, което след това малко позатихна. И по-зряло се яви отново преди около 10-15 години. Мисля, че вървим нагоре", казва Карабашлиев.

Новият му кабинет в Народния театър е всъщност някогашното работно място на поета Николай Лилиев. Вече две седмици е там и сякаш усеща присъствие и дух, които са необясними.

"Сякаш съм на някакъв остров в центъра на града. Навън са шум и суета, а вътре - тишина, заредена с нещо... За пръв път нямам нужда да я обяснявам. Но бюрото е такова, което те задължава да мислиш за сериозни неща. Николай Лилиев е изключитена личност - един от най-красивите ни и трудолюбиви поети. Един от най-съвестните българи въобще, съдейки по личния и професионалния му живот и работна етика. Той чете пиеси, пише статии, коментира - той диша театър. Този човек живее като аскет и стоик", споделя за личното си усещане новият писател драматург на Народния театър.

Отбелязва, че този сезон ще гледаме онова, което е програмирано в предишния. Афишът е препълнен със забележителни представления. "Хъшове" и "Идеалният мъж" отново с завръщат на сцената!

След темата за театър и драматургия, Рени Веселинова насочва вниманието на Захари Карабашлиев и към драматургията в обществото. Може ли човек заради отявлена критика и свободно изразено мнение да пострада физически или психически? Трябва ли да премълчаваме или да се страхуваме от лудостта на съвремието?

"Не мисля, че съвремието ни страда от повече лудост, отколкото преди. Сега за пръв път в историята на човечеството всеки с луда идея в главата си може да я изрази в социалните мрежи, в телевизии, в радио... За пръв път светът дава възможност на всеки да изрази своето мнение, което често дори не е собствено, а чужда заготовка. Това създава на всички нас усещането, че сега светът е много по-луд, отколкото е бил. Че хората са много по-неграмотни отпреди. Не! Те винаги са били толкова грамотни, колкото и сега, твърде вероятно и по-неграмотни. Винаги е имало толкова луди, невъзпитани или неграмотни хора сред нас, колкото и сега, но ние не сме ги виждали и сме нямали достъп до това, което е в главите им, до тяхното невежество. Сега случаят не е такъв. Сега всеки със смартфон е нещо катот медия, която изразява неговия богат или друг вътрешен живот. Лудостта е разбираема. Що се отнася до това колко е опасен светът - да, той е опасен. Аз мога да изляза сега и да ме блъсне кола, без да съм заслужил това. Тези екстремни опасности, като тази, през която мина писателят Салман Рушди, са рядкост. Не бива да се превъзнасяме. Всеки ден умират хора заради това, че си изказват мнението, без да са писатели. Това, че той е писател, не го прави по-голяма жертва", смята Захари Карабашлиев.

Снимка: Dir.bg

Той дава за пример жертвите на тоталитарните режими - милиони обикновени хора, загубили живот и здраве заради споделяне на мнението си ясно и категорично. Просто са казвали истини.

"Смирението ми и въобще уважението ми към истината е много по-голямо от това да отбелязвам опасността от това, че съм казал нещо и някой може да ме нападне - ами да, може, животът е опасен", обобщава писателят.

BulFoto

Той вярва, че привличаме това, което вече носим в себе си.

"Обратното - ако си човек, който цени свободата на децата си, своята, на колегата си, свободата на хора вън от твоя социален кръг, тогава ти привличаш този тип информация. Колкото повече информация събираш в своето енергийно пространство, толкова повече информация се събира и в същия емоционалния регистър. Тя става все повече и повече за сметка на другото. В известен смисъл, ние всички се радикализираме във вярванията си и много трудно можем да бъдем променени. Например, за мен е много трудно да си представя, че ще започна да обичам тоталитаристични похвати, лидери като Владимир Путин, Доналд Тръмп и т.н. За мен изглежда невъзможно. Но за техните привърженици е невъзможно да приемат моята гледна точка, вероятно", споделя той.

В една от последните си публикации Захари Карбашлиев нарича времето ни разделно. Делим се по протести, в заведения, навсякъде.

"Тази война, която се води в Украйна, започната от Путин и се пренесе в нашето общуване тук. Покрай мнението ни за тази война, започнахме да се делим. Отношението ни към някого, нарушил свободата на индивида, за мен е маркер. Имам приятели, с които се познавам от дете и вече избягвам. И това е толкова болезнено. Тази сутрин писах дълъг мейл на приятел, който познавам от 6-годишен и ме атакува заради моите разбирания", откровено споделя писателят.

Снимка: BulFoto

Очевидно има нещо по-силно от приятелството, от нашите връзки...

"Ако такова е времето, това е - времето лекува така, както ни разделя. Но за мен е важно да видя позицията на хора, с които си имам работа, защото това е важна позиция. Ако в този момент мишкуваш, ослушваш се и се снишаваш - не...".

А какво ще отговори Захри Карабашлиев, ако му предложат да стане президент довечера - чуйте в Матине!

За писателя съвсем скоро предстои премиера на новата пиеса по негов текст - "Талант" през септември в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, с участието на актьорите Александър Алексиев и Стоян Дойчев! В #Матине с нетърпение очакваме и новия му роман, защото сме сигурни, че както разговора ни днес, така и следващите му творби ще ни накарат да се замислим за драматургията не в театъра, а тази - в умовете и душите ни.

Можете да гледате #Матине и всяка събота и неделя от 10:00 ч. в ефира на WNESS TV!

ИЗБРАНО