"Целият град е опасан с висока стена... И още по-трудно се излиза."

Харуки Мураками, "Градът и неговите несигурни стени"

#Съществуват романи, които не просто се четат - те се изживяват като сън, който не иска да свърши. Новият роман на Харуки Мураками "Градът и неговите несигурни стени" е точно такъв. Това е история за момче и момиче, за изгубена любов и за едно дълго, почти метафизично търсене на истинската същност - на другия, но и на самия себе си.

В типичния си онейричен стил Мураками отвежда читателя от реалното Токио до библиотека, сгушена в планината, а после - до въображаем град, обграден от високи стени, в който живеят хора без сенки и кротки еднорози. Градът, разбира се, е повече от място. Той е метафора за всичко онова, което пазим скрито зад стените на съзнанието си.

Стените, които пазят и отделят

Мураками винаги е бил архитект на невидими граници - между съня и будното състояние, между мъжа и жената, между настоящето и спомена. В "Градът и неговите несигурни стени" той издига тези граници буквално - във формата на град, опасан с високи зидове, в който времето тече по различен начин, а часовникът няма стрелки.

Това е мястото, където истинската същност на героинята живее - далеч от реалния свят, но в пълна хармония с него. За да стигнеш до този град, казва тя, трябва наистина да пожелаеш нещо от все сърце. И да се откажеш от много неща по пътя.

Това е може би една от характерните поуки по Мураками: Всяка любов, всяко изцеление, всяко истинско желание минава през загуба. През разрушаването на собствени стени.

Библиотеката на сънищата

Какво се случва, когато паметта, сънищата и реалността се слеят? Главният герой, вече мъж на средна възраст, напуска Токио, за да започне работа в библиотека "за стари сънища". Там, между лавиците, го чака истинската му любима - тази, която някога е изгубил, и която може би никога не е съществувала.

Тук Мураками не просто пише за любовта - той я чете, както се разчитат сънища. И с всяка страница превръща носталгията в звук, който напомня джаз - полифоничен, неуловим, но дълбоко човешки.

Не случайно авторът е обсебен от музиката - и в този роман ритъмът на думите звучи като импровизация между сърце и въображение.

Японецът, който сънува за целия свят

Харуки Мураками отдавна е надскочил географията. Той е най-неяпонският японец и същевременно - най-истинският. Автор, който говори за самотата, тъгата и любовта така, че всеки читател да открие себе си в неговите герои - независимо дали е от Токио, София или Ню Йорк.

Романът излиза в превод на Надежда Розова, с корица на Стефан Касъров, а българското издание от "Колибри" вече е малко събитие само по себе си. Със своите 570 страници, "Градът и неговите несигурни стени" е покана за бавно четене - от онези книги, в които не бързаш към края, защото всяко изречение е врата към друг свят.

Между стените и небето

"Истинската ми същност живее там, в онзи град..." - казва героинята.

Може би всички ние имаме такъв град - вътрешен, скрит, с високи стени и библиотека, пълна с нечетени сънища.

Мураками просто ни подсеща, че входът към него не е през портата, а през сърцето.

И че понякога най-голямото приключение не е да избягаш от стените, а да откриеш защо си ги построил.

Снимка: Издателство "Колибри"